Теди Москов – какъвто го искаме

Дали Теди Москов е уморен от асоциации, импровизации и лудории на сцената. Дали чувството му за хумор има нужда от извор, който не да утоли, а да удави сарказма, провокиран от всичко наоколо. И дали сърцето на винаги различния и до болка откровен режисьор може да издържи на лъжата и псевдоаплодисментите от страна на почти изгубената в прехода българска театрална критика и медии. Това, всъщност, няма никакво значение, защото дори елементарния повик на един умен човек е достоен за разгадаване и четене отвъд клишета като „различен“ и „просто гениален“.

Напред към нямото кино или назад към мултимедията, театър с кино похвати, черно-бял реализъм, синя топлина... „Каквато ти ме искаш“, новият спектакъл на Теди Москов в Народния театър "Иван Вазов", е оксиморон от А до Я: от живота на главната героиня – Непознатата, която има две имена (според случая), през вибрациите на войната, които каляват чувствата, до зрителя, четящ с очите си история, загубена в абсурден житейски хаос и амнезия. Прочит, който сякаш искаш да овладееш с първосигналност и лекота, но нищо и никой в този 70-минутен екшън за мозъка не те оставя просто да гледаш и да се смееш. И слава Богу.

"Това е едно несмешно представление, има една-две усмивки, но не и хумор, казва режисьорът. Призовавам публиката, която ще дойде, да не чака иху-аху, както обикновено се очаква от мен". 

Няма как да очакваме иху-аху от пиеса, която тежи с темите за войната, кризата, маските, лъжата, изгубената самоличност, отчуждението, мрачните тайни и най-вече – невъзможността да бъдеш такъв какъвто си, а само такъв, какъвто другите те виждат. И, разбира се, няма как да очакваме иху-аху от пиеса, пускаща наблюдатели до самия олтар на театъра - сцената. А там лицето (режисьорът) в основата на ритуала (играта), граничещи със свещенодействие (като нов театрален обред), застава пред актьорите и публиката със същата безцеремонна откровеност на Непознатата, която търси истината за себе си, въпреки другите - но такава, каквато я искат...

Екипът

Преводът на текста е на Ернестина Шинова. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, а костюмите – на Свила Величкова. Композитор е Антони Дончев. Осветлението е на Лальо Христов, а видеото и монтажът на кадрите са на сина на режисьора – Иван Москов.

В загадъчния образ на Непознатата е актрисата Снежина Петрова, която си партнира със Стоян Алексиев, Илиана Коджабашева, Никола Додов, Марин Янев, Жорета Николова, Цветан Алексиев, Вяра Табакова, Любен Петкашев, Сава Драгунчев и Елена Телбис.

За автора

Италианският писател Луиджи Пирандело е роден през 1867 г. в заможно семейство в Сицилия. Най-известни са романите му „Покойният Мата Паскал”, „Някой, никой, сто хиляди”, сборникът „Новели за една година”. Част от над 40-те му пиеси са написани на родния му сицилиански език. У нас са поставяни „Шест лица търсят автор”, „Всеки си има мнение”, „Хенрих IV”.

Пирандело завършва средното си образование в Палермо. През 1887 г. заминава за Рим, за да продължи образованието си по литература, а по-късно - за Бон, където става доктор по романска филология. Носител е на Нобелова награда за литература (1934) за „дръзкото и бляскаво пробуждане, което предизвиква в театъра и на сцената”.