Омраза и безразличие

От езика на омразата до престъпленията на омразата има една ръка разстояние. А когато на пръстите е надянат метален бокс, бруталният изказ е като печат, узаконяващ простотията.

Въпросът не е кой преби мароканеца Хишам и бременната му съпруга Яна, нито защо в нашето уж цивилизовано общество тяхното "Обичам те" води до такава реакция.

Проблемна е по-скоро средата, в която се случва това. И се случва все по-често. Защото нападнатият чужденец казва:

"Шокиран съм. Не мога да разбера защо тези хора ми причиниха това. Имаше страшно много млади хора, абсолютно никой не помогна“.

Проблемна е нормалността на агресията и на лошотията, с която българи гледат пришълците от други държави.

Хора, имащи се за образовани и порядъчни, са готови на гражданско неподчинение, за да не допуснат до питомците си деца на емигранти. Утре порасналите им отрочета дали ще са толерантни и любопитни към други култури или ще скачат за директна елиминация като побойниците от "Стрелбище"?

Никой не ни е виновен за мизерията. България е такава, каквато си я направихме. И няма да стане по-благоденстваща, като пращаме осъдени за ксенофобия да коват законите.

Примитиви има навсякъде, но не те определят реда и посоките в обществата, към които искаме да се числим и към които гледаме завистливо.   

Омразата, демонстрирана от бабаитите, и безразличието на уж по-културните наблюдатели, са всъщност двете страни на една и съща монета. С нея, уви, нищо не можем да си купим за мечтаното бъдеще.