Едно е да си cool, друго – с култ!

Предстои изработването и представянето на паметник на цар Самуил. Оказва се обаче, че ние не познаваме царете си, не познаваме и средновековните си царе, част от които дори са обявени за светци от Църквата.

В България култ към нашите родни светци почти няма. Единственият, към когото има култ е Свети Йоан Рилски. Малко хора знаят обаче, че Рилският манастир не е посветен на Свети Йоан, той се казва „Рождество Богородично”. Никой друг български светец няма нормален култ. Няма празник на български светец, който да се отбелязва масово. Дори и за царете ни е така, тези, които са светци. Няма култ към Свети цар Борис Покръстител, дори. На негово име има само няколко малки църквици и никой не ги знае. Вероятно някъде има малък параклис на Свети Княз Енравота-Боян, който е първият български мъченик, но никой не знае, дали има и къде е.

Начинът тези царе и светци да се запомнят е, когато се строи нова църква, тя да не се кръсти „Възкрсение Христово”, примерно, а да носи името на български светец, Свети патриарх Евтимий, например.

От времето на Османското владичество също има много забравени светци. От това време е Света Злата Мъгленска. Тя е с изявен култ при старостилците. Свети Трендафил Старозагорски, Свети Онуфрий Габровски, дори Свети патриарх Евтимий са позабравени. Знаем паметника в центъра на София, който всеки нарича „попа”, но кой е той, че това е именно патриарх Евтимий и кога се чества паметта му знаят единици хора. Да не говорим, че на този паметник, патриархът благославя с лявата ръка, а не както е редно – с дясната!

Слаб е култът и към Светите Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
Светците не са средновековно явление, нито са от Възраждането, те са още от Сътворението на света. Това не е приключил процес.

От времето на комунизма има много мъченици, които са пострадали от атеистичния режим. Първите убити са веднага след 9 септември 1944 г. Изчезват двама поредни софийски протосингела – Наум и Ириней. Никой не знае, какво е станало с тях. Изчезват и много духовници. Тук са и архимандритите Николай и Александър от Рилския манастир, убити, защото са видели, когато е изнесено тялото на цар Борис ІІІ от манастира. Те са убити пред килиите им. Двама послушници са записали номера на автомобила, който е отнесъл тялото на царя, те също са убити.

Убит след богослужение е също и митрополит Борис Неврокопски. Мъченичеството не е само с кръв, много са били тормозени и измъчвани. Такъв е покойният патриарх Кирил. Като по-млад духовник, той е бил влачен за брадата и дълги години е показвал голи петна, където е била изскубана брадата му.

Някои от митрополитите, които са били свързани с царското семейство, са били карани с брадите си да мият колите на партийните величия…! Това също са мъченици, макар и безкръвни. Убиват двете деца на митрополит Неофит Видински. Той е бил женен свещеник, след това става монах и митрополит. Така комунистите, убивайки децата му, убиват психически и него самия. Това също е мъченичество! Тези хора са забравени, не са канонизирани за светци, а те заслужават.
Русия е канонизирала много от пострадалите по време на комунизма. Нашата Църква се страхува, странно защо?

Интересен е и монахът Софройний Рилски, починал доста късно. Той е имал живот на преподобен отец на Църквата. Преподобния Ефрем от Рилския манастир остава в историята като Ефрем Босия, защото винаги е ходел бос. Отец Назарий е бил в Рилския манастир също и е водил достоен живот. Той е имал много остър език. Заради което не е бил обичан, казвал е грешките в очите на архиереите и се е молел на камък, като други свети отци.

Цар Борис ІІІ например е ходил да се изповядва при игумена на Троянския манастир архимандрит Климент. Той е бил сред хората, които са били привлекателен център на интелигенцията и дори и на царското семейство. Те са били образци на вярата. След смъртта си, те са забравени.

Архимандрит Синесий от Черепишкия манастир също е интересна личност - голям молитвеник и изповедник, както казват – много чиста душа. Той има голямо чудо в Семинарията, през 60-те години на ХХ в. Имали са верига за една лодка, с която са минавали през р. Искър. Веднъж водата била доста придошла и вълните замятали лодката във водата с архимандрит Синесий. Той се помолил като вдигнал ръце към небето. Тогава една голяма вълна се появила, вдигнала лодката и откъснала веригата. Така лодката била хвърлена на брега и отецът бил спасен.

Има и живи. В Кокаленския манастир днес живее отец Гервасий, който подобно на учителя си отец Назарий, сияе в чистота и доброта. Той живее без ток, без канализация! Друг жив изключително духовен човек е архимандрит Теофан, който в момента гледа сестра си в София, която е болна. Когато е бил учител в Семинарията, той е живеел в пещера в Балкана.