ТУК СИ, ВАЛЕРИ!

Скъпи приятелю, скъпи мой учителю, мой баща и мой съдник в поезията и живота!
Не би приел шаблонните ми обяснения в любов, нито уверенията колко ми
е мъчно, че те няма вече тук.
Не мога да си представя как би се развил животът ми без твоя
„Тавански спомен”, накъде бих тръгнал като съвсем начинаещ поет без
„Палечко” и „Край синьото море”.
Пазя всичко, което си ми написал и надписал – писма и книги, и оная
открадната чернова от ръкописа, когато си ми идвал на гости в Бургас.
Пазя оня съкровен запис на стария ми магнетофон – когато ти с леко
треперещ и развълнуван глас прочете цялата поема специално за нас с
Ивана:
„Помниш ли, не помниш ли… Кой те знай къде си…”
Тук си!
Смешно е да го произнасям и вероятно малко хора ще го разберат, но ти
си за мене в този груб и циничен свят – моята Икона, моят Свети
Валери…
Ах, как дяволито се подсмиваш в момента на тези думи.
Не съм ти ги казвал никога лице в лице, но съм ги писал толкова пъти,
надявайки се, че няма да ги прочетеш.
Мъчно ми е, Валери…
Позволи ми да ти го кажа…
Тук си!

Това написа поетът и драматург Недялко Йорданов в профила си във фейсбук за акад. Валери Петров, който почина в сряда на 94-годишна възраст.