Македонски бизнесмен: България и Македония да са един екип на Западните Балкани

Йордан Камчев е роден в столицата на Македония Скопие. Той е главен изпълнителен директор на Орка Холдинг и председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на болница Ачибаден Систина. Той е и собственик на групата Медия Принт Македония.

Г-н Камчев, като изпълнителен директор на ключова компания в Македония, как подпомагате икономическия ръст и развитието на страната?

Икономическата стабилност и общият просперитет на Македония – където е позиционирана основната част от бизнеса ми – са едни от главните ми прироритети и интереси. Бизнесът може да се развива само в стабилни политически и икономически условия и само икономически развита страна може да даде надежди за просперитет и щастие на гражданите си. Като човек, роден в Македония, със семеен бизнес, искам развитието на компанията ми да бъде в унисон с общото икономическо развитие на страната ми. Искам и правя всичко възможно да решавам трудни проблеми като безработицата, ниския стандарт на живот и други негативни събития, случващи се в тези условия.
Но патриотизмът не е достатъчен да постигна тези цели. В днешно време всеки бизнес се разглежда на световния пазар. Светът се глобализира и трябва не само да предлагаш европейско качество на продуктите и услугите си, но и да спазваш високи етични стандарти в бизнес комуникациите си. Иначе оставаш само с патриотизма си и може да загубиш бизнеса си.
В този смисъл, аз непрекъснато повтарям, че само чрез успешни компании можем да разкажем на света историята за успеха на Македония. С прилагането на европейските стандарти и конкурентноспособност, Македония ще постигне целите си за интеграция в ЕС и НАТО.

Кой е най-големият проблем в бизнес климата и икономиката на Македония за Вас като бизнесмен?

Най-големият проблем за бизнеса в Македония е фактът, че пазарът е малък. За успеха на бизнеса, освен дългосрочна политическа и икономическа стабилност, са важни и отворените граници и добрата инфраструктура.
От 2001 насам Македония има стабилна политика, валута и макроикономическа рамка, но за нещастие, много изостава по пътя си към приемането в НАТО и ЕС.
В момента македонското правителство се опитва да подкрепи бизнеса с ниски данъци и серия от мерки в различни области, предлагайки бизнес възможности в свободни търговски зони в опит да привлече чуждестранни компании. Факт е, че капиталът е стеснителен и иска гранции за дългосрочна политическа и икономическа стабилност в страната.

Кои са основните предизвикателства пред страната Ви по пътя към европейската интеграция?

Въпросът за междуетническите отношения и прилагането на Охридското споразумение остават основни за развитието на сигурността и стабилността в страната. В мултиетническо общество, където 30% от населението е с различно самосъзнание, това е първото и най-важно изискване.
Отношенията на Македония със съседните страни са ключови за външната й политика. В това отношение, Македония трябва да засили сътрудничеството и да предприеме инициативи за активно регионално сътрудничество. Македония трябва да намери силата да приключи всички открити въпроси, дори тези, които не зависят изцяло от нейната воля.
Вероятно не можем да постигнем съгласие по общото минало със съседните ни страни, но можем да постигнем съгласие по общото ни бъдеще. За целта трябва да се направят болезнени компромиси от всички страни, в името на общия бизнес, разбирателство и щастие. Ако политиците на Балканите работеха толкова добре заедно, колкото бизнесмените, вероятно много от недоразуменията щяха да са изгладени досега.
Засега Македония е страна със сравнително нисък вътрешен и външен дълг. Има стабилен банков сектор и макроикономическа рамка. Освен това е много важно да привлече инвестиции в транспорта и инфраструктурата. Всяко политическо решение трябва да се възприема като бизнес решения до степента, в която помага или не на бизнеса и икономиката в страната.

Тази година имаше няколко случая на етнически сблъсъци с албано-езичното малцинство. Макар че сценарият от 2001 не се повтаря, какво мислите, че трябва да се направи, за да се намали напрежението?

Трябва да имаме предвид, че етническите напрежения и конфликти в Македония се появиха малко след кризата в Косово. Ситуацията в Македония се успокои след подписването на Охридското споразумение и през 2005 страната стана кандидат за членство в ЕС, но така и не получи дата за започване на преговорите. Признаването на независимостта на Косово, доброто икономическо взаимодействие между двете страни и доброто политическо съдействие между македонците и албанците в правителството показват, че до голяма степен проблемите между двата народа са разрешени.
Но големият проблем, според мен, е че Македония все още не е член на НАТО. Освен това, спорът за името с Гърция, продължаващ вече две десетилетия, също пречи за започването на преговорите за членство в ЕС.
Това притеснява албанците в Македония, особено когато чуят „препоръките“ на Русия към страните от Западните Балкани да не бързат с членството в ЕС и НАТО. Вътрешната интеграция на Македония зависи от приложението на Охридското споразумение и бързото приемане в НАТО и ЕС. Те са ключови за стабилността и се ползват с одобрението на мнозинството в страната.
Гаранция за стабилността, по мое мнение, е яснотата сред албанците, че пречките пред членството на Македония в ЕС и НАТО не произтичат от тайното желание на Македония да се върне в някаква нова Югославия, нито да влиза в съюз с Русия.

Как трябва да се разреши спора с Гърция за името на Македония? Наскоро посредникът на ООН Матю Нимиц направи ново предложение за името. А Западът обикновено обвинява страните от Югоизточна Европа са провалите в постигането на компромис. Но как двете страни трябва да направят компромис?

Република Македония беше призната за независима страна първо от Република България с това име и смятам за несправедливи исканията на друга съседна страна да си смени името.
Над 130 държави, в т.ч. Русия, САЩ, Китай и Великобритания, вече са признали Македония с конституционното й и име и са установил дипломатически връзки. Сред тях са и всички съседни на Македония страни, с изключение на Гърция. Според мен Гърция трябва да осъзнае, че блокирането на Македония не е в неин интерес.

А какво е отношението към България от Ваша гледна точка? Наскоро класация за бизнес климата нареди България и Македония една до друг. Мислите ли, че инвестиционният климат се е подобрил в последните години и на какво според вас се дължат различията между двете страни?

Като член на ЕС и НАТО, България може да предложи на инвеститорите по-голяма политическа и икономическа стабилност. Българският пазар е четири пъти по-голям от македонския с подобни бизнес условия. Бизнесът изисква стабилно правителство и договори, което не се случва в България. Изисква спазване на законите, ефективна защита на собствеността, ефективна съдебна система и свободен пазар, защитен от нелоялна конкуренция, корупция и монополи. Тези слабости ги има и в двете страни.
Придвижването на Македония в класациите за бизнес условия не показва, че условията в нея са по-добри от тези в България, но показва, че ситуацията се подобрява и усилията й се изплащат.
Предките чуждестранни инвестиции в нашите свободни търговски зони са важен фактор за развитието на македонската икономика и намаляването на безработицата. Вероятно фактът, че за разлика от България, в последните осем години Македония има стабилно правителство с мандат от още четири години показва на инвеститорите, че спокойно могат да продължат да правят бизнес.

Като говорим за класации, представянето на Македония в Индекса за свободата на словото на Репортери без граници не се влоши толкова, колкото това на България, но все пак е на 123 място. На какво се дължи това – икономически интереси, авторитарни политици или нещо друго? Понеже и двете причини се посочват за България...

Не смятам, че ситуацията с медиите в Македония е лоша и не мисля, че е лоша и в България. Медийният пазар в България е по-голям и има повече свобода. Затова не е случайно, че в българския парламент влязоха осем партии – това не би било възможно, ако имаше медиен монопол или ограничена медийна свобода. В сравнение с България, македонския медиен пазар е по-малък, но се увеличи значително в последно време.
Днес в Македония има много национални и регионални телевизии, сателитна телевизия, национални и регионални радиа, интернет сайтове и вестници.
В това отношение, искам да посоча, че моята медийна група Медия Принт Македония, която е водещата медийна компания на македонския пазар, работи по най-високите бизнес и журналистически стандарти. Ние прилагаме най-високите етични принципи и сме подписали Хартата за свобода и независимост на медиите. Искрено се надявам, че и другите медии ще се придържат към тези принципи и ще допринесат за стабилността и свободата на медиите в Македония.

По отношение на бизнеса и търговията, например, дали България и Македония правят достатъчно, за да се възползват от близостта и общата си граница?

Не мисля. Подобряването на регионалното сътрудничество ще бъде полезно и за двете икономики. Страните в региона имат подобни икономически предизвикателства и зависят една от дръга.
Бизнес възможностите са много по-големи. Ние сме близки, имаме интереси и нямаме проблеми с комуникацията. Но проблемът е транспортната инфраструктура. Правителствата ни не са направили достатъчно, за да свържат България и Македония с магистрала и най-после да бъде завършена железопътната линия.
Надявам се, че подобрената свързаност между двете страни ще предизвика интерес. Чрез Македония България може да добие вече установени бизнес отношения със Сърбия, Хърватия и Словения. Косово и Албания са развиващи се пазари с голяма конкурентност, където могат да се продават стоки и услуги.
Една среща между двете ни правителства не е достатъчна за насърчаване на бизнеса, според мен. Трябва да се разработи план за действия по насърчаването на двустранния бизнес.