Получихме „дясната ръка на Бинев“ - доволни ли сме?

„Слави Бинев се оттегли и логично остави комисията на дясната си ръка, както медиите определят ГОРДата Полина Карастоянова. Какво получихме – една дясна ръка. Доволни ли сме? Не и не бихме могли да бъдем“. Това каза преподавателят по регулация на медиите в УНСС гл.ас. д-р Катя Михайлова в интервю за Novinite.bg.

Ще предизвика ли нова вълна от недоволство изборът на Полина Карастоянова за председател на комисията по култура и медии или тя е по-приемлив вариант в сравнение със Слави Бинев?

Протестирахме срещу Бинев, защото видяхме в него само символ на антикултурата в България. Емоцията беше толкова силна, че дори въпросът: "кой, ако не Бинев" ни изправяше на нокти едни срещу други. Той се оттегли и логично остави комисията на дясната си ръка, както медиите определят ГОРДата Полина Карастоянова. Какво получихме – една дясна ръка. Доволни ли сме? Не и не бихме могли да бъдем.

Очевидно Карастоянова е приемлив вариант за тези, които я избират. Икономист, с два езика, с двама нещатни сътрудника по икономика и туризъм, без опит в парламентарната работа. За първи път е депутат, както 9 от общо 19-те й колеги. Ако проверите дължината на депутатския опит на членовете на комисията, нищо чудно да стигнете до извода, че това е комисията на новаците. Всичко това я прави идеалната изпълнителна дясна ръка.

Как ще коментирате казуса „Комисията по култура и медии в 43-то НС“?

Казусът „Комисия по култура и медии в 43-то НС“ е символ на заплаха пред журналистическата професия и едновременно с това призив за професионална и гражданска мобилизация. От една страна журналистическо-медийната гилдия не е представена в 43-то НС. Това означава, че няма кой да защитава правата и интересите й на това най-висше законодателно ниво в държавата ни. От друга, както виждаме във визитките на неколцината „журналисти” в състава на комисията, всеки може да се самопредставя за журналист, ако няма по какъв друг начин да го направи или, ако комисията го изисква. Така, с лека ръка ли се става журналист?

Какво да правим? Има два пътя. Отказваме да видим очевидното – по реакциите, които наблюдавам, изглежда, че не е този пътят. Виждаме го, осъзнаваме го и действаме срещу заплахата. Време е да дадем критерии за това какво означава да си журналист, за да върнем авторитета на професията, за да може всеки да определи кой е и кой не е достоен да нарича себе си журналист, да ползва привилегиите на този обществен статус и да носи отговорността му.

Защо културата винаги остава на заден план в държавата и имате ли усещането, че партиите се отнасят пренебрежително към културата и медиите?

Културата не е на заден план. Тя е в надстройката, над базата на обществото. Там също са и медиите. Когато, обаче социалният конфликт е толкова остър, а обществените блага разпределени в крива пропорция, е нормално да имаме усещането, че културата и медиите са на заден план. Но не, не сме ги подминали, още не сме стигнали до тях. Партиите не се отнасят пренебрежително нито към културата, нито към медиите. И двете им трябват. Забелязали ли сте, че ако закъса нечий обществен имидж, неговият собственик веднага търси реабилитация чрез дейности и подкрепа в областта на културата. Чрез културата най-лесно се достига до душата на избирателя, а тя все още е важна и пиарите на политиците знаят това.

Същото и за медиите – какъв по-бърз и ефективен начин образът ти да достигне до избирателите на опонента ти, ако не чрез медиите. Вижте колко е силна прегръдката между политиците и медиите днес не само в България. Нима това означава, че партиите се отнасят пренебрежително към медиите?

Какви са шансовете за добра работа на комисията по културата и медиите след избора на Карастоянова, която се е занимавала с туризъм?

Заниманието с туризъм, но не като турист, изисква доста организационни качества. Ако Карастоянова ги има, то тя би могла да успее да осигури една добра логистика в работата на комисията. Не е нищо особено предвид факта, че много други държавни, обществени, граждански, дори академични институции и организации работят на това ниво поради незадоволителна експертност, обществена легитимност и авторитет на шефа.

Оттук нататък, работата на комисията зависи от адекватната инициатива на членовете й. Кой как, в какви борби и от чии позиции ще се включва? Ще успеят ли да съвместят политическите си интереси в името на обществената кауза? Смея да се надявам, че ще се опитат да дадат най-доброто, на което са способни, за да излязат от натисналата ги обществена стигма.

Вече се чуха призиви за разформироване на комисията. Това добро решение ли е?

Не виждам, ако бъде разформирана, каква друга ще бъде формирана от състава на 43-то НС. В този парламент двете гилдии – журналистическо-медийната и културната, практически не са представени. Дори напротив – представят се за журналисти хора, чието единствено доближение до журналистиката или е било в ранна младежка възраст, или ги вкарва в конфликт на интереси. Има депутати с компетентност и експертиза по финанси и икономика, законодателство и право, хуманна и ветеринарна медицина. Има много преподаватели, но няма учители. Защо няма учители? Да не би да се срамуват депутатите-учители, от това, че са учители и се самопредставят като преподаватели, т.е. работещи в университет? Има дори депутати, които нямат професии – не са обявили такива. Но дори и сред тях да търсим членове на нова комисия по културата и медиите, пак няма да намерим нищо различно от нечии десни ръце.