Гардиън: Тайният свят на тренировъчните лагери на „Ислямска държава”

Малко се знае какво се случва в тренировъчните лагери на „Ислямска държава” в териториите, контролирани от групировката в Ирак и Сирия, особено за религиозния компонент.

Идеологията на ИДИЛ е разглеждана като

идентична с тази на „Ал Кайда” или саудитската версия на салафизма -

привързаност към фундаменталните принципи на исляма, и не се полагат усилия тя да бъде проучена по-подробно.

Съществува тенденция да се принизява ролята на религиозната идеология като инструмент за привличане на привърженици и да се смята, че мотивите на повечето членове на ИДИЛ нямат много общо с религията.

Друг проблем пред разбирането на ИДИЛ е, че наблюдателите нямат достъп до свързаните с ИДИЛ лица. Като резултат

неразбирането на идеологията на „Ислямска държава” е всеобщо

Какви са специфичните идеи и наративи, които новите членове на групировката научават в тренировъчните лагери?

Обучението в шериат е различно за всеки един от членовете. То зависи от доверието на групировката към ценностите и лоялността на боеца.

Новите членове се подлагат на обучение, което продължава от две седмици до 6 месеца или дори една година. В лагерите учениците възприемат смесица от военна, политическа и периатска подготовка, обикновено преподавана от петима инструктори. Новите членове може да бъдат разположени на контролно-пропускателни пунктове,

но не биват допускани до фронтовите линии

След като завършат обучението си джихадстите може да останат под наблюдение и да бъдат прогонени или наказани при провинение, включително да бъдат бити с камшик, ако изразят своите съмнения. В някои случаи нови членове на ИДИЛ, които имат проблем с бруталността на групировката, биват изпращани на допълнително обучение „за засилване на вярата”.

Като цяло, ИДИЛ се стреми да „прочисти” новите членове от учения, които не произлизат от шериата.

Новопостъпилите почти винаги се подлагат на влиянието на религиозни книги

а старите членове или командирите могат да учат от учебници като „Управление на свирепостта”. Това е джихадистка книга, написана от Абу Бакр Наджи, който твърди, че трябва да се прави разлика между джихад и другите религиозни норми и че джихад не се отнася до милостта, а до извънредното насилие и унищожаването на враговете.