За "имотите на царя", икономическата свобода, ценностите ни и бъдещето...

Илия Лингорски

Във в. "24 часа" от 22 авг. 2014 г. четем: "Вземат на царя Бистрица, плаща и 400 хил. наем"[1],[2]. Информацията за решението на Софийския окръжен съд бе публикувана от всички основни медии у нас.

Много показателно е, че след края на комунистическия режим в България, царят и царското семейство, които са били изгонени от отечеството си и чиито семейни имоти са били отнети от същия онзи комунистически режим, са единствените публични фигури, чиито лични имоти се отнемат, и то чрез повторна национализация след тази от 1947 г.[3]

Царското семейство единствено е лишено от право на реституция, докато сънародниците ни си възстановиха правата върху национализираната и отнета от семействата им собственост. Същевременно публична тайна е, че огромна собственост бе неправомерно придобита чрез "реституция" на база на машинации, лъжливи претенции и "свидетели". Паралелно с това, известни и неизвестни фигури на подземието и сенчестия бизнес, натрупали несметни имоти и богатства през годините на прехода, не само са необезпокоявани, но дори биват оневинявани при нужда от съдебната ни система. Но,... вместо да се разследват очевидно и не толкова очевидно съмнителните "реституции", "заменки" и "сделки" с държавно и общинско имущество, ние се занимаваме с това да гоним царя за имотите му, които много добре знаем, че са негови и на семейството му, и дори така си ги наричаме без свян... Всичко това става с помощта на мощна медийна пропаганда, подкрепена от частично обществено одобрение и широко публично игнориране на проблема.

Според изследването и индекса за икономическа свобода на страните по света, изготвян ежегодно от фондация HERITAGE и публикуван от авторитетни издания като Wall Street Journal, България традиционно и трайно се настанява на последните места в ЕС, без това да се подобрява през последните години. В последното издание на Индекса за 2013 г. за пореден път четем:

"Зачитането на конституционните разпоредби, осигуряващи правото на собственост и обезпечаването на независима съдебна система, е някак слабо. Съдебната система не осигурява спазването на правата на собственост ефективно, а непоследователното прилагане на законите обезкуражава частните инвестиции."[4]

Четат го и представителите на инвестиционната и търговска общности по света.

Изследването традиционно показва за страната ни, че макар и по повечето показатели да се нареждаме доста по-напред от общия ни ранг, то прекалено слабата защита на собствеността, корупцията и липсата на върховенство на закона ни свалят на едно от последните места в Европа. Решението ни - да започнем с опит за отнемане на имотите на царското семейство.

България е красива страна с гостоприемни хора и пълна с възможности, но докато подобна несправедливост и посегателство върху частната собственост се узаконява със съдебни решения, и се утвърждава с медийни кампании, с публично одобрение и игнориране на същинския проблем, които са само външни, обществени белези на сбъркани и антиеропейски ценности, уви, докато това продължава и частната собственост у нас не е защитена, а справедливостта се потъпква открито, България ще продължи да върви назад, да обеднява спрямо по-напредналите страни, а младите ни хора да емигрират...

Илия Лингорски

Редакцията на Novinite би публикувала и други мнения по тази тема.


[1] Светлана Йорданова, в. "24 часа", 22 авг. 2014 г., "Вземат на царя Бистрица, плаща и 400 хил. наем",

[2] интервю на Светлана Йорданова със съдия Филип Владимиров, в. "24 часа", 23 авг. 2014 г., "Филип Владимиров: Царска Бистрица е на държавата, а не на Симеон II и сестра му"

[3] "ФАКТИТЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦАРСКИТЕ ИМОТИ"

[4] Country ranking for Bulgaria: Rule of Law, 2014 Index of Economic Freedom, The Heritage Foundation in partnership with Wall Street Journal