Мохамед Халаф: Режимът на Башар Асад беше най-големият помагач на „Ислямска държава“

Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.
Халаф е роден в град Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника, за който работи. През 1978 година емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и става български гражданин. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1981 г. работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за сателитната телевизия на Абу Даби.

Виждаме в момента, че "Ислямска държава" не само в Ирак, но и в Сирия, се издига изключително бързо, много трудно се справят с тях както иракските сили, така и западните. Как се обяснява този бърз успех?

Аз не бих казал,  че е толкова бърз. Ако говорим за Ислямска държава, това е просто стара организация с ново име. Състои се от хора, свързани с „Ал-Кайда“ на Бин Ладен, които обаче  представляват новото поколение което се отрича от традиционните ръководители. Те са последователи на Абу Мусаб ал-Заркауи, йорданеца, който беше убит от американската армия в Ирак през 2006 г. Не се различчават много от „Ал-Кайда“, но искат по-бързо да постигат целите си. Обстоятелствата, които бяха създанени в Сирия и Ирак, им позволиха да се разширят. Но целта не е само тези две държави, а по-нататък и Йордания.  Те опитваха няколко пъти между другото да проучват, да провокират там границите, позволи им го присъствието в Анбар тази провинция в Ирак, която има широка граница с Йордания и която те контролират. Могат да продължат и към Ливан. Преди две седмици ИД успяха да превземат един граничен град със Сирия, Арсал [в северен Ливан], за нула време. За да разберат читателите, Арсал е сунитски град със сто хиляди бежанци от Сирия. Сред тях се оформиха последователи на ИД, както и на другата организация – фронт Нусра (последните са твърди последователи на „Ал-Кайда“, имат и противоречия с ИД, даже влизат в бой отвреме-навреме). Характерно за ИД е, че тя не позволява на никого самостоятелност. Всички, които искат да действат в даден район, трябва да бъдат под тяхната шапка. Затова, с всеки, който се бунтува и не се съгласява, се влиза в бой, макар че целите са еднакви, идеите са еднакви. Ръководителят на тази организация, Абубакр ал-Багдади (това е псевдонимът му), той е офицер от иракското разузнаване на бившия решим на Саддам Хюсеин. След разформироването на иракската армия и службите след америкаската офанзива и свалянето на режима той, както и цялата армия и служби, остана без работа. Скоро той се включи в така наречената съпротива срещу окупатора. В резултат на това той беше хванат от американската армия. Хвърлен в лагера Бука [в южен Ирак], той беше освободен след 8 месеца в затвора, тъй като американците не можаха да намерят никакви улики срещу него. Всички хора, които го познават, казват, че никога не са виждали от него да е агресивен, че винаги е тих и много мил. А в същото време той е завършил докторат по ислямски шариат в Багдадския университет. Багдади, когато го освобождават, се обръща към американските войници в лагера и им казва: "Ще се видим в Ню Йорк." Те не са разбрали какво казва, но той явно иска да подготви атентат като този, който беше направен на 11 септеври. После той стана ръководител след противоречия с Мохамед Абумохамеди ал-Джолани, създателят на ИД. Това го обяснявам, защото питате какви са те: хора, успели да създадат йерархия, организация, но не без помощ - вътрешна и отвън.

Откъде е външната помощ? Преди няколко дни германският министър на икономическото сътрудничество и развитие Герд Мюлер заяви, че Катар финансира Ислямска държава. Доколко е основателно такова твърдение?

Има различни версии. Истината е, че в началото участваха всички държави от Залива. Но не непременно самите държави, а различни богаташи, отклонения, течения в разузнавателните служби, които инжектираха организацията с пари и с членове с една цел: колкото се може по-бързо да свалят режима на Башар Асад. Това беше целта. Концентрацията на силите на ислямистите в Сирия стана, след като Западът и администрацията на Обама отказаха да се намесят. Спонсорите освен това бяха представители на сунитската общност и вярват в ислямските идеи и господството на ислямски халиф. Това си им е мисленето.
Най-много свидетелства има в подкрепа на информацията, че държавата, която най-много е помагала логистично и е предоставяла тренировъчни лагери в гранични със Сирия села, е Турция. Турското разузнаване МИТ.

Важен източник на подкрепа за организацията обаче са и доброволците джихадисти.

Джихадистите идват от различни краища, от 50 държави в света. Миналата седмица американците съобщиха, че чужденците, които воюват в средите не само на ИД, а и на другите организации, са от 12 до 15 хиляди.

Има ли и българи според информацията, с която разполагате?

За българи, дали има - мисля, че могат да отговорят двама: шефът на ДАНС и вътрешният министър. Доколкото аз мога да кажа: ако гледам колко ислямисти джихадисти, европейски граждани, пътуват към Сирия и Ирак и откъде, не мога да изключа България. Да вземем съседни на България или близки до България страни: това са Косово, Сърбия, Босна, Албания, Македония, Хърватия. От всички тези балкански държави, да речем, миналата седмица бяха арестувани 40 косовари, които са се били в Ирак и Сирия и са се върнали. Бях по изборите в Косово  [за парламент през юни] и там се срещнах с вътрешния министър Байрам Реджепи и освен темата за изборите (той беше един от шефовете на предизборния щаб), моите въпроси обаче бяха и дали има джихадисти от Косово, колко са и какво са правели там. Той ми призна, че това е сериозен проблем пред тяхното правителство. Че много момчета отиват доброволци - млади, манипулирани, и момичета също. Млади момичета, сега има един друг вид джихад – сексуален джихад: момичета отиват, за да задоволяват сексуално нуждите на тези бойци и да представят това като път към Рая. Косово вече прие закон за криминализирането на деянието джихад и на участието на граждани в подобни конфликти в Сирия и Ирак, а и навсякъде по света. В Босна и Херцеговина също действа такъв закон. В Сърбия Расим Ляич, който беше отговорен за въпросите на Косово, също прокара подобен, заради провинция Санджак, където има много мюсюлмани. Европейците обаче са друга тема, те са сериозно заплашени, защото от хиляда до три хиляди европейски граждани воюват в Сирия и Ирак. Например 600-700 французи и англичани, над 500 от Германия, около 160-190 от Белгия. Преди две седмици шефът на германската Федерална служба за  защита на конституцията [Ханс-Георг Маасен] съобщи, че следят всички такива заподозрени в различни провинции. Започват да ги засичат, да не пътуват, а тези, които пътуват, да не ги пускат вече да се върнат. Ако говорим за Великобритания, миналата седмица един техен гражданин обезглави Джеймс Фоули. В Англия има цели квартали, в които се упражнява ислямски шариат. На фона на всички случаи в Европа не може да няма нито един българин. Даже преди седмици имаше новина за българин джихадист, арестуван в Испания, но обясниха, че той само бил роден в България, а бил руснак, с руски паспорт.
Единствената държава в Европа, която не съобщава данни от такива събития - това е България. Казах го и на [бившия вътрешен] министър Йовчев на пресконференция: не може да има държава, чието вътрешно министерство да не прави годишен отчет по тези въпроси.

Какви мерки могат да вземат властите срещу европейските джихадисти?

Европейските държави координират действията си. През последните три месеца бяха проведени около две или три тайни срещи между вътрешните министри на Европейския съюз и девет арабски министри. Те обсъдиха точно превантивни мерки, за да помогнат за залавянето или да попречат на връщането на тези три хиляди джихадисти от европейски произход от Сирия и Ирак. Това означава, че Европа се чувства сериозно заплашена от връщането на тези хора, те са обучени и знаят по какъв начин се правят атентати. Преди повече от два месеца един от тях беше извършил атентат в Еврейския музей в Брюксел. Впрочем белгийските власти наскоро съобщиха, че един техен гражданин от Конго, но с белгийски паспорт, Харис, на 27, воювал в Сирия и ранен там, приближил към българо-турската граница. Баща му отишъл да го издирва и го прибрал. Потърсили медицинска помощ и го закарали в хасковската болница, после го предали на Белгия. Това белгийците го съобщиха, не българите. Явно политиката на България и на вътрешното министерство е да не създават тревоги в обществото. А такива инциденти трябва да се вземат под внимание. Джихадистите са много хитри: няма да отидат директно до целта, няма от Франция до Сирия през Турция, а например от Франция – в Германия, после в скандинавска държава и т.н., както бяха направили атентаторите в Сарафово.

Предвид свободното придвижване на радикални ислямисти в Западна Европа и наличието на големи радикализирани общности на Балканите, как оценявате риска ИД да е способна да изпълни заплахите си за халифат до Средиземно море?

Да дойдат да окупират ли? За мен понятията „ислямска държава“, „ислямски халиф“ - това е утопия, която никога няма да бъде осъществена в историята на 21 век. Плод на въображението на различни хора, на които условията в държавите им и в света като цяло позволяват да се изявят, използвайки механизма на глобализацията и демократичните ценности на европейските държави. Европа много държи на традицията да не се нарушават човешките права, не само на техни граждани, но и на други граждани.  Джихадистите се опитват да насочат това срещу самите тези общества, които са им дали убежище, жени, образование, семейство, работа и т.н. Но тук е въпросът, че повечето от тези хора не са радикализирани в арабския свят, а в самите европейски общества и за това вече има различни причини. За съжаление, докато в цяла Европа има сондажи на общественото мнение, които измерват накъде вървят процесите сред диаспорите в тези държави, в България такива не се правят. Ще ви дам един пример: в Австрия преди две или три години бяха направили сондаж с 500 такива австрийски граждани, от арабски или ислямски произход. На въпроса с какво се идентифицирате, с религията или с гражданството, 85 процента посочват религията, не гражданството. На втория въпрос, как гледате на държавите, на които носите гражданството, отговора „враждебно“ са дали 78 процента. Това означава, че голяма част от тези диаспори не са интегрирани в тези общества. Трябва да търсим причината. Американците допреди три години считаха, че при тях този проблем го няма. Докато не бяха заловени група американски граждани на път да отидат в Афганистан, за да се включат в тренировъчните лагери на Ал-Кайда, да се върнат в САЩ и да правят атентати там.
Но най-много жертви на такива организации не са неверниците християни, а самите мюсюлмани. И това тука ние всеки ден го виждаме. Значи атентатите са насочени срещу мюсюлмани сунити и шиити не само християни. Ето това е ключовият момент – те считат всеки мюсюлманин неверник, ако не изповядва точно тяхното разбиране на исляма. Ако не приемаш тяхното виждане, тяхната доктрина жените да са със забрадки, да не правиш това или онова, ти значи си извън исляма и трябва да бъдеш убит.

Явно организацията печели от развитията в Близкия изток, от радикализацията на европейски младежи. И все пак: секретарят по отбраната на Съединените щати Чък Хейгъл наскоро каза, че ИД е нещо „невиждано“ досега, нещо което Западът не е познавал досега. Какво ги прави толкова специални?

През март съветникът по националната сигурност на американския президент Сюзън Райс заяви пред Конгреса, че случващото се в Сирия, появата на ИД [тогава още ИДИЛ], представлява голяма заплаха за сигурността не само на Сирия и Ирак, но и на целия регион и на света. Каза и че организацията ще напредва повече, действията й ще бъдат по-широкомащабни и влиянието й ще е по-голямо. Само месеци по-късно ИДИЛ превзе Мосул и започна настъпление към Багдад. Значи събитията са били предвидени.
Причината за увеличаващото се влияние на ИД идва от Сирия. Ситуацията в Сирия се превърна в инкубатор за създаване на джихадисти и привличане на доброволци, които вярват в тази идея, от целия свят. Говорят, че имало около 12 хиляди от Чечения. От руските републики има много. Тези от Северен Кавказ воюват там. Самите китайци - забележете, китайци - съобщиха, че сто китайски мюсюлмани воюват в Сирия. Това създава условия за добра организация, добри финанси. А финансите в момента ги черпят от това, че добиват петрол в Сирия. Те вече превзеха всички райони, където има находища. Говори се, че на ден добиват по около 100 хиляди барела. Вие много добре знаете, в такива ситуации излизат най-различни мрежи на контрабанди, бандити, организирани престъпни групи, които имат интерес, но най-голямата изненада идва от това, че самият режим на Башар Асад купува този петрол от тях, защото не може без продължи войната срещу тях без петрола. А те не могат без него да воюват срещу Асад, да му продават и да му вземат парите. Вижте парадоксите! Фактически, ако трябва да бъдем обективини, най-големият помагач и създател на ИД – това е режимът на Асад. Защото когато започна бунтът срещу него преди три години, в началото на протестите той пусна всички джихадисти, които бяха в затвора, с уговорката: правете организация, воювайте срещу [протестиращите]. В замяна им даваше подкрепа, пари... Ще ви кажа нещо. В Сирия построиха по времето на този, когото анализатори го наричаха „светски“, „либеален“ режим, около 18 000 джамии и 200 религиозни училища. Това прави ли ви впечатление? Един светски режим гради толкова много джамии. Хората, които са загубили вяра във всичко, отиват в джамията и слушат там невежи теолози и имами. Те ги напътстват, насочват и им показват по-страшни методи на религиозното мислене. А той се бил освободил от тях... Допреди 4 месеца Асад нито един път не бомбардира бойците ИД, а само на организации като Свободната сирийска армия, защото те не са ислямисти. И той създаде между тях противоречие, за да воюват. Сега срещу него никой не воюва освен Свободната армия и още няколко други.

Очаквайте втората част на интервюто с Мохамед Халаф по-късно тази седмица.