Мария Гроздева става лице на донорството

Мария Гроздева става лице на донорството
A A+ A++ A

Големите личности са такива не заради думите, а заради делата, които вършат. Всички знаем за нейните пет олимпийски медала, но не всички знаем, че тя е сред личностите, които най-често подкрепят благотворителни каузи.

Мария Гроздева дава името и лицето си на фондация „Майки за донорството“, за да може една благородна и безкористна идея да се развие и разцъфти така, че от плодовете й да берат хиляди нуждаещи се.

В интервю за Новините.БГ тя говори още за новото си хоби, тайната на семейната хармония, децата, възпитанието, политиката, скандала в стрелбата и ... лукчетата.

Даниел Димитров: Участвала сте в редица благородни кампании – „Не сте сами“, инициативи, свързани с превенцията от хепатит, диабет, благотворителните издания на „Стани богат“. Какво носи това на известна личност като Вас с безупречна репутация?

Мария Гроздева: Участвала съм, защото всички кампании са били много човешки и много благородни. Ако съм пример за нещо в обществото и бих могла да помогна,

никога не отказвам помощ

Даниел Димитров: Защо се съгласихте да станете лице на кампания за донорството на генетичен материал?

Мария Гроздева: Съгласих се, защото се запознах много добре с проблемите и защото имам приятелки, които постъпват по този начин – с надежда и с очакване, че ще се случи хубавото и чудото.

Освен това, аз съм майка на три деца и вярвам, че няма нищо по-ценно и истинско в живота от това да си родител. Вярвам, че можем да променим нещата и скоро донорството в България да не е само думи, а действие. Всяко нещо изисква усилие и много труд.

Приех кампанията присърце и се надявам да има добри хора, които също ще помогнат.

Даниел Димитров: Вашата приятелка даде генетичен материал или стана реципиент?

Мария Гроздева: Моята приятелка даде генетичен материал.

Даниел Димитров: Бихте ли застанала зад подписка или обществено обсъждане в подкрепа на донорството на генетичен материал?

Мария Гроздева: Защо не? Това е благородна кауза. Не виждам нищо лошо в това.

Даниел Димитров: Наред с благотворителните кампании, Ви видяхме и в телевизионно риалити, което обаче също бе с благотворителна цел? Бихте ли участвала отново в риалити?

На снимката горе: По стъпките на мама

Мария Гроздева: Много са ми интересни танцувалните формати, но мисля, че съм пълно дърво. (Смее се с глас). Затова не знам дали бих приела, това е за по-гъвкави и по-млади хора.

А относно „ВИП брадър“... (Замисля се). Едва ли. Вече веднъж съм била. Много ми хареса. Не съм останала с лоши впечатления, а напротив – с много топли чувства. Всички сме приятели, виждаме се, когато сме свободни. Така че за нищо не съжалявам, но едва ли ще имам два свободни месеца да се откъсна.

Форматът, в който участвах, беше изцяло благотворителен, и това много ме поблазни. Не се борихме за крайна награда и не си избождахме очите, а бяхме обединени от готини каузи.

Покрай тези каузи се появи и Невен - дете от дом за сираци, когото почти осиновихме. Тогава беше на 18, живя доста около нас, много му помагахме. От три години е в Англия и работи в сферата на селското стопанство.

Даниел Димитров: Вашето име и личност вкараха в шоуто човек,  който май никога не би влязъл в къщата – Лили Иванова. Тя влезе сред съквартирантите и пя във Ваша подкрепа...

Мария Гроздева: Това беше уникално изживяване. Шапка й свалям на тази жена. Поклон пред това, което прави.

Тя е пример за много жени в България

затова може само да й се възхищаваме. Тогава тя се оказа и много полезна, защото благодарение на нея събрахме повече пари за каузата.

Даниел Димитров: Отскоро имате нова страст – колоезденето. Това ли е спортът, който най-много помага на стрелбата – основния Ви спорт, изискващ перфектна концентрация и умения в ръцете?

Мария Гроздева: Йогата е добро решение, но за нея не ми остава време. Аз си правя кросчета из разни пътеки на Витоша и редовно покорявам Черни връх.

А относно колоезденето – много съм щастлива, че го открих. От години имам приятели колоездачи, но никога не сме пробвали да караме на шосе. Запалихме се на морето и оттогава сме фенове. Това наистина е спортът, който, както бягането, ми дава добра подготовка за стрелбата и е полезен.

Даниел Димитров: Поуспокоиха ли се нещата в стрелбата след закриването на старата федерация и създаването на новата?

Мария Гроздева: Цялата история се случи, след като отнеха лиценза на предишната федерация по стрелба заради задължения. Почти една година бяхме без лиценз, изпуснахме важни състезания. С това изгубихме и шанса да натрупаме точки за финансиране. След като няма добро представяне, и финансирането е на нула. След дълго чакане и безизходица, а и не се знаеше какво става със стрелбата, и дали въобще ще го има този спорт, се принудихме да направим нова федерация, с която започнахме от нулата. Приехме всички клубове, които бяха в старата федерация. Получихме финансиране от министерството и така започнахме.

Очевидно е, че нещата в стрелбата потръгнаха

Тази година имаме три медала от световни купи – на Антоанета Бонева.

За съжаление, не спират спънките от човека, който воюва срещу нас.

Камен Шишманов винаги е казвал, че много милее за този спорт. Месец преди световното поискахме от него да ни преотстъпи електронните мишени, защото той ги държи. Без електронни мишени ние не можем да се подготвим, резултатите не са реални. Той ни поиска 10 000 лева наем. Това е много странно, защото в националния тим за световното има и спортисти от неговия отбор – „Тракия“ (Пловдив).

Даниел Димитров: А чисто спортно как се чувствате?

Мария Гроздева:

В момента съм в добра форма

и се надявам да вляза във финал. Защото първите петима взимат квоти за олимпиадата, но дори това да не стане,  догодина има други световни първенства. Така че има много шансове, а имаме и добри стрелци.

Даниел Димитров: Точно преди 10 години станахте олимпийски шампион за първи път. Това чувство – от победата, изпитвала ли сте го извън спорта?

Мария Гроздева: Не, освен при раждането на децата ми.

Даниел Димитров: Като малка сте черпела конкурентите в игрите с лукчета, а обяснението било „Черпя ви, защото сега ще стана първа!“. Пробвала ли сте да черпите с лукчета на голямо състезание, или това е забранено?

Мария Гроздева: На голямо – не, но сега мога да пробвам. Малко да ги потисна. (Смее се.)

Даниел Димитров: Вашето семейство е пример за хармония и стабилност. Как се съхранява хармонията в тези идиотски и пълни с простотия и кич времена?

Мария Гроздева: Ние сме малко откъснати от целия този свят. Имаме си нашата работа, която си я вършим, и децата ни, които също се занимават със спорт.

Настроила съм се така, че да не забелязвам простотията

Хората около мен и верните ми приятели, които са предимно от сферата на спорта, са съвсем друго общество.

Даниел Димитров: Това ли е решението? Човек да се капсулова?

Мария Гроздева: Всичко зависи от възпитанието –  как нас са ни възпитавали и как ние възпитаваме нашите деца. Това е основното.

Даниел Димитров: Преди време споделихте относно Вашия син Христо, че дори с Вашите връзки не сте могли да му намерите работа в България. Това не е ли много страшно – за държавата, за хората в нея. Докога ще е така у нас? Въобще как гледате на живота около Вас, на политиката, изборите...?

Мария Гроздева: Много е страшно. Да не говорим, че май вече и с връзки не става. Затова децата ни отиват навън. Христо е в Сидни вече пета година. Идва си за по два месеца и после пак се връща там. Много му се живее тук, но няма работа.

Даниел Димитров: Ще гласувате ли?

Мария Гроздева: (Отговаря светкавично, без да се замисля.) Естествено!

Винаги съм гласувала

Даниел Димитров: Все още ли не харесвате носа и косата си? Това суета ли е, или сте лишена от всякаква суета, гледайки се всеки ден в огледалото?

Мария Гроздева: Суетата си е суета. Но чак толкова да не се харесвам... Няма нещо, което да ме дразни толкова много.

Даниел Димитров: Още ли Ви бъркат с Весела Лечева?

Мария Гроздева: Случва се, да. Но аз не се обиждам. Весела ми е била колежка толкова дълго време, въпреки че тя е на пушка, а аз съм на пистолет. Възхищавам й се много за това, което е направила, и за това, което продължава да прави.

Между другото, бъркали са ме и с Екатерина Дафовска, със Стефка Костадинова. Миналата година чух следния разговор между дечица: Единият каза: „Шшш, гле`й тая, сещаш ли се коя беше?“ Другият му отговори: „Да бе, как да не знам – това е Мария...“ Първият му подсказа: „Шарапова?“, а третият го прекъсна: „Не бе, това е Екатерина Дафовска“. (Смее се).

Даниел Димитров: Това е смешно, но май е и тъжно, че не познаваме хората, с които можем да се гордеем?

Мария Гроздева: Много е жалко. Но това се учи и в училище, и в средата, в която живеем. Поне така беше навремето.

Но е жалко, че децата не познават добре нашите популярни национални герои и личности. Всичко пак опира до семейството и възпитанието...

----

Редакцията на Новините.БГ е готова да представи и мнението на г-н Камен Шишманов.

#Мария Гроздева #донорство #стрелба #семейство

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »