Quo vadis КТБ : част първа

Quo vadis КТБ : част първа
Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

                      Владимир Каролев

В три поредни коментара ще споделя моето мнение за случващото се с КТБ, както и какви са възможните рещения и перспективи. За да минимизирам неизбежния „хейт” декларирам, че нямам и не съм имал сметки в КТБ, нямам и не съм имал консултантски договори с КТБ, не съм вземал кредити от КТБ. Тази деклрация е валидна и за членове на моето семейство, както и за компаниите в която съм съдружник. Декларирам и че ако се намери пазарно решение за КТБ и банката отвори за бизнес ще си отворя депозитна сметка в банката и ще депозирам 10 000 евро на едногодишен срочен депозит.

В публичното пространство битува схващането, че възходът на КТБ (и до голяма степен проблемите и след юни 2014 г) е плод основно на целенасочено надуване на банката с държавни пари. Безспорно, три поредни правителства имаха афинитет към направляването на значима част от парите на държавни структури и фирми към тази банка. Както и че много общини и общински фирми рааботиха активно с КТБ.

Разбира се, не трябва да пропускаме и факта, че КТБ просто устойчиво предлагаше високи лихви и така бореше конкуренцията на публичните конкурси. Но дали това е истинската причина за така бурното израстване на КТБ?

Ако се вгледаме по-детайлно, виждаме, че въпреки внушителната сума от няколкостотин милиона лева, влоговете на държавните фирми далеч не са играли решаваща роля. Варирайки около 7% от всичките влогове в банката, ясно се вижда, че не държавните и общински сметки са са коренът на нейното впечатляващо разрастване в периода 2005-2014. Коя тогава е истинската основна причина?

Преди повече от 150 години, един велик френски икономист на име Бастиа пише есето „Видимо и невидимо“. В него, той обяснява, че много политики и решения имат една пряка и видима последица, но след нея следват каскада от други последици, които, обаче, остават трудно забележими и поради това, обществото среща затруднения да си ги обясни и да ги свърже с първопричината.

А първопричината в този случай е, до голяма степен, политиката за гарантиране на влогове и манталитета на много български политици да развиват видима политическа близост с търговски дружества. Това създава т.н. в икономиката морален риск. Тоест, ефект, при който едни хора се радват на ползите от своите действия, но прехвърлят изцяло на други вредите, рисковете и разходите. В този случай, критична маса от хората с депозити до 100 000 евро избират да вложат своите пари в банките, предлагащи най-високи лихви. Те не обръщат голямо внимание на други фактори като стабилност и репутация, тъй като държавата прехвърля риска от фалит на банката върху всички данъкоплатци. Съответно, това стимулира „апетита за риск“, както казваме финансистите, във вложителите и съответно има непазарно вливане на влогове в банките, предлагащи по-високи лихви.

В случая на КТБ, това са около 30% от всички влогове в банката.

Тук е мястото да си зададем въпроса и кои са тези банки, които предлагат по-високи лихви. Важно е уточнението, че говорим за банките, които устойчиво държат високи лихвени нива по депозитите, тъй като всяка банка, когато изпита недостиг на средства, поради голямо търсене на кредити, вдига лихвите и набира повече влогове. Но има някои банки, чиито акционери са позволили на управителите на банката да управляват парите на вложителите по начин, който обещава по-голяма възвращаемост срещу по-голям риск. И съответно те могат да предложат по-високи лихви по депозитите, до момента, в който рисковете не се проявят и банката не поеме загуби (в случай, че управителите са наистина добри, този момент може и изобщо да не настъпи, разбира се).

КТБ беше една такава банка на българския пазар.

Не е тайна, че тя инвестираше по-агресивно в предприятия и проекти, които биха били по-скоро привлекателни за инвестиционен фонд, отколкото за търговска банка. По една или друга причина, тези инвестиции се изплащаха добре и банката имаше здравословни финанси. Разбира се, трябва да споменем и че част от тези по-рискови проекти носеха не само икономически, но и политически риск, както повечето неща с такъв размер в България.

Поради факта, че КТБ не се развиваше активно като банка за предоставяне на кредити на физически лица, тя имаше и по-ниски разходи за персонал, офиси и други административни разходи като процент от приходите си в сравнение с повечето (ако не и всички други) банки в България.

Всичко това беше малко или много известно на вложителите. Или би трябвало да им е известно, защото според мен всеки сам трябва да си носи отговоността, когато спестява и инвестира пари (слагането на пари на депозит е вид инвестиция) Но тъй като държавата гарантираше техните депозити до 100 000 евро и прехвърляше риска от тях върху цялото общество, съвсем рационално много хора със свободни пари, които са решили да инвестират в срочни депозити са решили, че няма причина защо да не спечелят от високите лихви в КТБ.

И го направиха.

На всичкото отгоре, други вложители с многомилионни депозити, направиха същото, успокоени в определена степен от видимата близост на политици с тази банка (откъде накъде наградата банка на годината ще се връчва от политици?!), която предполагаше, че при проблем с нея, държавата ще я спаси и ще покрие всички депозити. Тоест, техният риск също ще бъде покрит от обществото. Като резултат, много българи вложиха парите си в КТБ и дадоха този огромен ресурс на нейните управители.

Парите на държавните дружества бяха фактор, но определено не особено голям – гравитиращи между 5 и 8% от всички депозити в КТБ през послените 5 години , те бяха просто публично видимата част от големия възход на тази банка.

Невидимата бе политиката за гарантирането на депозити до 100 000 евро и имплицитната гаранция, последвала от близостта на политици до тази банка, че дори по-големите депозити ще бъдат покрити при евентуален проблем. За да се защитим от повторен такъв казус, трябва да осъзнаем добре тези причини и да си направим нужните изводи.

Лесното решение е просто да се включим в хора, че парите на държавните дружества са били причината за възхода на КТБ. Всъщност, те нито бяха единствената причина, нито бяха най-основната. Но прекалено много хора, и особено част от политиците, явно имат интерес от това ние да си останем фиксирани само върху нея.

Следва продължение….

#КТБ #депозити #лихви #влогове

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »