Анализатор: Няма координация на всички нива в държавата

Не полагаме никакви усилия за превенция, а след това се чудим как да оправяме щетите. Така обясни поредната човешка трагедия в Горен Лом в интервю за Novinite.bg Йордан Божилов - анализатор към БАН и председател на Софийския форум за сигурност.

Йордан Божилов е магистър по политология и по право. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на министерството. Бил е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г. Често е канен като лектор на различни форуми и има публикации в областта на сигурността и отбраната.

 
Кои са причините, г-н Божилов, за поредната човешка трагедия у нас?

Няколко са причините – не говоря за конкретния случай, него ще коментирам отделно.  Това, което ме притеснява, е че не залагаме на превенция. Много дейности се неглижират, включително дейности за превенция на наводнения, аварии и т.н. Това е едната причина. Втората е свързана с дейността на контролните органи. Ние нямаме все още културата да спазваме предписанията на контролните органи. Друг е въпросът, че те самите не винаги са на висотата на експертизата и на отговорностите си. Защото знаем за много случаи, когато контролните органи не си вършат работата.

Кой е контролният орган, който би могъл да предотврати тази страшна експлозия?

Ние трябва да видим първо какви са причините за взрива. Докато не знаем, не можем да видим и кой е можел да не допусне това да се случи. Причините могат да бъдат много - могат да бъдат свързани със самия процес на утилизация, със състоянието на сградата, с чисто човешка грешка или дейност.  Само разследването може да покаже за какво става въпрос.

Излезе информация, че в същия ден в Горни Лом е изпробван нов продукт – може ли това да е довело до взрив?

Нямам никаква информация и не мога да коментирам. Но когато говорим за утилизация, а този завод това го е извършвал от много години, трябва да се има предвид първо - дали има техничестики условия за извършване на една или друга дейност, дали има технически условия за утилизация точно на тези продукти, дали има ноу-хау как се извършва, дали хората са били обучени, дали е имало инструкции, дали е имало осигуряване на помещенията при такива инциденти... виждате колко много неща трябва да се изяснят.

Има едно противоречие – собственикът и председател на борда, който менажира фабриката, е професор, автор на учебници и ръководител на висша школа за подготовка на кадри за взривни работи. Би трябвало той най-добре да знае как да се организира подобна дейност?

Не само той – може да е много добър теоретик, но там трябва да има технолози, инженери, които разглеждат широко процеса на утилизацията. Плюс отделните хора, които работят там по разрязване и разглобяване на боеприпасите. Те също трябва  да са обучени.
На кръгла маса по превенцията  на бедствия  миналата седмица обсъждахме точно това- оказва се, че няма добра координация на всички нива в държавата. Оказва се, че някои агенции не са си говорили с други, кметове не са получавали необходимата информация за възможни валежи, за това почвата колко вода съдържа.  Ако предварително се прави оценка, може да се избегне човешката грешка.

Вие тази липса на координация с какво я свързвате?

Първо, неглижиране на проблемите. Нека започнем  от това – нямаме изградена система за национална сигурност. Имаме отделни министерства, но нямаме звено, което да обединява министерствата. Това трябва да бъде Съветът по сигурността към Министерския съвет. Има разработен закон от година и половина-две, но никой не го вкара за обсъждане в предишния парламент. Защо – нали това е органът, който прави връзката между всички министерства и ведомства? Не полагаме никакви усилия за превенция, а след това се чудим как да оправяме щетите.  Не бих пропуснал да отбележа и ниската култура у отделните хора да спазват закона или пък тези, които са от контролните органи – да изискват и да контролират.

Имат ли политически подтекст проблемите, които описвате?

Не бих смесил с политика този конкретен случай. По-скоро са въпроси, свързани с конкретната дейност. Това са опасни манипулации. Но в същото време е една нормална дейност, извършвана от много заводи. Преди 3-4 години от складовете на българската армия бяха унищожени десетки хиляди тонове излишни боеприпаси. Това е нормална дейност, но тъй като тя е с повишена опасност, трябва много по-строго да се следи.

Нека уточним още веднъж - кой контролира този бизнес?

Има няколко органа. На първо място Междуведомствената комисия, но основно контролът е в в системата на МВР. Службата КОС издава разрешенията, след като междуведомствената комисия се произнесе. А в нея, доколкото си спомням, има представители на министерствата на вътрешните работи, на отбраната, на околната среда и водите, на много други ведомства. Има контрони органи и по охраната на труда, по околната среда за замърсяванията т.е. всеки си има свой сегмент. Основното  в цялата тази система е контролът на опасните средства и той се извършва от МВР.
 
Печели ли се от този бизнес и дали това може да причини загърбване на наредбите?

Колкото и да се печели, не могат да се пренебрегват правилата и технологичните норми. Аперлирам едно от първите неща на следващото правителство да бъде вкарването на системата на сигурност в единни нормални рамки на работа. Да се довършат законите за Съвета по сигурност, за разузнаванията, за НСО. Защото е недопустимо в България - правова държава - специалните служби да не действат на базата на закон.  Оттам трябва да се тръгне. Да се направи стрес тест на цялата система  - работи ли, механизмите за контрол работят ли, да се определят кои са дейностите с повишена обществена опасност,  да се направят предписания. Това е.