Газът за България може да бъде ограничен като ответна мярка

Христо Казанджиев е енергиен експерт и консултант. Завършил е висшето си образование в Минно-геоложкия институт със специалност „Инженер по търсене и проучване на полезни изкопаеми – нефт и газ“. Има няколко специализации, свързани с добива на минерални суровини, а от 2002 г. до 2009 г. е бил директор на дирекция в икономическото министерство. Ето как той коментира изявлението на президента Путин за спиране на проекта Южен Поток за Novinite.bg и Novinite.com

Прекратява ли се проектът Южен поток или става дума за стратегически ход, целящ ответна реакция от Европейския съюз?

Мисля, че тази стъпка на президента Путин бе продиктувана от невъзможността на Русия да реализира проекта от една страна и от решителността на Европа да брани принципите, върху които е изграден съюзът, да брани принципите на законност и спазване на нормативните и законови изисквания. Твърдата позиция на Русия да не се съобразява с европейското законодателство доведе до завършването на един проект, който сам по себе си не е икономически обоснован, а е политически необходим като лост за торпилиране на устоите на Европа.

Според Вас, споменаването на България като главен виновник съдържа ли заявка към София, че ако промени позицията си, проектът може да продължи? Става ли дума за натиск срещу България?

Не бих казал, че става дума за натиск. Това е преекспониране на ролята на България поради факта, че страната в една или друга степен, все пак се съобрази с изискванията на европейското и българското законодателство. Всъщност България ще бъде за съжаление една от страните, които може би ще понесат последствия от спирането на проекта. Както се изразяват някои руски експерти, очаква ни студена зима и аз няма да се изненадам, ако като мярка, като ответна мярка срещу позицията на България газът за България бъде ограничен.

Като казахте последствия, Путин вчера заяви, че загубата за България ще бъде 400 милиона евро годишно. А само преди един или два месеца бившият служебен министър на икономиката Васил Щонов оцени ползата от проекта на около милиард приходи от транзитни такси, но в рамките на 10-15 години. Къде според Вас е истината?

Истината е, че сам по себе си проектът, по начина, по който беше структуриран, организиран и се придвиждаше да бъде осъществен, няма как да донесе ползи за България при тези огромни капиталови инвестиции. За сравнение приходите от съществуващия транзит в рамките на 18 милиарда [кубични метра] е 100 милиона долара, т.е. ако приемем хипотетично, че цялото количество природен газ се транзитираше през "Южен поток" и всички транзитни такси прибираше България (което всъщност не се предвиждаше по проекта), приходите биха били от порядъка на 350 милиона долара. Но това при условие, че проектът се изпълняваше самостоятелно от България, че би бил реализиран при едни много разумни и справедливи разходи, които са два и половина – три пъти по-ниски от първоначално обявените. Така че ползите, които президентът Путин обявява за България, са твърде преекспонирани. Всъщност България със спирането на проекта по-скоро печели, отколкото губи поради факта, че няма да бъде принудена да отделя от така или иначе недостатъчните обществени средства пари за финансиране на един проект, който не е в нейна полза.

Лесно ли ще бъде за Русия пренасочването на ресурси от "Южен поток" по други направления, с оглед и на съвместните й ангажименти с други компании?

Не мисля, че Русия губи от спирането на "Южен поток" - напротив, мисля, че и тя печели от това, че пректът е твърде губещ и за нея, но бе тръгнала да го реализира в името на някакви икономически интереси. Освен това не считам, че Русия възнамерява сериозно да реализира южния газов коридор през Турция до Европа, защото ще излезе значително по-скъп от първоначалните средства. Второ, Русия е твърде затруднена от финансова гледна точка, освен че се е нагърбила с редица други проекти към азиатските пазари.