Прероден, или изцяло нов паметник пред НДК…?

Прероден, или изцяло нов паметник пред НДК…?
Вили Лилков-заместник-председател на Столичния общински съвет. Снимка: novinar.bg
A A+ A++ A

Вили Младенов Лилков е общински съветник в София, от партия „Демократи за силна България”, заместник-председател е на Столичния Общински съвет. Той е професор д-р - ръководител на Катедра "Физика" на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Проф. Лилков е роден във Видин и е завършил Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Г-н Лилков, какво е бъдещето на паметника пред НДК, какво се предвижда да се случи с него?

Съгласно решение на Столичния Общински съвет, за сега се предвижда да се реконструира изцяло паметникът „1300 години България”, пред НДК. Предлагат се идеи и конкурсът все още тече, както за възстановяване и обновяване на съществуващия паметник, така и нови концепции за цялостно преустройство на пространството. Това означава, че този паметник може да остане, а може и да се премахне и да се появи нещо ново. До момента са постъпили 11 конкурсни предложения от най-различен характер. Повечето от тях предвиждат запазване на паметника и неговото съвсем козметично променяне, но има и такива, които предвиждат по-сериозни промени. Има само един проект, който предвижда изцяло да се премахне съществуващият паметник на скулптура Старчев и да се възстановят не паметните плочи, а паметта за загиналите от 1-ви и 6-ти полк. Тази процедура вероятно ще продължи. Подават се заявки и становища в Дирекция "Архитектура и градоустройство" /ДАГ/, при Столична община, като се предвижда и публично обсъждане, в подкрепа на един или друг от тези проекти, които са публично достояние.

Има ли и други инициативи за този паметник?

Другата инициатива изисква императивно премахването на съществуващите паметник и възстановяване в автентичния вид на паметните плочи на 1-ви и 6-ти полк. Моето мнение е нещо друго.

А какво е Вашето мнение?

Моето мнение е ,че при всички случаи трябва да се възстановят плочите на 1-ви и 6-ти полк. Преди десет години, когато паметникът на Старчев беше в доста по-добър вид, поех инициативата, заедно с ръководството на Район „Триадица”, и отредихме едно място в парка зад хотел „Хилтън”-около 10 декара. Тогава внесох доклад в Общинския съвет, с който поисках да се учреди право на строеж в полза на Министерството на отбраната, за възстановяване на паметните плочи. През 2000 г. министър Бойко Ноев изрази готовност министерството да работи и да възстанови паметните плочи. Беше преработен и планът на парка. Имаше дори изработен проект. Известно време по този въпрос работи и министър Близнаков, както и Николай Цонев. Остойностяването обаче показа доста голяма сума. Изтече и правото на строеж, което отново възстановявахме, но идеята постепенно затихна.

Каква е ситуацията с паметника към момента?

От една страна, възникна идеята да се махне този паметник, от друга страна военното ведомство нищо не може да направи и едва ли ще направи нещо. Моята идея е да се отнеме правото на строеж от Министерството на отбраната. Да се вземе решение от Общинския съвет, че на мястото на паметника на Старчев ще се възстановят паметните плочи. Общината трябва да обяви, че ще бъде изпълнител на целия този проект. Тогава можем да направим кампания за набиране на средства. Това трябва да стане много бързо, защото стартира преустройството на цялото пространство около НДК, с европейски пари по европроекти.

На какво беше символ този паметник, някой го приемат като символ на комунизма и искат изцяло да се премахне, дали ще се синхронизира новият изглед с натрупаната история?

Аз не го възприемам като символ на комунизма. Той нищо не символизира. Друг е въпросът, че хората го свързват с комунизма, защото е акцент в този площад, който беше направен. Но той самият никога не ми е внушавал особени размисли, освен че в последно време си мисля, че той е толкова грозен, че на този паметник трябва да му се направи паметник на грозотата. Той е безсмислен като паметник. Нещо, което е отречено от цялото общество, да се съживява, ми се струва нелепо. Не е лоша и идеята, която е в единия от проектите, за създаване на музей, подземен музей, където да се експонират по един по-модерен начин тези паметни плочи. Явно тези плочи и това място е много съкровено за софиянци и ние трябва да се съобразим с това. Преобразило се е цялото място. Тези плочи преди години са били част от двора на полковете, там е имало казарми и входът е бил от към бул. „Патриарх Евтимий” и „Витошка”. Всичко е изглеждало по съвсем друг начин.

Вие конкретно, какво можете да направите?

Мога да разговарям с инициаторите, ако желаят да направим една среща и да обобщим предложенията и аз като общински съветник да ги внеса. Лично аз не бих чакал Министерството на отбраната да прави каквото и да било за този паметник.

Колко ще струва на общината едно такова преустройство на толкова мащабен монумент?

Винаги цената се определя от конкретния проект. Те са най-различни. Когато се стигне до окончателен проект, ще го остойностим. Трябва да се предвиди и огромна сума по премахването на този паметник. Много хора смятат, че този въпрос може да се реши за ден-два, но не е толкова просто.

Има ли други спорни паметници в София, съдбата на които предстои да се реши, за да заживеят те нов живот?

За мен много спорен е паметникът на Съветската армия, който е разделил обществото. Освен това, не само че той като смисъл се тълкува различно, но наистина разделя. Той се е тропосал на най-скъпото място, в градина, която има съвсем друга символика. Това публично пространство трябва да обединява хората, защото няма публични пространства по света, които да разделят и разединяват. Те са много малко. За мен този паметник трябва да се премахне и градината да се възстанови в контекста, който тя е следвала през годините като Княжеска градина. Този паметник там е натрапник.

Преди години имаше една неформална идея да се направи алея, например в квартал „Божурище”, където да се преместят всички идеологически паметници от времето на комунизма у нас. До къде стигна това начинание и има ли въобще развитие?

Това е стара идея, още Соломон Паси я лансира в първите години след 1989 г. По време на управлението на ГЕРБ, министър Вежди Рашидов направи нещо подобно в двора на Министерството на културата при КАТ. Там има музей на комунизма. Имаше и предложение от кмета на Димитровград паметникът пред НДК да бъде преместен там, защото самият град е паметникът, символ на комунистическата архитектура и там един такъв монумент може да се впише много добре. Подкрепям тази идея, да не се унищожават паметници, а да се преместват там, където им е мястото, а не в Княжеската градина.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »