2014: Кризата в Украйна предизвика глобална конфронтация

Кризата в Украйна

Събитията в Украйна заплашват да се превърнат в най-сериозната криза, пред която светът се изправя от години. Началото са протестите на Майдана в Киев срещу спирането на преговорите за асоцииране към ЕС, които започнаха през ноември 2013 г., и режима на президента Виктор Янукович. Краят на конфликта е далече.

В началото на 2014 г. протестите ескалираха в сблъсъци между силите на реда  и демонстрантите. През февруари полицията откри огън по демонстрантите и 80 души бяха убити. Президентът Янукович обяви нови избори и връщане на конституцията от 2004 година. Въпреки това протестите продължиха. Парламентът гласува с мнозинство свалянето му от поста и бяха насрочени предсрочни избори за 25 май.

Янукович потъна в нелегалност, последствие се разбра, че е избягал в Русия. На 22 февруари Върховната Рада определи Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент, а Арсений Яценюк е назначен за премиер.

Междувременно руският президент Владимир Путин издаде заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим.

Анексирането на Крим

На 27 февруари командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.  На този ден униформени без отличителни знаци взеха контрола над редица важни пунктове на полуостров Крим. Властите в Киев съобщиха, че Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Сепаратистите взеха решение за провеждане на референдум за отцепване на Крим от Украйна, а Москва продължи да разполага военни части в района. Поради тази причина ЕС и САЩ й наложиха санкции.

Референдумът се проведе на 16 март, а резултатът е явно мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация. Последиците не закъсняват - Русия е изключена от Г-8,  ООН осъжда анексирането, а НАТО спира сътрудничеството си с Москва

От началото на април проруските сепаратисти в Донецка и Луганска област започнаха тежки боеве срещу правителствените сили. Целта е отделяне от Украйна. НАТО обвинини Русия, че е разположила 40 000 войници на границата с Украйна, което дава голяма увереност на сепаратистите, но Москва отрича тези данни.

На 25 май милиардерът Петро Порошенко получи доверието на над 50 процента от гласоподавателите още на първия тур на президентските избори. 48-годишният Порошенко обеща възстановяването на реда и законността да са негов приоритет.

Новата студена война

Задълбочаването на кризата в Украйна накара света отново се заговори за Студената война между Русия и Запада. САЩ и страните на Евросъюза от едната страна и  Русия от друга започнаха да си прехвърлят отговорността за събитията в източната част от Украйна чрез заплахи, санкции и контрасанкции.

Руският президент Владимир Путин заяви, че „едностранният диктат на САЩ води до ескалация на конфликтите, вследствие на което системата за глобална сигурност е сериозно отслабена“ .Той обвини САЩ, че подкопават международните търговски институции чрез налагане на санкции на Русия. Освен забрана за пътуване и замразавяне на авоари на приближени до Путин, Западът наложи и икономически санкции. Москва отговори със забрана за внос на хранителни продукти от санкциониралите я държави.

Владимир Путин бе категоричен, че Европейският съюз действа под диктовка на САЩ. А американците били започнали атаката много по-рано със своите действия за разполагане на ПРО положили началото на опасен процес по разрушаване на действащата система за контрол над въоръженията. Той обяви, че многократно Западът е спонсорирал ислямски екстремисти, което е довело до появата на талибаните и „Ал Кайда", а иначе си е затварял очите за нахлуващия международен тероризъм в Русия и страните от Централна Азия.

САЩ обвиняват Русия за кръвопролитията в Украйна. Камарата на представителите прие Резолюция, с която остро се осъждат действията на Москва под ръководството на президента Владимир Путин. „Във връзка с това, че Русия води срещу Украйна кампания на политическа, икономическа и военна агресия с цел да наложи доминация над страната. Отчитайки, че Русия предоставя на сепаратистките и военизирани сили в източната част на Украйна военна техника. Отчитайки, че Русия и подкрепяните от нея сепаратистки сили неведнъж са нарушавали условията на прекратяване на огъня, изложени в Минския протокол. Смятаме, че за възстановяването на мира и сигурността в Украйна трябва да бъдат изведени от украинска територия всички руски сили”, се казва в резолюцията.