Огнян Минчев: По-изгодно е да си организирано малцинство, отколкото аморфно мнозинство

Огнян Минчев: По-изгодно е да си организирано малцинство, отколкото аморфно мнозинство
Огнян Минчев
A A+ A++ A

1. Малцинство и мнозинство са относителни понятия ( не случайно "мълчливо мнозинство" се употребява с кавички). Двете български къщи на края на ромската махала са малцинство. Доколкото става дума за право, не може да се говори за малцинства и мнозинства - целта на правото е да изравни гражданите по отношение на своите норми. И нека не предпоставяме "демократичното общество", в което "мнозинството може да се защити" в днешния български контекст, защото не може да има действаща демокрация без да има ефективна държава. Ограбените, битите, изнасилените старци и други хора в селските райони много ще се зарадват когато разберат, че са от "мнозинството"...

2. Нито държавата, нито обществото имат интерес "да купуват" лоялността на елитите, които представляват общности - естествено вписващи се в системата на гражданското равенство. Диалогът държава - общностни елити се налага тогава, когато по различни причини определени общности не могат - или не искат - да живеят (напълно) интегрирани в обществото. Тогава е по-добре да се установи специален статут на организирани взаимоотношения, отколкото да се поеме риска от тлеещи конфликти или периодични кризи.

3. Демокрацията след средата на 20 век съвместява индивидуалното гражданско представителство с представителството на организираните групи - "полиархия". В съвременния свят е по-изгодно да бъдеш организирано малцинство, отколкото аморфно мнозинство. Състезанието на групови интереси и между групови елити е неизбежна част от политическия процес. "Етническите" привилегии се оказват част от този процес. Те са легитимни само тогава, когато една общност докаже своята непривилигированост, която предполага специален статут за да бъде преодоляна. Пример - affirmative action спрямо афро-американците в САЩ. Арменци, евреи и руснаци в България не са искали специален статут.

ДПС иска специален статут на турския език - не просто да бъде изучаван, а задължително да с учи в училищата. Което означава, че ДПС трябва да определя кой е турчин и кой - не. За (част от) ромите специален малцинствен статут се оказва необходим за целите на образование (дебатът интегрирано или специализирано образование), социално подпомагане (благоустройство, предоставяне и узаконяване на жилища по извън-пазарен ред), приоритетно създаване на работни места и т.н. Ако всичко това бе възможно без опосредяване на държавните политики през поемане на отговорност от общностните елити - то без съмнение би било направено. За съжаление, българската държава не може да го направи нито по общия ред, нито по реда на някакъв български вариант нa affirmative action. Етническите привилегии въобще не са безспорен модел за решаване на общностни проблеми - много граждани и в България, и в Америка, и другаде протестират срещу тях - "защо на ромите, а не на пенсионерите", например... Техните възражения са толкова по-оправдани, колкото по-неефективни са държавните политики в областта на и без друго спорните етнически привилегии.

4. За българското общество е много важно да разбере и да подкрепи едно "мълчаливо мнозинство" - мнозинството на българските роми - или цигани (не намирам нищо обидно в този етноним), които живеят нормален граждански живот, работят и издържат семействата си и понасят дискриминационно отношение заради девиантните малцинства в своята общност. Опитът на САЩ, Бразилия и други общества, превърнали по-голяма или по-малка част от тези общности в част от средната класа - и така преодоляващи дискриминация и предразсъдъци - може да се използва като модел и тук.

Тексът е публикуван на страницата на политолога Огнян Минчев във Фейсбук

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »