2014: Ислямска държава е урокът, който Западът трябва да научи

2014: Ислямска държава е урокът, който Западът трябва да научи
A A+ A++ A

На пръв поглед Ислямска държава набра сили внезапно. Вторият прочит я поставя в редиците на всички онези явления, които произтекоха от гражданската война в Сирия, нестабилността на Ирак, изтеглянето на американците от него, въвличането на Запада и Турция в сирийския конфликт и най-общо - от войните за надмощие в региона.

След като набра сили и завладя няколко иракски града и големи ивици земя в Сирия, ИД (тогава все още Ислямска държава в Ирак и Леванта) обяви "халифат" в териториите, които владее. Изстъпленията й подтикнаха САЩ и редица други държави да се намесят. Започнаха въздушни удари срещу цели на групировката в Сирия и Ирак, кулминацията на които беше битката при град Кобане, съвсем близо до границата с Турция.

Това напомни както за тежестта, която би могла да има южната ни съседка в бойните действия в Сирия и Ирак, така и за уязвимостта й от конфликтите: броят на и без това надхвърлилите тогава милион имигранти от Сирия набъбна със стотици хиляди само за няколко месеца. Въпреки американския натиск обаче Анкара отказва пряка военна намеса в Сирия, освен ако Вашингтон не се ангажира със създаване на буферна зона, забранена за полети, и с операция ,която ще свали сирийския президент Башар Асад.

Кое е най-шокиращото в ИД? Посегателствата срещу езиди? Гоненията на друговерци от завладяваните земи? Отвличанията  и, разбира се, обезглавяванията на чуждестранни журналисти и работници, които най-силно впечатлиха Запада? Самата ИД не се "впечатлява" от човешкия живот по същия начин: за нея телата на западняците са просто бойни трофеи, а душите им (когато ги привлекат на своя страна) - удар в лицето на демократичния свят.

Коментарите как Ислямска държава отразява същността на една от големите монотеистични религии са двупосочни: арабистът Владимир Чуков твърди, че проповядваното от групата е отклонение от нормата, а според българския журналист от иракски произход Мохамед Халаф то олицетворява "самата същност на исляма", който за разлика от християноството през Средновековието все още "не е реформиран".

По-тревожна остава първопричината за възникването й, която неминуемо ще доведе до създаването на нови и нови Ислямски държави дори след като тази бъде разгромена: липсата на силна държавност, която да предотвратява етнически или религиозни междуособици и да не жертва интересите на гражданите в името на по-висши цели като превеса в непряко водени регионални войни. Освен фактор с последици за регионалната политика и световната икономика ИД е и симптом на невъзможността близкоизточните правителства да донесат мир и благоденствие на своите жители – било то по външни или вътрешни причини.

Облечена като пропаганда за унищожителната намеса на Запада, тази невъзможност приобщава и западни граждани и се превръща в поредното оправдание някога подпомагана отвън групировка да се еманципира и да поведе борба за надмощие в региона. Познато, нали? Ислямска държава е урокът, който Западът трябва да научи този път, след като не успя нито при появата на Ал-Кайда, нито на талибаните.

#ислямска държава

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »