След провала на "Южен поток" България става все по-уязвима

Коментарът на експерта Весела Чернева е публикуван в сайта на Европейския съвет на външните министри със заглавие "The view from Sofia: Bulgaria's energy security needs to gain prominence". Превод: Веселина Стефанова

Покрайнините са особен регион. Те са или мирни и забравени от Бога (и затова пренебрегвани), или са непостоянни и пълни с предизвикателства (поради което имат по-голям шанс да бъдат забелязани). Дипломати и анализатори полагат усилия, за да предотвратят непоправими последици. Но се провалиха по отношение на източните съседи на ЕС; манията на Русия по сфери на влияние драматично променя източната и югоизточна периферия на Евросъюза.

Стагнацията в икономиката и политическите интриги в Западните Балкани са създали плодородна почва за руското разрушително влияние. А привлекателната сила на ЕС и способността му да се състезава с Москва е много по-слаба от преди.

След провала на проекта "Южен поток", не само западната, но и източната част на Балканския полуостров започва да изглежда като периферия. Иначе мирната и като цяло неактивна по отношение големите проблеми в ЕС, България се превърна в бойно поле на руските енергийни проекти и на натиск от Запада.

След като заряза два многомилионни руски проекта по време на първия си мандат (нефтопровода „Бургас-Александруполис“ и АЕЦ „Белене“), българският премиер Борисов бе обвинен от руския президент Путин през декември за провала на обичния му проект "Южен поток". За мнозина това бе знак, че България е прекрачила границата в отношенията с Русия. Залята от липса на всякаква солидарност от страна на останалите страни-членки на ЕС, преживели газовата криза през зимата на 2009 година, никак не е чудна нуждата от морална подкрепа на България. 

В тази връзка първите седмици на 2015 година са натоварени с високо ниво на дипломатическа активност в София. Първо пристигна външният министър на Великобритания Филип Хамънд, незабавно последван от генералния секретар на САЩ Джон Кери. Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович пък призова в София за среща на енергийните министри на държавите, планирали да участват в "Южен поток". Също така тази седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще дойде на визита в София за обсъди по-осезаемото присъствие на България в НАТО. Идеята на всички тези визити е да засвидетелства подкрепа по време на, както Кери се изрази, "предизвикателства в икономиката и сигурността".

Очевидно енергийната сигурност е важна за цялостната уязвимост на Европа, а кризата в отношенията с Русия след анексирането на Крим само подчертава политическото измерение на енергетиката. Към момента няма реална защита от руския натиск за страни като България. Енергийният съюз - със своето спешно планиране и евентуални преговори с "Газпром", може да промени хода на играта. Методите за разграничаване от руския газ ще включват търсене на друг достъп до природен газ; преговорите на ТТИП (Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции) би трябвало да поставят като отправна точка убеждаването на САЩ в повече солидарност от тяхна страна. 

Междувременно, след като направи няколко правилни хода, българското правителство трябва да се моли, че вниманието на високо ниво, което получава сега, ще се отрази на една стабилна сигурност, когато се наложи.