Мохамед Халаф: Джихадистите от ИД показват самата същност на исляма-втора част

Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.
Халаф е роден в град Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника, за който работи. През 1978 година емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и става български гражданин. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1981 г. работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за сателитната телевизия на Абу Даби.

Г-н Халаф, казахте, че в Сирия може да е основната причина за възхода на „Ислямска държава“, но какво помогна на конфликта с ИД да „прелее“ в Ирак?

Аз не бих казал, че това което се случва в момента, е изненада. Нито за САЩ, нито за Саудитска Арабия, нито за Турция. Никой не може да ме убеди, че една шепа хора може да превземе град Мосул. Знаете ли колко са били? 750 души. Не може 750 да превземат град с милион население. Та там беше Втора бригада на армията, 40 или 50 или 60 000 войници, двама генерали, въоръжени до зъби. Цялата тази армия и институции избягаха. Но бойците не са само 750. Защото сред тях и с тях има 40 военни съвета от бившата армия на Саддам Хюсеин. В Мосул 7000 генерали и офицери от нея бяха уволнени, маргинализирани, изхвърлени. Както и 100 000 други войници. Това и е паралелна армия, готова за бой. Да не забравяме съвета на сунитските племена. Те са разделени на две части. Едните подкрепят режима в Багдад, другите – ИД и искат да свалят режима на Малики, защото го считат виновен за маргинализирпането на сунитската общност. А то е така. Политиките от последните години доведоха до този бунт. „Ал-кайда“ и ИД се възползват от конфликта между сунитската общност и правителството в Багдад, за да проникнат и да ги спечелят. Ако няма подкрепяща среда в една страна, не може да действаш. В случая „средата“ са сунитските райони, които казват: колкото и да са лоши „Ал-Кайда“ и ИД, те са много по-милостиви към нас, отколкото правителството на Малики, които са шиитско, подкрепяно от Иран, и затова ние трябва да изметем шиитите и Иран, който ги подкрепя. И така целият конфликт се превръща в сектантски, в шиитско-сунитски.

Какво е мястото на външните актьори в конфликта?

Намесват се две държави. Иран, шиитската, която опитва да се представи себе си като защитник и представител на шиитската общност в света, без тази общност като цяло да иска да бъде идентифицирана с тази държава. От другата страна излиза Саудитска Арабия, която казва: аз съм защитник на сунитите в света, без сунитите да искат да бъдат защитени и да са представени от тази държава - и двете държави не са демократични. И тук обаче те не се включват пряко, това, което се случва вътре в Ирак и в Сирия, това се наричат „локални войни“.

С други думи Ирак и Сирия са бойни полета на така наречените proxy wars?

Да, това се случва в момента. Най-губещият от събитията в Ирак е Иран. Той загуби от това, че опитваше през цялото време да контролира ситуацията в региона на Близкия изток. Искаше да бъде водещ и да разиграва картите. Затова сложи цялата си мощ зад Башар Асад и неговия режим. Падането на Башар Асад би означавало разклащане на режима на аятоласите, без да има нужда от въшна намеса, без да има война. Затова те казаха на "Хизбула" да влиза в Сирия, да воюва на страната на Асад. Казаха на Малики да праща шиитски доброволци от Ирак да воюват на страната на Асад. Това се превръща в една по-голяма, тотална война, шиитско-сунитска. Намесата на „Хизбула“ разклати цялата арабска общност, и шиитската, и сунитската, и ги въвлече в един сектантски бой. И този бой ще бъде контролиран много трудно. Ако ме питате, опитът на света в последните сто години показва, че в една държава, където има етническо, религиозно, сектантско разнообразие, ако не бъдат представени всички тези общности и включени в политическия процес равно и не бъдат признати културна идентичност, език, религия, секта – това довежда до гражданска война. В момента в нито една арабска държава, където има етническо и религиозно разнообразие, нямаме това. Малцинствата нямат никакво признание. Те са потискани, маргинализирани, обидени, защото това ги превръща в агресор срещу самата държава. Искат да се отделят кюрдите в Иран, Турция, Ирак. Амазигите, берберите в Алжир и Либия, шиитите хути в Йемен, сунитите в Ливан. В ливанския град Триполи например има голяма концентрация на фундаменталисти, готови да влязат в бой с „Хизбула“. Има някакъв контрол, и вътрешен, и външен, който не им позволява. Но в един момент ще избухнат и отново ще се стигне до война. Има едно правило: всяка държава която е имала гражданска война, четири години след спирането й се връща към изходна точка, ако не изработва механизми достатъчно да контролира ситуацията.

До каква степен ИД са отклонение от исляма, което повечето мюсюлмани не са готови да признаят?

Да ви призная, като мюсюлманин, мисля, че всички, които твърдят, че ИД и [религиозните й възгледи] не са нашата религия, не са ислям, според мен грешат. Това е същността на исляма. ИД показва абсолютно исляма в истинския му вид, в този вид, който е упражняван по времето на пророка Мохамед, без обаче тези хора да отчитат, че това няма да съответства на реалностите в 21 век. Джихадистите изхождат от това, че когато съществува ислямска държава с халиф преди 1300 години, тя е в разцвет, във възраждане. Тогава се развиват всички науки: алгебра, медицина, астрономия. Джихадистите казват: когато имаше халиф, бяхме господари на половината свят, докато Европа беше в упадък, във войни. Сега е обратното. Те не търсят причините за изостаналостта в себе си, а казват: виновни са нашите колониалисти, които бяха окупирали нашите държави, нашите общества и те направиха всичко те да бъдат потискани и да бъдат изостанали. Ако се върнем към религията, към ислямски халиф, към постулатите на пророка Мохамед, ще възвърнем ролята на исляма. Какво означава това? Че тази религия не е реформирана, за разлика от християнството. Християнството премина в различни етапи. Кога Европа започна Ренесанса? Когато раздели църквата от държавата. При нас са заедно, а трябва да са разделени. Дори по времето на ислямската държава разцвет има, когато халифът е само административен водач, а отделна фигура оглавява религиозната институция и урежда връзките между индивида и Господа.
Има и етапи на разпад, когато са сливани двете власти. В момента има разцвет на така наречените антидържавни организации в арабския свят. Вие виждате: ИД, „Боко Харам“, талибаните, „Хизбула“, „Хамас“, различните организации в Африка, Ал-Кайда на Арабския полуостров... Те всички са разновидности на едно явление: глобализация. Те са като социалните мрежи, YouTube и Twitter, и не се знае какво ще излезе от тях. Всичко в момента ври и кипи в арабското общество и ще се родят най-различни Франкенщайни от тези, които ги създават. А кой ги създава? Самите тези правителства, които лишиха народите в арабския свят от всички права: няма плурализъм, няма гражданско общество, няма икономически процеси. Краденето на националните богатства на държавата. Потискането на малцинствата, на жените, смесването на религията и държавата, липсата на образователна система. Ние се учим от деца да мразим. Учим се от деца вкъщи, в училище, в университетите, докато растем, докато вземаме дипломите, учим, че Западът е виновен за проблемите ни, че империализмът е виновен... И как да няма ИД, как да няма джихадисти. Всеки ден се ядосвам на всичките тези идиоти, които говорят в Саудитска Арабия, всички тези, които дадоха за антитерористичния център на ООН... Ама тия милиарди, които вие ги дадохте за борба с тероризма, вие трябва първоначално да направите нещо във вашите общества. Знаете ли, че има 150 телевизии в арабския свят, които изповядват омраза? Които те учат как да убиваш християни? Хиляди араби отиват в училище, в джамията и това гледат и слушат. Разделете тоя ислям от държавата, направете образователни системи, признайте малцинствата и жените, спрете да гледате жените като нещо второстепенно. Наскоро прочетох една книга на алжирец, направил докторат в Сорбоната. Той търси връзка между ислямския фундаментализъм и сексуалните проблеми. Един екстремист слага бомба и убива хора само за да може всеки ден да отиде в Рая и всеки ден да има по сто жени.
Вижте какво направиха ИД в Ирак: хванаха езидите. Ние говорим сега за Джейлс Фоули, убит колега. Това беше послание към Обама, който реши да удари. Защото той досега не искаше да го прави; остави ги да се разширяват, сега "ама ние какво направихме?" Ама аз говоря от две години, хиляди като мен пишем и казваме, че ако Западът остави така Сирия, ще излязат хиляди ислямисти и ще заплашат националната сигурност и света като цяло. Обама твърдеше, че това е вътрешен проблем и че няма да се намеси. Промени си решението едва сега, когато заплашват малцинствата и особено кюрдите, единствените надеждни хора които не са религиозни, а са светски, либерални и прозападни и може да се разчита на тях. Може да имат сто недостатъка, но в момента те изграждат демокрация в Северен Ирак.

Освен САЩ, няколко европейски държави – Германия, Франция и Великобритания – открито заявиха, че ще окажат помощ на кюрдите. В същото време е очевидно, че кюрдите все повече утвърждават желанието си за независимост от Ирак.

Кюрдите сто пъти са декларирали, но не е отсега, че са заинтересовани да останат в рамките на Ирак, но това не означава, че нямат право на самоопределение и независима държаа. Те държат да бъдат част от Ирак, който да уважава малцинствата и всички сегменти в обществото и да им даде правата им, ролята, която трябва да имат в изграждане на държавата. Когато се нарушава конституцията, която определя отношенията между властта в Багдад и тази в Иракски Кюрдистан, която е федеративна единица по конституция, когато централната власт забранява на различни институции да изпълняват отношенията си към федеративната единица, тогава не им остава никакъв избор освен да се обявят за самостоятелност. Те нямат абсолютно никаква полза от това. Аз ще ви кажа. Получават 17% от иракските петролни приходи, които за страната са общо 120 милиарда долара. Направете сметка колко получават кюрдите: целия бюджет на България, даже два пъти. Имат президент кюрд. Имат вицепремиер кюрд и петима министри кюрди. 55 до 60 депутати в централния праламент, заместник-министри на всички нива. Шефът на Генералния щаб на иракската армия е кюрд, шефът на въздушните сили е кюрд. Мога да ви изредя и други примери, че те нямат интерес да се откажат от всичмко това. Обратно, ако има уважение към малцинствата според конституцията, не мисля, че те ще тръгнат да се отделят. Затова ви казах преди малко, трябва да бъдат равноправни, равно представени в институциите, да имат политически права. Ако провеждаш политика като тази на Малики, произвеждаш хора, агресивни крещу държавата ти, които ще искат да се отделят. Сунитите от друга страна са тези, които нямат интерес да останат в иракската държава. Знаете ли колко получавт сунитите като петролни приходи за същата територия, същото население като Иракски Кюрдистан? 700-800 милиона долара бюджет. Ами те губят 14 милиарда заради това, че имат национално чувство.

Може ли да се промени това отношене към сунитите след оставката на Малики?

Вижте, за кои сунити говорим? Защото досега имаше едни сунити, които бяха умерените и се съгласиха да се включат в политическия процес от 10 години насам. Малики фактически от шест години управлява. А те се включиха в изборите, имат представители в парламента, в правителството, във всички институции. Но трябваше да имат министър на отбраната и вътрешен министър. Представиха му списъци с имена, за да избере, но той не хареса нито един, заклейми ги като терористи или свързани с партия БААС. Накрая си остана и премиер, и министър на отбраната, и на вътрешните работи, и шеф на разузнаването, и главнокомандващ на армията, после превзе всички институции, включително съдебната система. Стана нов диктатор от типа на Путин и Саддам Хюсеин. Провокира сунитската общност. В този бунт и умерените се отричат от него - те казват, че шест години Малики им е пращал армията да ги унижава, арестувал е и е убивал синовете им, обвинени в тероризъм без никакви доказателства. За сметка на това, казват сунитите, има различни шиитски организации, свързани с Иран, никой не ги пита, когато убиват, защото са шиитски, а ние, сунитите, трябва да бъдем жертвата. Те не искаха правителството, казаха, че то не ги представлява. Новият премиер наследи тежко бреме. Не знам какво може да направи. Сунитите, кюрдите, туркмените трябва да имат права. Иначе и туркмените ще поискат да правят въоръжени милиции, за да си спечелят правата. Затова Обама каза на Малики, когато ИД започна офанзивата и той поиска помощ от САЩ, че не може да вземе страната на едните или другите в конфликта, защото сунитите имат искания и са прави. Обама обясни, че ако бомбардира ИД, ще бъдат ударени и региони с население, което ги подкрепя, многобройно сунитско население, което ще каже, че САЩ е с Иран и с шиитите. Затова президентът посъветва да се формира правителство, което включва всички малцинства и обяви, че после ще дойд да помогне. Той се намеси и си промени позицията едва когато ИД тръгна към Кюрдистан. А там има американски части, дипломати, фирми, американски граждани, инвеститори, хора от целия Запад, които биха останали беззащитни. Знаете ли колко инвестиции има в Иракски Кюрдистан? Около 25 милиарда долара чужди инвестиции. В целия останал Ирак няма шестстотин милиона.

Бомбардировките ли убедиха Малики да си подаде оставката? Съединените щати намекнаха, че той трябва да си ходи, а той доста време отказваше да го направи.

Малики според мен беше принуден. САЩ имаха роля, но не само. Аз имам протокол на срещата му с американския държавен секретар Кери, който му казва, че Ирак има нужда от министър-председател, който да обединява всички. Раздвижването обаче започна едва когато Систани, шиитският водач, беше принуден да се намеси. Той не се намесва в политически процеси, пет години отказваше да приема Малики и всички политици в Ирак и твърдеше, че политическите проблеми не го интересуват. Доктрината на Иракската шиитска религиозна институция изключва намеса в политическия процес, за разлика от Иран, където аятоласите имат решаваща роля. Но Систани беше принуден: видя, че шиитите като цяло са застрашени. Реши, че ако не се намеси и не призове Малики да напусне, това ще доведе до голяма заплаха за шиитите и той ще бъде обвиняван по-нататък. Затова каза директгно, че Малики трябва да си подаде оставката. Намекваше го доста дълго.
Иран беше решаващият фактор. Защото Иран видя, че Малики отказва дори да чува какво казват иранците напоследък. Те му изпратиха шефа на отряда „Ал-Кудс“ генерал Сюлеймани, който отговаря за Ирак, Сирия и Ливан и всички организации, създадени от Иран в региона. Малики отказа. Пратиха му Али Шамхани, шефът на съвета по националната сигурност на Иран – и на него отказа. Накрая [аятолах Али] Хаменей директно излезе в една петъчна реч и каза, че Малики трябва да си ходи. Американците го предупредиха, че тяхната намеса в полза на Малики ще срещне много силна реакция от САЩ, защото ще доведе и до намеса на Саудитска Арабия и други сунитски държави и процесите ще станат неконтролируеми.
Малики освен това беше предупреден, че може да го изправят пред международен съд. Има и други версии: за сделки, че са го убедили да му дадат друг пост, но мисля, че горната хипотеза е по-вероятна.

В Ирак в момента имаме и фактическа военна кампания: САЩ започнаха въздушни удари, а Великобритания миналата седмица призна, че мисиите й не са само с хуманитарни цели. Възможно ли е да се повтори интервенцията от началото на миналото десетилетие?

Не мога да изключвам никакво действие по-нататък - не само от САЩ, но и от европейските държави, ако това означава директна заплаха за интересите на Запада, на Европа в региона. Предвид позициите, съобщени от Обама в продължение на двата му мандата, той казва, че няма да се намесва във военни конфликти в други държави. Очаква се да напусне и Афганистан. Но според мен той ще остави поне двайсетина хиляди там, защото видя докъде води напускането на Ирак. В Афганистан процесите ще бъдат още по-страшни. Там има и други регионални фактори, заради които мнозина ще искат американците да останат, защото изтеглянето на САЩ ще доведе до заплахи към тяхната национална сигурност. Те искат Америка да поеме бремето, а те да не действат – Русия, Иран, Китай... И затова не са против САЩ да останат, не както бяха в Ирак.
САЩ наистина признаха, че това са военни действия в полза на кюрдите. Според мен все още ситуацията обаче не е извън контрол. Едва ли ще пратят 150 000 войници като в предишната мисия. Но се говори, че миналата седмица са пратили още двеста, като вече има триста съветници без военна роля, които правят преоценка на иракската армия и отчитат нейния разпад. Когато иракската армия хвърли американското оръжие, което притежаваше в Мосул и Тикрит, ИД го взе. Става дума за нови оръжия, които след два дни се появиха в Сирия – истинска заплаха за САЩ. И затова се опитват да ликвидират всички оръжия, оставени от иракската армия, затова и бомбардират с F-18 и дронове, за да навредят колкото може повече на ИД. Все още обаче настояват, че целите на ударите няма да бъдат разширени. Те чакат какви решения ще бъдат взети в Багдад.
Обама може да не иска да участва във войни в региона, но не се знае при какви обстоятелства ще бъде принуден. Помните, Бил Клинтън също каза, че няма да участва във войни. Обаче беше принуден: нямаше кой да реши проблемите на Босна и Косово. Това зависи вече от ситуацията. Засега според мен обаче в Ирак тя е под контрол. Лошото е, че тази армия, която американците направиха да бъде професионална, национална, се провали заради Малики, който наруши конструкцията й. Той започна да се движи по други пътища, да вкарва руско оръжие... Защото като говорим за тези процеси, не бива да забравяме и каква роля играе Русия. Свързано ли е това с всичко, което се случва в Украйна? Ами свързано е. В момента слабостта на американския президент увеличава силата на руския президент. Ненамесата в Сирия доведе до голямата намеса на Русия в процесите в региона. Най-много се страхува Путин не че в Сирия има военна база в Тартус и той може да я загуби, както някои анализатори твърдят. Той се страхува от ислямизацията в Сирия, ислямизацията в региона, която ще стимулира ислямизацията в Северен Кавказ. В Русия има 25 милиона мюсюлмани, които са сунити. Там вече вилнее ислямският сунитски фундаментализъм.
За съжаление целият свят е изправен пред много големи заплахи, но най-голямата - това е ислямският фундаментализъм. Затова ние чуваме за първи път гласове, които призовават (дори гласове от ООН) за разправа с ИД и фундаментализма и групировките, които в момента действат на територията на всички арабски държави. Затова е и призивът на френския президент Оланд за свикване на международна организация по този въпрос. Това ясно показва колко са притеснени те и какво търсят. И според мен за първи път в това ще бъде включена и Русия. Участието на Русия в този контекст би довело до малко възстановяване на отношенията между запада и Русия. Остава да видим дали това, което ще се случи, ще върне на Обама и Путин разбирателството помежду им.