Защо Борисов не пита Ердоган за неоосманизма на Турция?

Българското правителство на премиера Бойко Борисов вече има зад гърба си първото съвместно заседание с кабинета на Турция, воден от Реджеп Ердоган.

От турската столица Анкара бойковата чета се завръща с един куп много добре звучащи, добронамерени, добросъседски и най-вероятно добре премислени споразумения с Турция, а наш Бойко в странен изблик на прословутите си умения по чужди езици дори поздрави почетната рота на Ердоган с „Мархаба, аксер!"

Това последното ще да е „реципрочен" жест на речта на турския президент Абдула Гюл в Хитрино (намира се в Североизточна България) миналото лято, при което Гюл грубо пренебрегна дипломатическите нрави и говори без превод. Разбира се тогава Кабинетът „Борисов" се направи на ощипан, нечул и неразбрал. Сега става ясно, че логиката му е следната: идват турските ръководители в България и си говорят на турски без превод, отиват нашите в Турция и те така - на турски без превод (поне се опитват). Просто комшийските чувства са твърде искрени, макар и само в едната посока.

А българският държавен ръководител Борисов можеше да свърши една много хубава работа, ако беше питал в прав текст колегата си Ердоган за неоосманизма на Турция на Балканите и не само.

За справка – терминът неоосманизъм описва външната политика на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, която е на власт в Турция от 2002 г., и маркира доста революционно отклонение от кемализма на турската република, като цели най-общо възстановяване на турската сфера на влияние в рамките на териториите на бившата Османска империя. А дори и след последната редакция на нашите учебници по история все още става ясно, че България доста пострада от тая империя.

Не, не, не гледате телевизия Скат, спокойно! Тук не става въпрос за търсене на конфронтация, а за търсене на откритост! Тук не става въпрос за това, че в Османската империя българите са клани 500 години – или през известни интервали от време. Тук става въпрос за това, че благодарение на бурното развитие на турската икономика, растежа на населението и други фактори (което не можем да кажем за други страни, например такива със столица София, проспали всякакви възможности за развитие от 60-те години насам), България вече има за съсед една силно възходяща регионална и дори надрегионална сила, която все още не се намесва във вътрешните работи на България само благодарение на добрата си воля.

Не е ясно и защо на Турция, която се развива силно икономически, й трябва доктрина от типа на неоосманизма, която по дефиницията си предполага вмешателство в работите на всички бивши провинции на Османската империя.

Не е ясно обаче и колко ще продължи тази добра воля на Турция по отношение на България като се има предвид развитието на външната й политика именно на основата на неосманизма. Добросъседски отношения на всички нива - да! Обаче трябва да се направи така че да останат такива. Това става с формулиране на позиции и твърдото им отстояване. В противен случай следващия път в Анкара Борисов ще трябва да каже повече слова на местния език и това ще е най-малкото.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ