Обезценката на активи в КТБ се оценява на 4,2 млрд. лева

Оценката на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) е показала загуба и необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4.2 млрд. лв., става ясно от доклада за анализа и оценката на активите на КТБ, извършен от одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД.

Към 30 септември общата сума на всички активи на банката е в размер на 6662 млн. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4222 млн. лева, съобщи БНБ.

На основата на баланса на банката и резултатите от анализа и оценката на основни балансови позиции (в т.ч. кредити, инвестиционен портфейл, ценни книжа, други активи, недвижими имоти) и издадени банкови гаранции от банката, могат да се направят следните изводи:

Ръководството на банката не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. След поставянето на банката под специален надзор се установяват множество пропуски, допускани преди поставянето й в този статут, са установили одиторите.

В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането.

Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто, посочват от БНБ.

Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това, се казва в съобщението.

Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях.

В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от „дружества със специална цел“, холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики.

Представяните от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи.

Поради гореизброените причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура.

Управителният съвет на БНБ е възложил на квесторите да осчетоводят оценките си и до 31 октомври да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции.

Други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване.

От БНБ посочват, че с цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27 октомври, първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. (деня на поставяне под специален надзор на КТБ) до настоящия момент.