Quo Vadis КТБ: част трета

Владимир Каролев

В два скорошни коментара за Novinite.bg коментирах някои аспекти на кризата с КТБ. В първия коментар, който може да прочетете тук, посочих фактите, че значителният растеж на бизнеса на КТБ през последните 7-8 години се дължи не толкова на депозитите на държавата и държавните/общински фирми, чиито депозити са били между 5 и 8% от всички парични средства в КТБ. А на депозитите на физически лица и частни фирми, които бяха привлечени от високите лихви плащани от КТБ, законовата  гаранция за депозити до 100 000 евро и имплицитната гаранция, резултат на афишираната близост на влиятелни политици до тази банка, че дори по-големите депозити ще бъдат покрити при евентуален проблем с КТБ. Във втория коментар, който може да прочетете тук коментирах основните причини за по-рисковото поведение на мениджърите на КТБ както и за структурните проблеми в банковия сектор в глобален мащаб и в България поради отказа от златния стандарт и модела на банкиране с частичен резерв. В днешния коментар ще посоча възможните изходи от кризата в КТБ.

Откакто КТБ бе поставена под специален надзор десетки анализатори, финансови експерти и политици коментираха възможния край на кризата с КТБ. За съжаление, повечето от тези коментари показват непознаване на законовите възможности, както и на добрите практики в други страни в подобни ситуации. Както и на причините довели до ситуацията с КТБ. От 20 юни КТБ и дъщерната и банка Виктория е под специален надзор по искане на техните ръководства поради масово теглене на пари и от двете банки в предходните 2-3 дни. При това и двете банки са поставени под специален надзор по реда на Раздел VIII от Закона за Кредитните Институции (ЗКИ) “Специален надзор при опасност от неплатежоспособност” най-вероятно защото от БНБ са преценили, че след паническото теглене на пари отношението на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище (член 115 (2) 1 на ЗКИ).

Спазвайки ЗКИ, БНБ веднага назначава квестори в двете банки, определя техните пълномощия и определи срока и условията на специалния надзор. Още когато това се случи на 20 юни, аз бях един от малкото хора, които коментираха, че първоначално определения срок за отваряне на двете банки на 21 юли е много къс и нереалистичен. Както стана ясно от прес-съобщението на БНБ от 22 август този къс срок не е бил избран от БНБ едностранно, а е бил „резултат на съгласие между политическите представители, правителството и БНБ”. В първите две-три седмици след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ и правителството са работили за преструктуриране на КТБ чрез методи и инструменти предвидени в Директива 2014/59/ЕС (която беше приложена за втората най-голяма португалска Банка “Банко Еспирито Санто” в началото на август), която не е въведена в Българското законодателство поради което бе предложен специален Закон за преструктуриране на КТБ. Но на 14 юли на среща при Президента на която са участвали БНБ, членове на Правителството, представители на основните парламентарни политически партии, както и външни експерти не се постига съгласие за такъв закон. С прекратяването на работата на Парламента всякакви промени в законодателството са невъзможни поради което в рамките на ЗКИ и Закона за банковата несъстоятелност трябва да се търсят решенията за КТБ.

Преди да е ясно дали КТБ може да бъде оздравена и по какъв начин трябва да бъде направена обективна оценка на собствения капитал на КТБ. И ако той се окаже отрицателен съгласно член 36(2)2 на ЗКИ БНБ задължително трябва да отнеме лиценза на банката поради неплатежоспособност. По решение на БНБ квесторите са създали екип, който най-късно до 15 септември 2014 трябва да подготви кредитните досиета, за да може трите одиторски фирми назначени от квесторите (Делойт, АФА и Е&Y) да оценят обективно собствения капитал на КТБ. Това трябва да бъде направено най-късно до 20 октомври 2014 година. На базата на публичната информация за КТБ, която е достъпна чрез сайтовете на БНБ и КФН, аз съм на мнение, че оценката на собствения капитал на КТБ (както и на банка Виктория) ще бъде положително число, поради което няма да се наложи автоматично отнемане на лиценза на банката, назначаването на синдици и разпродажба на активите на банката по реда определен в Закона за Банковата Несъстоятелност (ЗБН). Разбира се, ако качеството на кредитния портфейл на КТБ се окаже много ниско, официално достъпните данни, на които аз базирам това мое мнение за положителната величина на собствения капитал на КТБ не са много релевантни.

Изхождайки от презумпцията, че собственият капитал на КТБ и банка Виктория ще е положително число логично и законово регламентирано е всички сегашни акционери на тези две банки да бъдат поканени да увеличат капитала им, за да се постигне собствен капитал, който да е достатъчен, за да може банките да започнат отново работа. БНБ вече отправи на 22 август пoкани до двамата най-големи акционери в КТБ (фирмата Бромак ЕООД и Оманския Държавен Фонд) до края на август да отговорят дали искат да участват в увеличение на капитала и осигуряването на допълнителна ликвидност. Разбира се, към днешна дата БНБ не е в състояние да определи даже и приблизителна сума необходима за нов собствен капитал, поради което отговорите на двата най-големи акционера на запитването на БНБ не могат да бъдат конкретни, а ще бъдат – „не, не се интересуваме” или „да, по принцип се интересувама, но искаме да знаем точно колко нов капитал ще трябва да осигурим и при какви условия”.

Следователно какво точно ще се случи с КТБ и банка Виктория зависи както от оценката на собствените им капитали (ако тя е отрицателна банките преминават към несъстоятелност) така и от оценката на квесторите (и техните консултанти) и БНБ за необходимия нов капитал, ако собственият капитал е положително число. Ако сегашните акционери на КТБ откажат да осигурят нов капитал,  логично и съответстващо на добрите международни практики е квесторите и БНБ да потърсят нови инвеститори, които да станат мажоритарни собственици на КТБ и банка Виктория. Считам, че някои от чуждестранните банки в България биха проявили такъв интерес, особено ако БНБ окаже известна регулаторна подкрепа в рамките на позволеното от ЗКИ и ако Българската Банка за Развитие (ББР) и Фонда за Гарантиране на Депозитите (ФГД) се включат като инвеститори в КТБ и Банка Виктория. Заслужава си да се потърсят инвеститори за КТБ и Банка Виктория и в чужбина – например, банки, които имат дъщерни дружества на Балканите и в Източна Европа, но не и в България, специализирани фондове за инвестици в банковия сектор. Предполагам, че Европейската Банка за Възстановяване и Развитие, както и МФК (инвестиционното поделение на Световната Банка) биха проявили интерес, особено като миноритарн инвеститори в консорциум воден от банка и/или инвестиционен фонд с висока международна репутация.

При невъзможност за спасяване на КТБ чрез нови инвестиции от частния сектор (с или без участие на ББР и ФГД) опциите за бъдещето на КТБ са две (банка Виктория, както се верифицира от единствения за сега доклад на квесторите, е с добър кредитен портфейл и съм убеден, че ако бъде предложена за продажба ще се намери купувач) :  преминаване към несъстоятелност (фалит) по реда на Закона за Банковата Несъстоятелност или опит за оздравяване чрез разделянето на КТБ на „добра и лоша банки” за което ще се наложи промяна на ЗКИ (и може би и на някои други закони) и/или транспониране в Българското законодателство на Директива 2014/59/ЕС, която в момента се прилага за португалската Банка “Банко Еспирито Санто”.

Като последователен привърженик на принципите за върховенство на закона (а не на правене на нови закони, за да се угоди на някоя група в определена ситуация), личния избор и личната отговорност, а и като се има пред вид липсата на какъвто и да е опит в оздравяването на банки от държавни структури в България, аз не мисля, че трябва да се рискуват публични средства, за да се спасят депозитите на тези които имат над 100 000 евро в КТБ и с помощта на данъците на тези, които нямат такива депозити. Мисля, че пазарно решение за отваряне на КТБ е възможно и съм окуражен от факта, че през изминалата седмица и новият министър на финансите Румен Порожанов и БНБ изказаха подобно мнение. Но ако такова решение не бъде намерено нека всеки да си понесе последствията –  човек се учи не само от печалбите, но и от загубите. Колкото и да са болезнени понякога.

Владимир Каролев