Държавният дълг удари тавана

Общият държавен дълг на страната (вътрешен и външен) вече е 18.433 млрд. лв., сочи юлският месечен бюлетин на Министерството на финансите. Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) е 22.8%. Това е най-високото ниво за последните седем години.

Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения, пише „Капитал“. 

Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната. В допълнение, политическата криза през последната година повиши и цената, на която се финансира държавата.

През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20.1-22.9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза. Най-вероятно тя ще бъде ревизирана в посока нагоре, тъй като в нея не е включен по-високият очакван дефицит за тази година (до 3% от БВП).

Ръст на дълга и доходността

За два месеца държавните задължения са се увеличили рязко с 3.517 млрд. лв., което се дължи основно на две големи целеви емисии, пласирани на външните и на вътрешния пазар през юни. По-голямата част от републиканския дълг е външен - 10.756 млрд. лв., а 7.677 млрд. лв. са емитирани на вътрешния пазар под формата на държавни ценни книжа (ДЦК).

В края на юни България пласира 1.493 млрд. евро на международните капиталови пазари. Сетълментът на емисията беше на 3 юли, поради което дългът влиза в статистиката на МФ за седмия месец на годината. С постигнатата доходност от 3.05% евровата облигация беше определена от пазарните анализатори като успешна, тъй като в момента на нейното организиране имаше няколко негативни фактора, които повлияха върху цената и доходността.

Но въпреки политическата криза, понижения рейтинг на България и сътресенията в КТБ няколко дни по-рано, интерес към българския дълг имаше от страна на 250 инвеститори. Съвкупната стойност на заявените поръчки възлезе на 3.7 млрд. евро.

Данните на Bloomberg показват, че един месец след пласирането на евровата емисия на вторичния пазар тя се търгува при 95.7% процента от номинала си. Най-ниската цена е регистрирана на 22 юли 2014 г. - около 97% от номинала. Доходността в края на юни е била около 3.25%. Пласираната през юни 2012 г. 5-годишна емисия еврооблигации в края на юли се е търгувала при 107.5% от номинала си, а доходността е била 1.5%. Облигацията на стойност 950 млн. евро беше продадена на първичните дилъри при цена на емитиране 99.182 и доходност от 4.436%, тоест интерес към българския дълг не липсва. Обяснението за това е в атрактивната му доходност на фона на почти нулевите лихви в еврозоната и САЩ.

Предстоящи погашения

При идеално стечение на обстоятелствата рекордното съотношение между дълг и БВП трябва да бъде редуцирано до под 19% след януари 2015 г.

В края на ноември е падежът на 5-месечната облигация на стойност 1.2 млрд. лв., която държавата трябва да изплати на инвеститорите. Тя беше емитирана извънредно от държавата, за да се осигури „буфер за обезпечаване безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система“. Тогава от финансовото министерство отказаха информация на кои банки или банка са били предоставени средствата. По думите на служебния финансов министър Румен Порожанов парите са депозирани в една банка при лихва от 2.2%.

По неофициална информация средствата са в Първа инвестиционна банка (ПИБ), която имаше ликвидни проблеми в края на юни заради масирано теглене на пари от страна на депозанти. Логично е на тази дата ПИБ да трябва да върне депозита на държавата, която да се разплати с инвеститорите. Не е ясно обаче дали това ще стане, тъй като срокът на депозита в банката така и не стана ясен, тоест тя може да го плати по-късно, което пък да принуди правителството да тегли нов дълг, за да покрие разликата в двата падежа. Също така на 15 януари предстои изплащане на стар дълг за 1.086 млрд. долара.

Въпреки нарасналия държавен дълг добрата новина е, че държавата продължава да се финансира успешно - макар и на по-висока цена, както в страната, така и в чужбина. От друга страна, нивото на дълга е далеч под тавана на ЕС (60% от БВП), с което България е сред най-добрите държави по този показател. Повишаването на нивото на дълга обаче трябва да е сигнална лампа за управляващите, тъй като е резултат от трупани с години структурни проблеми и ако не се решат в бъдеще, нивото му може рязко да се повиши, което да натовари допълнително бюджета и данъкоплатците.