Тайната страст на Михаил Миков

Всеки човек си има страст, която най-често е тайна. В. „24 часа“ обаче разкрива слабостта на новоизбрания лидер на БСП Михаил Миков и настоящ председател на Народното събрание, който седял в кабинета си и проветрявал албум с китайски марки. Преди това обаче си сложил професионални бели ръкавици...

Докато разгръща луксозните копринени страници на албума, подарен по време на посещението му в Китай, Миков забелязал несиметрично назъбване на една от марките, което го изпълнило с щастливо колекционерско вълнение. Истинският филателист знае, че накърнените ръбчета правят екземпляра още по-ценен.

Бащата на Михаил Миков е дългогодишен председател на филателното дружество в родния им град Кула. Оттам тръгва увлечението на бъдещия председател на парламента към марките. Освен че наследява завидна колекция още като дете (първо баща му му дава развалени, а после го допуска и до по-ценните образци), през годините той я дообогатява и днес тя вече е наистина впечатляваща. Има всичко, издадено в България между 1946 и 1990 г.

Събрал е марки отпреди 9 септември, а също от най-старите – сантимови, които са отпреди въвеждането на стотинката и лева. Както и богата руска колекция.

Не е буквалист, който да си знае стриктно бройките по класьорите. „Със сигурност,

марките ми са десетки хиляди

но не това е важното. Важното е да имаш време да ги подреждаш, да ги оглеждаш“, посвещава Миков в тръпката на филателизма. За него марките са изкуство.

Вече е решил, че ще лобира пред министъра на образованието да се възстановят в училищата клубовете „Млад филателист“. Защото с електронните комуникации, с електронното таксуване постепенно марките отпадат от оборота, отчита Миков с романтична носталгия по годините, когато филателията процъфтяваше.

Освен хоби за цял живот, култура и история, за него марките са и география. Има такива, които са пътували по целия маршрут на първата антарктическа експедиция на Христо Пимпирев - от Пунта Аренас и въобще от всяко място, на което се е спирало. Носят си първодневни печати, всичко.

По идея на Миков Антарктическият институт открива през декември 1994 г. на ледения континент единствената българска станция

извън пределите на страната ни - №1090.

Човек трябва да проветрява марките от време на време - нещо, което парламентарният шеф не е правил от доста време. „Пропусне ли се дълго тази процедура, те ръждясват от влагата и после не могат да се изчистят“, обяснява Спас Панчев, председател на Съюза на българските филателисти. Другият проблем е слепването. Макар че днес марки се правят по модерни технологии, нямат дебел слой лепило и не се нуждаят от талкиране, преди да ги поставиш в класьора.

„Майка ми казва: „Иди да видиш тия марки. Но все не остава време“, кахъри се Миков. Спомня си какъв дефицит са били класьорите с марка „Абриа“. Като студент се върнал от бригада в ГДР с 4-5 бройки – безценен трофей. „Имаше руски и български, но друго си е „Абриа“. Имам и френските „Фибер“, и швейцарските „Михел“, вещ е Миков.

"Филателията е многознание - усет към красивото, към подреденото, към спестовност, желание да научиш историята, икономиката, бележитите личности, забележителностите“, аргументира се Панчев. А в по-прагматичен аспект

марката е най-стабилната спестовност, многократно по-добра и от банките

„Ако една се продава днес по номинал за 1 левче, ти си купуваш една или повече. След 3 г. цената става 25-30-50 лв. Няма такава инвестиция, дори банките не печелят така. Много зависи от тиражите - трябва да разбираш от филателия“, „отваря“ неосведомените Панчев. И издава шефа си: „Аз съм щастлив, че нашият председател е усетил къде е гъделът, къде е най-интересното във филателията, и е започнал да се занимава с куриози...“

„Това са най-общо казано сгрешени“ марки - или в назъбването, или в гумировката. Старите, поради несъвършените технологии, имат условно казано дефекти. Но това прави марката уникална“, разказва с плам в очите Миков. Ако марката е в тираж 1 милион, сред този един милион някой е пропуснал и до магазините е стигнало едно каренце без зъбчета, дава пример Панчев. „Или с пропуснато едно зъбче“, зорко ги хваща Миков. Така екземплярът остава единствен по рода си в света.