„Телешко „Св. Кирик” разгневи дядо Николай

Благодарствен молебен за това, че съдът се произнесе имотът да се изземе от Съюза на архитектите в България и да се върне на Пловдивската митрополия отслужи пред 2000 поклонници митрополит Николай.

Когато отишъл за първи път да го види през 2007-а, духовникът заварил рушаща се църква и  занемарен хотел със съмнителна слава. Като отворил менюто на ресторанта, отгоре пишело: „Специалитет „Телешко „Св. Кирик“, припомня в репортажа си от събитието регионалният в. „Марица“ и отбелязва, че благодарственият молебен се е състоял не в храма, а именно под табелата „Ресторант“ на някогашното заведение в комплекса „Св. Кирик и Юлита“.

В 10 часа вчера изтече срокът САБ да освободи имота, след като загуби делото на втора инстанция в Апелативния съд. Точно в толкова пред служебния вход отстрани застана съдия-изпълнителят Людмила Мурджанова. От другата страна пред парадните порти чакаха свещеници и митрополитският хор.  В присъствието на адвокат, вещо лице и представители на двете страни получихме ключовете, каза пред „Марица“ Мурджанова.

В помещенията заварила само грохнали маси и столове. След като запечатаха стаите, от митрополията зачакаха да свърши молебенът, за да почнат да изнасят вехториите. По-запазеното архитектите си прибрали.

Докато вървеше процедурата по предаване, в подножението на манастира прииждаха рейсове с миряни и коли на свещеници. Полицията отклони 30 автобуса по поляните. Горе бяха допуснати само попски джипове, от които усилено се разтоварваха светини. Отец Емил се вълнуваше в ръце с мощите на св. Параскева, дарени на църквата му от Зографския манастир. Край него духовници от цялата епархия се редяха за литийно шествие с реликви - баташките мощи, костици на св. Кирик и Юлита,  чудотворните икони от Асеновград, Горни Воден и Бачковския манастир, частица от Светия кръст от Кръстова гора.

Точно в 10:25 часа камбаните заудряха празнично, монахиня удари клепалото, попове вдигнаха червени хоругви и най-отпред на литията застана дядо Николай.

„Днес е тържество на православието, вярата, правдата и справедливостта - както за обителта, така и за Българската православна църква“, обяви възторжено той. Обеща, че от този миг се възстановяват монашеският живот и службите в комплекса. И закрачи по баира към портите. След като целуна всички светини подред, владиката потропа три пъти с жезъл и дверите се разтвориха пред него.

Най-напред митрополитът влезе в храма „Св. Петка“ само с неколцина свещеници. Прекоси притвора, където стенописите са поругани с надписи: „Т.Ш. Баджиева, 1932“ и „Аз бях тук. Кръстю“. Мушна се под заваляни дантелени перденца в олтара и прекади. Облаци дим и дъх на тамян обгърнаха излющените ликове на светците, нашарени със скверни думи. Свещеник смъкна набързо от иконостаса изображение, на което не му е там мястото, и го сложи настрани, където се валяха кибрити и бутилка олио. Под дървеното скеле, опънато за ремонт  и после изоставено, митрополит Николай излезе пак, изправи се пред някогашния ресторант в двора и поде песнопения. Вместо да запалят свещ в църквата, миряни нагазиха треволяци с диви ягоди и шипкови храсти.

В множеството срещу владиката глава за молитва сведе и сестра Юлита. Преди 6 г., когато за първи път Окръжният съд даде имота на църквата, тя бе подстригана за монахиня и определена за игуменка на „Св. Кирик и Юлита“. Дядо Николай тогава извърши ритуала пред заключени порти, защото архитектите отказаха да напуснат.

Много съм щастлива, сподели вчера сестра Юлита, която в момента е в манастира „Св. Петка“. Още не било решено кой ще оглави обителта над Горни Воден. „Дядо Николай е боголюбив и мъдър. Той ще отсъди“, рече монахинята. Въпроса дали се надява да е тя, подмина  с думите: „Ще стане по божия воля, Бог всичко е помислил“.

И докато Юлита се молеше, без да възлага големи надежди, пенсионираният обущар Оник Артинян дойде хем на молебен, хем да види дали няма да се отвори някоя работа за него. Ако има вакантно място за охрана, веднага е готов да започне. Оник е от пловдивския квартал „Христо Смирненски“ и тръгнал към „Св. Кирик и Юлита“ с бус, осигурен от храма „Св. Климент Охридски“. Все пенсионери, другите поклонници се бяха  приготвили с шапки срещу слънце, раници и вода - като да слушат дълга проповед. Жена даже се бе заблудила, че ще ходят на друг манастир - „Св. Врачове“.

Подпирайки се на два бастуна, до „Св. Кирик и Юлита“ се изкачи и 71-годишната Ана Топова. Тя пък е от Пазарджик и тръгнала с 2 рейса, организирани от тамошния отец Яков. Жената има коксартроза и заболяване на нервните влакна, затуй вчера се надяваше струпването на толкова много чудотворни икони и мощи  да  донесе изцеление. По баира я подкрепяха внукът и бъдещата снаха.

Греховете, сторени на това място, трябва да се очистят, нареждаше Парашкева Фичева. През соца учителката по география ходила на семинар. На връщане с колегите се отбили да запалят свещ. Видях хубави сгради, а църквата - затворена, разказа жената. Това е свещено място, не бива да се ползва за друго, вярва тя. И вчера обаче не можа да се черкува, храмът остана заключен за миряни.

Архитектите: Това не е манастир!

Днес предаваме имота формално, но ще обжалваме пред Върховния касационен съд, каза арх. Хубена Саджиева, пълномощник на председателя на САБ арх. Георги Бакалов. Саджиева обясни, че организацията иска да дари неприбраното имущество на БЧК. „Имаме пълна инвентаризация, не сме изхвърлили нищо“, уточни тя. „Това е сграден, не манастирски имот. Че повтаря елементите на духовна обител, е решение на архитект Шинков. Но не значи, че е манастир. Г-н Николай Методиев, както е светското име на владиката, днес не влиза в манастир. Той оттук насетне ще го освещава за каквото прецени.“

Саджиева подчерта, че архитектите са получили руини и сами градили наново комплекса. В него вложили 12 млн. лв. Част от иконите са свалени и пратени в реставраторски ателиета, 40 са предадени на митрополията. Запитана как е стопанисвана църквата, за да има мръсни думи върху стенописите, Саджиева отвърна: „От вандалщината не можеш да избягаш. Това е въпрос на култура“.

Митрополитът три пъти се просълзи

„Това не е просто обител, която може да се обърне на хотел. Това е манастир. Принадлежи на Бога. Така е било и така ще бъде! Амин!“, отсече дядо Николай в проповедта си към миряните. Той заяви, че с решението на магистратите божията правда се трансформирала и в светска справедливост. „Не е вярно, че съдебната система е корумпирана, че правда може да се постигне само с пари или телефонно обаждане. Искат да мислим така, за да спрем да се борим за справедливост“,  рече дядо Николай.  И разказа, че мнозина го разубеждавали да воюва за комплекса, защото е обречена кауза. „Не направихме компромис. Бяхме гладни и жадни за правда и се наситихме!“, доволен бе владиката

На три пъти гласът му затрепери и той едва продължи, задавен от сълзи. Най-напред се разчувства, като разказа  житието на св. Кирик и Юлита. Втори път му се наложи да се овладее, като сподели какво заварил при първото си идване през 2007-а. Накрая събра сили да каже добра дума и за архитектите. „Те са разумни хора, а мнозина - и благочестиви християни“, призна дядо Николай и ги увери, че са добре дошли. Даже благодари на всички, които през годините стопанисвали базата. Но те са пазели материалното, а сега ще върнем духовното, увери владиката.

Източник: в. „Марица“