Куба и САЩ – 50 тревожни години

Световните лидери приветстваха намерението на САЩ и Куба за възстановяване на отношенията. Идва ли край на продължилата 50 години конфронтация между двете съседни държави? По улиците на Хавана се забелязват празнуващи хора, които се надяват, че премахването на американското ембарго ще доведе до по-добър живот.

Ако хвърлим поглед назад, отчетливо изпъква годината на смразяване - 1962-ра. Тогава САЩ налагат икономическа блокада на Куба, като реакция на последиците от Карибската криза, изправила света на ръба на трета световна война.

Но всичко започва малко по-рано:

1. През 1959 г. Фидел Кастро идва на власт в Куба след бягството на Батиста. По-късно той става министър-председател и започва национализаця. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.
   
   
2. През 1960 година президентът на САЩ Дуайът Айзенхауер одобрява тайна военна операция срещу правителството на Фидел Кастро. Операцията започва през април 1961 г., (3 месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ). Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба. За да се реализира тя кубински имигранти са били подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия.
   
   Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили, тъй като неизвестно как поддръжниците на Кастро са знаели за готвената операция. Кенеди трябва да плати 62 милиона долара, за да откупи пленниците.
   
   
3. И ето ни пред най-острата международна криза по време на Студената война. Началото е на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване изнася данни пред президента Джон Кенеди за стартови площадки на съветски атомни ракети на острова. Краят на кризата идва 13 дни по-късно, на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

Ембарго

Като последици от конфликта между двете държави правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на Острова на свободата през 1962 г.

Ембаргото е формализирано със закон през 1992 г. (при президента Джордж Х. У. Буш) с декларираната цел „да се занесе демокрация на кубинския народ“. Конгресът засилва още повече мерките през 1996 г. Президентът Бил Клинтън разширява ембаргото през 1999 г.

Според кубинското правителство пълните загуби на Куба от ембаргото са 4 милиарда долара.

Според Търговската комисия на САЩ пък годишните загуби на американските износители са 200 милиона долара

От 1991 г. Организацията на обединените нации гласува 19 резолюции, в които с огромното мнозинство настоява за сваляне на ембаргото. САЩ системно предприемат стъпки в обратната посока. Против последната резолюция 2009 г. се обявяват САЩ, Израел и Палау, подкрепят я 187 държави.

Гуантанамо

В източната част на Куба има район, който се използва от САЩ. Територията е ползвана под наем най-напред с договор от 1903 г. Фидел Кастро е приел само веднъж такъв чек (през 1959 г. - първата година от неговото управление).

Днес кубинско правителство смята присъствието на американците в Гуантанамо за нелегална окупация на този регион.

Американците са използвали Гуантанамо като военна база, където е бил построен затвор. Именно той е смятан за позорно петно в историята на САЩ, тъй като на задържаните е отказана правна помощ, a разпитите се осъществяват чрез спорни техники (физическо насилие, забрана за заспиване, излагане на силен шум, задържане под вода) в продължение на месеци и дори години.