Когато си струва, или едно пътуване във времето!

Има начин евросубсидии да бъдат похарчени без това да създаде неприятното усещане за нещо нечистоплътно. Един чудесен пример за това е Цари Мали Град – възстановка на един истински средновековен, късноантичен град-крепост, или аул, който оставя трайно незабравими спомени от нещо, което си е струвало.

Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма Св.Спас над село Белчин, край Самоков и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започват археологическите проучвания на местността.
Проучванията на обекта стартират през август и се осъществяват от екип с ръководител Веселин Хаджиангелов, археолаг в Историческия музей в Самоков, заместник-ръководител - д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване - инж. Никола Тонков, геомагнетично изследване – д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

Наистина си струва, защото всичко е направено така, че да изглежда и реално да е чиста история. Става дума за възстановяването на средновековни постройки по основите на старите. Така автентичността се запазва в почти пълна степен, а цялостната архитектура подсказва за нещо толкова истинско, сякаш наистина минаваме през машина на времето.

Още в началото, преди човек да се докосне до обектът „Цари Мали Град”, атмосферата напомня за нещо сякаш „небългарско”, нещо „западно”. „Асансьорът” – съоръжението, което ни отвежда до тази изключителна забележителност, напомня за подобни обекти в Испания, Калифорния и на други места по света, човек сякаш не е в България. Странно е усещането, защото, хем си в родината си, хем виждаш нещо, което не си очаквал да видиш именно тук.

За около три минути се изкачваме до Цари Мали Град. Слизаме от „асансьора” и се озоваваме срещу църквата. Вътре звучат църковни песнопения и човек от само себе си е „принуден” да се усети като в истински храм, а това е истински храм, построен върху основите на стар такъв.

В историческата гилдия отдавна се водят спорове, дали имено по този начин да се възстановяват старите крепости и аули по нашите земи. Според някои, по този начин се подменя историята, защото основите са ясни, но триизмерната архитектура нагоре не е напълно ясна, при положение, че не са запазени изображения, за да видим, как са изглеждали тези крепости и аули.

От друга страна, невъзстановяването на тези обекти по този начин, не ги представя в пълнота, те си остават просто едни основи, както да речем е в старата ни столица Плиска, а и в Преслав. Да, това са наши престолнини, исторически обекти, които са неразделна част от туристическите маршрути, но когато отиде един турист там, той вижда просто едни правоътълни, квадратни и кръгли основи от камъни, които „шептят” за някаква история, но целта е не просто да „шептят”, а да „крещят”, защото само тогава тези обекти ще станат известни както Акропола в Атина, например.

Крепостта Цари Мали Град ни отвежда именно във времена, когато този тип строителство е било масово. За да се убедим в това, почти навсякъде в залите са разположени малки музейни експозиции с артефакти, които са намерени, или на място, или са донесени, но отразяват същата епоха. Постери и схеми пък ни представят художествени възстановки на онези далечни времена. Дори космическите наблюдения, каквито тук са водени и има дори нещо като мини-обсерватория, също са представени художествено, със скици и схеми, така че, човек, който разбира, а и този, който нищо не разбира, да се запознае с начина, по който средновековните хора по нашите земи са наблюдавали звездите и как те са ги виждали. Успяваме почти с техните очи да видим онова далечно средновековно небе, когато то е изглеждало като нещо толкова далечно и непознато.

В част от двора на Цари Мали Град можем да видим покрити с найлон основи, вероятно разкрити останки от други сгради в крепостта. На тяхно място скоро може би ще видим следващите възстановки, които ще придадат на съоръжението още по-истински и внушителен вид!

А в една шатра е представена възстановка на цялото съоръжение. Така човек може да придобие представа за цялостната визия на това място в средните векове.

Това обаче далеч не всичко. По въжен мост посетителят може да стигне до място, от където да поязди кон. Така туристите могат да се почувстват като истински средновековни хора. А удоволствието въобще не е струва скъпо.

В част от музейните експозиции могат да се видят и тракийска двуколка, както и стан за създаване на платове. Автентичността на цялото съоръжение е толкова видима, че човек се пренася във времената и за няколко часа може да поживее така, както са живели някога нашите предци.

Екопътеката, която отвежда до Цари Мали Град онези, които не искат да ползват „асансьора”, е осеяна с пейки за почивка и покрити беседки за отдих.

Цялото възприемане на Цари Мали Град е, че тук са похарчени много европейски пари, но те са били похарчени основателно, има смисъл от това и така родната ни култура още повече се снхронизира с европейската, от където всъщност е дошло и финансирането по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР).