"БНБ обвини сама себе си, последствията ще са тежки", коментират експерти и вложители

С публикувания днес доклад за КТБ БНБ на практика обвинява сама себе си, отбелязва Георги Атанасов, експерт и анализатор от Български финансов форум. В коментара си на банковата новина той обръща внимание, че сумата от обявения днес недостиг в капитала на поставената под особен надзор банка плюс двете помощи за ПИБ за общо 2,2 млрд. лв,странно съвпада с 6-те млрд. лв., за които говореше лидерът на ГЕРБ това лято при дебатите за актуализацията на бюджета.

Поведението на прокуратурата в случая с Корпоративна търговска банка е подозрително, каза пред БГНЕС юристът Минчо Спасов. Още в началото вината на един от участниците в конфликта - г-н Делян Пеевски, беше ометена, сочи той. Според него одитните доклади трябва да бъдат анализирани внимателно. "Ако искаме да внесем яснота по въпроса къде са отишли парите, ще трябва да се отворят и да се види кои са компаниите и с кои личности те са свързани. Това важи особено за тези компании, които са получили необезпечените кредити", смята Спасов.

Някой в момента краде парите на българските граждани, каза скулпторът Вежди Рашидов, който е един от засегнатите от затварянето на трезора вложители. Има според него един съществен въпрос, на който никой не е отговорил – къде са тези пари? Кои са виновни банката да фалира? Рашидов попита и къде е бил надзорът и защо българската държава вече шести месец е абдикирала и мълчи. „Последствията ще бъдат много тежки“, убеден е той.

Сбъднаха се най-лошите прогнози за Корпоративна търговска банка, коментира пред Фокус Тихомир Безлов, старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му възникват няколко, на първо място какво ще се прави с гарантираните депозити. „Проблемът е сериозен, защото продължаваме да сме в политическа неопределеност”, заяви той и допълни, че друг проблем е дали новото правителство ще се съгласи на по-различен вариант от това да фалира банката, оценявайки като малки шансовете да бъде продадена банката и да бъдат спасени големите депозити на публичните предприятия.

Според Румен Овчаров от БСП е можело да се направи нещо полезно през юли месец, "когато една декларация от страна на държавата, че застава зад банката, сама по себе си вече би прекратила процеса на пълзящата дестабилизация". "Сега, в тази ситуация, държавата просто трябва да бръкне и да извади парите. Честно да ви кажа, аз не виждам откъде“, отбеляза политикът. Румен Овчаров все пак смята, че новото правителство на ГЕРБ и партньорски политически партии ще се опита да ангажира държавата да подпомогне финансово КТБ.

Големият казус е решението, което трябва да се вземе за бъдещето на КТБ, каза пред „Фокус” проф. Боян Дуранкев, икономист и преподавател в УНСС. „Опасявам се, че предоставената информация за одиторския доклад за КТБ все още не може да бъде коментирана. Може би ще трябва да се навлезе по-надълбоко, защото презумцията, която е правена е за запазване на банката като действащо предприятие. Не може да се каже на базата на излязлата информация какво в края на краищата е било състоянието на банката, какво е причинило кризата в нея и за сега няма никакви предложения, които да подсказват какво да се прави по-натам", каза икономистът. 

Депутатът от АБВ Ивайло Калфин също призова да се анализира кога се е случило това в КТБ, кой го е проспал това нещо, какво се е случило от момента, в който влязоха квесторите и днешния момент. АБВ настоява това да се случва под надзора на Европейския банков орган. "Хубаво е да имаме от тях съвет и под тяхно ръководство да правим това, което се прави в европейските страни", смята Калфин. Според него в първия момент още депозитите на хората с гарантирани влогове трябваше да са на разположение. Така се трупа недоверие. Ако веднага беше казано на хората: вашите депозити са на разположение, няма нужда да ги теглите, те нямаше да ги изтеглят, нямаше нужда да ги има тези пари. Сега като ги пуснат, хората ще си ги приберат, което е много по-скъпо и много трудно за държавата.

В коментарния поток по темата и БНБ добави  съобщение: че препоръките на Европейския банков орган нямат задължителен и правнообвързващ характер.  В пространно прессъобщение от централната банка правят опит да отхвърлят констатациите за пасивност и нарушение на европейската директива, която защитава вложителите в затворените банки и изисква досега те да са получили достъп до парите си.