Камелия Тодорова: В България има само един артист, който умее да се продава

Камелия Тодорова (Сamelliatodorova.com) е истинска дама и това е най-силното впечатление, когато я срещаш за първи път. Изключително фин и прям човек, чието мнение, опит и препоръки биха били от полза не само за колегите й, но и урок за това как една талантлива българка разсъждава с достойнство за живота си, професията, държавата, приятелите. 

Ето какво сподели тя пред Новините.БГ:

Даниел Димитров: Имахте удоволствието да откриете джаз феста в Банско, давайки му един добър старт...

Камелия Тодорова: Аз съм човек, който много обича да си спомня началото на нещо. И винаги, когато идвам тук, се сещам за това как сме започнали този фестивал. Винаги ми става мъчно, защото Людмил Георгиев вече не е сред нас. Хем имам носталгично усещане, хем виждам нещата в перспектива.

Много се радвам, че успях да направя програма, която да е впечатляваща за откриване – да внесе настроение и ритъм. Винаги е вълнуващо да си първи.

Аз обичам да съм първа

Даниел Димитров: Вие сте част от джаз феста в Банско от самото му начало – преди 17 години. Как го виждате в близкото бъдеще?

Камелия Тодорова: Аз не мога много да говоря за развой, защото това е въпрос на цялостната политика на държавата. Не мога да знам какво ще се случи в нашата държава, защото никой не знае. Ако започнем да се развиваме икономически и в културен аспект се обърне повече внимание на тези неща, ще има развитие. Най-често застоите и проблемите се раждат от чисто икономически причини.

Даниел Димитров: А чисто музикално?

Камелия Тодорова: Смятам, че музикантите се готвят за този фестивал. Знаят, че го има. Освен това публиката помни, че в този месец има събитие в Банско, посещава го и му се радва. Дори туристите стават все повече, каквато беше и целта – да се развие и туризмът. Най-важното е, че има място за много млади изпълнители и се надявам те да стават все повече.

Даниел Димитров: Как се отнасяте към разностилието на фестивала?

Камелия Тодорова: Тенденцията на фестивалите на Запад вече е такава – търси се по-цветното. Защото, ако говорим за джаз в сериозния смисъл на тази дума, особено инструменталния джаз, не е толкова разбираем за всякакъв вид публика. Дори и на Запад много по-комерсиална форма е соул, фънк, блус, отколкото чистия джаз. Етно джазът вече е съвсем различен, той също влиза в категорията на по-комерсиалните изяви.

Смятам, че е хубаво да се привличат и по-комерсиални стилове, защото всеки един стил се развива като основа от джаза. Ако някой иска да пее ар ен би, трябва да знае какво е блус, трябва да знае какво е суинг, за да суингира. Дори

един рапър трябва да знае какво е суинг,

защото той го казва с думи, суингира с думи. И това са много важни неща. Джазът е в основата на цялата комерсиална страна на музиката (поп музиката). 

Даниел Димитров: Следващият ми въпрос е свързан с преподавателската Ви работа в Нов български университет (НБУ) и той може да бъде зададен само към един голям артист. Как се отнасяте към учениците, които Ви надрастват?

Камелия Тодорова: Когато събирах моята група от беквокалисти, избрах момичета, които могат да ме надминат доста бързо. Аз държа хората, които влизат във вокалната ми група, да са по-добри от мен. Защото аз правя диалог с тях и те трябва да са в много добра форма.

Разбира се, те има още много да учат – баланс, техника, слух, хармонии, солфеж, но човек се учи цял живот...

Както знаете, на Запад беквокалистите са изключително добри певци. В Америка школа за това е църквата, почти няма певци, които да не са минали оттам. При нас това го няма,

имаме си друг госпъл - народната музика

но има много сходни моменти в извличането на тоновете.

Даниел Димитров: Можете ли да избирате учениците си и по какви показатели го правите? Можете ли да начертаете профила на идеалния ученик, който го чака добра кариера?

Камелия Тодорова: Когато избирам ученици, просто ги разпявам. И за пет минути мога да преценя дали стават или не.

Даниел Димитров: Как реагирате, когато се сблъскате с непокрито самочувствие сред младите?

Камелия Тодорова: 90 процента от студентите, които идват в НБУ, са с тази нагласа. Затова им казвам, че трябва да си втълпят, че всичко, което ще правят четири години, е много работа. Много от тях се местят в други класове. Защото аз държа да ги науча на техника, тъй като всичко е свързано с дишане. Най-простото нещо се учи най-бавно и трудно.

Даниел Димитров: Какво намирате в отношенията със студентите и с децата Ви, които също се занимават с музика?

Камелия Тодорова: 

Когато работиш с по-млади хора, оставаш в час

как се развиват нещата – и психологически, и интелектуално, и чисто творчески. Те носят друг заряд, който ми е интересен и мога да използвам като част от моята работа. За мен това е като да се преобразя в 20- или 30-годишно момиче. Аз влизам дори в техните настроения.

Когато запиша една песен, много е важно дъщеря ми да я хареса, защото в повечето случаи тя не одобрява от първия път, а чак по-късно.

Даниел Димитров: Съобразявате ли се с нейните коментари?

Камелия Тодорова: Съобразявам се с нейния коментар дали е добре изпято, защото тя е перфекционист. И за мен е важно тя да чуе дали някъде има грешка в израза, в самото изговаряне на думите, без значение дали е на български или английски. Тя, освен това, пише текстове.

Единственото нещо, което аз търся, е мелодията в думите да има покритие с линията на самата песен.

Даниел Димитров: А когато говорим за поп музика, от всички жанрове тя като че ли е най-неконвертируема? Кога най-сетне ще имаме истински успял поп певец навън?

Камелия Тодорова: Когато се оправи държавата. Не може да има една катастрофална политика в държавата, да няма държава, да няма управници и да искаме поколенията да се развиват нормално. Всичко е последствие. 25 години хората са възпитавани да не мислят, а по-скоро инертно да работят и да се учат. Това е резултатът. Хората, които успяват да не са инертни, отиват на Запад и не ги мързи. Защото знаят, че

на Запад мързелът не се плаща

Даниел Димитров: А джазът и джаз пеенето развиват ли се, има ли тенденции? Може ли да говорим за мода в джаза?

Камелия Тодорова: Всичко се осъвременява в крачка. Аз пеех традиционен джаз по един начин през 70-те години, когато изгрявах. Сега пея с други ритми, с други похвати. Правят се по-различни аранжименти. Както ние се променяме, така и музиката се променя.

Даниел Димитров: Певците и групарите изглеждат доста лежерни и недисциплинирани на фона на класическите музиканти примерно? Това така ли е според Вас - като човек, работещ с тези музиканти, и докъде може да стигне тази лежерност?

Камелия Тодорова: Това не е лежерност, това е ПР. Те са съсредоточени върху това как изглеждат, какъв имидж си създават и не разчитат толкова на данните си и на песните си. И това донякъде се опошлява, тъй като търсенето на имидж не е лесна работа. А

у нас винаги се търсят имитации

Човек трябва да си намери нещо, което не е имитация. Жалко е да го кажа, но единственият човек, който е намерил нещо оригинално и може да се продава, и е направил чудесен ПР, е Азис. Съжалявам, но това е факт. Това е професионално отношение към работата му.

Даниел Димитров: Доста добри български джаз музиканти работят в чужбина, но винаги се връщат, за разлика от класическите музиканти. Какво е Вашето обяснение? Питам Ви отново като човек, работещ с тези музиканти.

Камелия Тодорова: Не е лесно да се отделиш от корените си. Има хора, които са свикнали с тази атмосфера. Пробили са в тази атмосфера и в този свят. Те представляват нещо и искат да бъдат това нещо в България. Разбирам ги.

Аз също останах в България, защото съдбата така ми подреди живота. После стана късно да мисля за Запад, но още не съм спряла да мисля как да ходя по фестивали и да правя концерти в чужбина. Много по-лесно е да гостуваш и после да се върнеш вкъщи.

Импресарска агенция е това, което липсва сега, а преди го имаше. Съжалявам, че говоря за комунистическото време, но това беше плюс, поне в нашата професия.

Няма как нещата да станат без държавата

В повечето случаи тези агенции започват от държавата, след което стават частни. А тук, в Министерството на културата, разчитат първо да бъде открита частната агенция и държавата само да се хвали, че има артисти. Така просто не става.

Като говорим за класически музиканти, учудена съм, че никой у нас не търси контакт с големите световни агенции, които имат нужда от артисти. Аз лично знам за десетки такива в Берлин и Лондон.

Даниел Димитров: Когато говорим за звезди, винаги стигаме до хигиената и режима – на гласа, на тялото... Как е при Вас?

Камелия Тодорова: Много е скучно, защото трябва да го правиш всеки ден. Трябва да се упражняваш всеки ден, за да поддържаш гласа си. За мен най-важното е сънят, всичко останало се подрежда. Много е важно да поддържаш тялото и духа си, а това е свързано с дисциплина. Иска се много дисциплина, за да можеш да преминаваш в различни състояния, без да изпадаш в депресия...

Даниел Димитров: На този етап, след толкова опит, как подбирате репертоара си? Каква музика Ви впечатлява, какво искате да изразите от себе си?

Камелия Тодорова: По отношение на джаза смятам, че сега съм във възрастта, в която съм най-готова да импровизирам и да скадирам. Имам голям опит и доста музиканти, с които мога да си „говоря“ изключително добре.

По отношение на поп музиката - вече почти не изпълнявам тази музика, но през септември ще излезе нов синъл. Аз запазвам моя стил.

Не искам да излизам от това, което хората имат като представа за мен -

като човек, който е чувствителен, вътрешно богат, влюбен и винаги с надежда. Въпреки че новото парче се казва „Отначало“, може да подведе някого, че е тъжна песен, но тя е много оптимистична.

Аз винаги търся елемент на изненада, защото, ако не изненадам себе, няма да мога да изненадам другите.

Даниел Димитров: Няколко пъти по време на концерта, а и в този разговор, споменахте Людмил Георгиев. Споделихте, че той Ви е дал съвет да не се вълнувате от клюките? Доколко човек може да се опази от това?

Камелия Тодорова: Това зависи от човека. Просто не се обръща внимание. Може да е непочтено да го кажа на журналист, но аз не чета „интервютата“, които не съм давала.

Даниел Димитров: Накрая бих искал да Ви задам въпрос, който бих се притеснил да отправя към друг изпълнител. Какво четете в момента? Какво бихте ни препоръчали да прочетем?

Камелия Тодорова: „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс. Това е една много хубава книга, от която човек може да научи всичко, най-важното – как се преминава през изненади и как всичко зависи все пак от теб.

„Шантарам“ е истинската история за австралийски журналист, който бяга от затвора и става мафиот, отива в Индия и там започва живота си отначало.