Проф. Кръстьо Петков: Трябва ни програмно правителство

Проф. Кръстьо Петков е български учен и политик, председател на УС на Съюз на икономистите в България. Бивш председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 година. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39-ото Народно събрание. Бивш председател на КНСБ (1990-1997).

Има над 500 публикации - книги, студии, статии, доклади и др

Проф. Петков, какъв е Вашият каментар на обстановката в момента в държавата? Какви сценарии виждате за развитие оттук нататък?

За разлика от другите коментатори, при изработване на сценарий аз бих препоръчал да не се изхожда от изборната аритметика – кой колко гласове е получил. Защото най-големият факт е, че 55% от българските избиратели отказаха да „облекат“ с доверие когото и да било.

Но има друг, по-важен аргумент, който ме кара да мисля така: че не политиката, а в случая икономиката е по-важна. Това е фактът, че България навлиза в нещо, което условно бих нарекъл „втора криза“. От няколко месеца ние сме вече в дефлация, а заедно с това се направи пробив в банковия сектор и има опасност това да се превърне в негативен верижен ефект. И отгоре на всичко, не е ясна ситуацията, свързана с бюджет 2014-2015. Има опасност да се посрещне новата година без актуализация на сегашния и без подготвен и приет от Народното събрание проект за следващата година. Е, при това положение, логичният въпрос е: кое е по-важното? Кой с кого се коалира или каква трябва да бъде програмата на следващото правителство?

Затова, ако въобще някой се вслушва в независими, опряни на сегашната национална ситуация, съвети, бих казал следното: коалиция -да, но само с програмно правителство. А не многопартийно правителство, в което всеки си дърпа чергата към себе си. Още повече, че не виждам в нито една партия, повтарям, в нито една партия и коалиция, в техните икономически програми нещо солидно, на което да се опрат, за да се предотврати втората фаза на кризата.

В такъв случай виждате ли нови избори скоро?

Това не бива да се допуска в никакъв случай. Само безотговорни хора, тези, които са свикнали да си играят на избори и да изпитват докъде ще стигне търпението на хората, могат да предлагат подобно нещо. Политиката не е самоцел, политиката е инструмент. Механизъм, за да се реализират идеи, когато държавите се намират в по-спокойна ситуация, или за да се предотвратяват опасности и кризи, както става в България.
Така че, програмно правителство трябва на една широка коалиция за минимум две години, може да бъде спасителната формула за България. Иначе отпадаме от класациите.

В това число и нещо, което никой снощи не коментира – от стартирането на реални проекти по европейските програми. Дотук натрупахме шест месеца закъснение, ако имаме още шест месеца, до една година, тези 15 милиарда, които са предвидени, но не са гарантирани за България, имам предвид в лева, могат да останат и неизползвани.

А това, че толкова много партии са „над чертата“, какво говори за нас, българите, в този момент?

Аз мисля, че българинът, говоря за онези хора, които все пак са направили компромис и са гласували (защото такава е ситуацията), в момента търси алтернатива. Не я е намерил в, да го наречем „третото измерение“ към политиката и затова гласовете са се пръснали между всички други, които що-годе носят някаква надежда, само и само да не са партии, които са управлявали и преди.

Така че, сега се получава един шарен парламент с по-интересна форма на представителство и трябва много майсторство, за да се направи работеща коалиция в този вариант.

Вие вече споменахте, че повече от 50% от българите не са гласували, но дали въвеждането на задължителния вот ще е някакво решение?

Аз открай време съм привърженик на временно въвеждане на задължителен вот, плюс образователен ценз, плюс отчитане на елементи като задължения към държавата - имам предвид данъци, престой в българската държава и изобщо „свързаност“ с нашата държава. Но това не означава да лишим над 1 милион българи, които са в чужбина и са отишли на принудителна емиграция. Имам предвид и вътрешни, и външни гласоподаватели, които са в голяма степен манипулируеми.Особено гласоподавателите в Турция – те са подложени на двоен натиск – и от турската държава, и от своята етнорелигиозна партия. Но това е мярка, която няма да излекува заболялата от трайна политическа апатия българска нация. Имам предвид главно гласоподавателите, но като виждам и тези, които идват от новите поколения и попълват техните редици, и те са настроени по този начин.

Значи решението е програмно правителство?

Решението е програмно правителство, но подобрен вариант на това, което се случи 91-ва година, когато враждуващите помежду си БСП и СДС бяха принудени да седнат и заради реформите да постигнат, макар и временно, съгласие. Те обещаваха две години, издържаха малко по-малко от една, но и това беше достатъчно. Тогава ни принуди необходимостта да се стартират реформите, а днес с по-голяма сила ни принуждава кризата.

Аз не виждам някой, в това число и президентът, да осмисля този риск за слаба държава с отворена икономика, която не е конкурентоспособна, като България. Това е проблемът на политиците, защото удря върху доходи и жизнено равнище на над 80% от българите.

Кажете накрая дали сме узрели да гледаме към Германия като пример в този момент?

Аз бих се ангажирал с такова мнение. Дори опитах, макар и несполучливо, да направя нещо като трансфер на немски опит преди близо 4 месеца. Каних лектор от Германия за немско-българското сдружение „Инфра-ню“, който да ни представи споразумението, и то главно пред млади партийни и политически лидери в България.

Само този факт показва, че съм твърдо „за“. Познавам в детайли това 185-странично споразумение, бях там за изучаване на немски опит – защо се отиде към вътрешнопартиен референдум в Германската социалдемократическа партия, защо Християндемократическата партия не направи референдум, а отиде към други форми на предварително съгласие и защо на третия месец, в момента, в който се сложиха подписите, лидерите на голямата коалиция тръгнаха мощно напред.

Така че да, твърдо. Какво лошо има в това да бъде ученици на Германия, която от дълги години поставя националния си интерес над всичко, дори над обединена Европа?