След убедителната победа на СИРИЗА, 5 сценария за подобно бъдеще

След месеци на спекулации и нарастваща хипербола, Гърция най-сетне ще има правителство доминирано от лявата популистка Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА). Екзит-половете сочат, че СИРИЗА събира около 36-39 процента от гласовете. Лидерът на партията Алексис Ципрас ще бъде новият министър-председател.

Но какво друго ще се промени? Въпреки всички спекулации за нова Гърция и дори една нова Европа (и Европейския съюз), най-вероятният сценарий е, че основните неща за двете системи ще останат същите, но ще има някои промени в маржовете. Следват пет прогнози на влиятелния политолог Кас Муде, публикувани в авторитетното издание OpenDemocracy:

Партийната система в Гърция ще се консолидира в нова двупартийна динамика

Много се изговори за разпределението на властта в гръцката партийна система, която се базира на твърдо разделение между дясната Нова демокрация и лявата ПАСОК. Но промяната може да не бъде чак толкова значителна. Гърция днес не е в положението, в което бе Италия през 1990 г., когато корупционните скандали доведоха до пълна промяна в партийната й система. Тогава така наречена Първа република даде път на напълно нова партийна система, която влезе в историята като Втора Република. Днес само партията на Северната лига съществува. Тя само напомня за края на Първата република. Всички останали партии днес са напълно нови („Форца Италия“ и Движение 5 звезди) или напълно създадената от предишни политически сили Демократична партия.

Всъщност, в Гърция десния вот трудно ще се промени. Той все още се изразява в подкрепа на Нова демокрация, макар че партията загуби част от подкрепата си и има нов съперник в лицето на Златна зора. От страната на левицата пък бе ПАСОК, но той бе заменен от СИРИЗА. И в ляво, ПАСОК е имплозия, но се заменя със Сириза. Макар че избирателите не могат да бъдат едни и същи, СИРИЗА ще играе приблизително същата роля в гръцката партийна система, каквато бе отредена на ПАСОК в продължение на десетилетия, т.е. предоставят популистка алтернатива от левицата на консервативната Нова демокрация.

Гърция няма да последва пътя на Ваймарска Германия

Европейските елити са обсебени от идеята за сравнения с Ваймарска Германия. Например слабите демокрации са заплашени от силните екстремистки партии, От Русия до Гърция разтревожени хора алармират, че се задава Ваймарски сценарии, т. е. смърт чрез избори.

Но докато екстремисти от ляво и дясно придобиваха доста от гласовете във Ваймарска Германия, днес те са с относително с малка подкрепа в съвременна Гърция. Подкрепата за Неосталинистка Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) е намаляла до около 5 на сто от гласовете след края на Студената война, докато неонацистката Златна зора изглежда също е достигнала своя лимит в лицето на около 7-8 процента, не на последно място заради силната държавна репресия. Тази тенденция несъмнено ще се засили допълнително с правителството на СИРИЗА.

СИРИЗА може да не се смята за напълно либералдемократическата партия, изградена върху ценностите на плурализма и правата на малцинствата, но не се смята и за лява популистка партия като ПАСОК, която управляваше няколко пъти Гърция преди икономическата криза. СИРИЗА всъщност е демократична партия, Тя подкрепя народния суверенитет и управлението на мнозинството и ще се примири, макар и неохотно с приемането на плурализъм и правата на малцинствата. Дори и да си сътрудничат с ККЕ на моменти, което изглежда доста несигурно в този момент, тъй като ККЕ смята, че членовете на СИРИЗА са буржоазни предатели, те няма да го направят на цена от основните демократични процедури и ценности.

СИРИЗА ще се затвърди като по-традиционна партия

Официалното име на СИРИЗА е Коалиция на радикалната левица и това много точно описва какво всъщност представлява партията – коалиция между малки радикални и дори екстремно леви организации. В същото време много от членовете на СИРИЗА са все още най-напред лоялни към своите малки формирования. Това в повечето случаи означава, че и мнозинството от избирателите им са им верни до толкова, че да гласуват за СИРИЗА.

Ако СИРИЗА бе успяла да формира еднопартиен кабинет, вътрешните борби в партията между съставните й части щяха да бъдат едно от основните си предизвикателства. Въпреки че може би не е харизматичен лидер в традиционния смисъл на думата, Ципрас е от съществено значение за победата на СИРИЗА, тъй като олицетвори надеждата.

Но докато той има силна обществена подкрепа, неговата сила в самата СИРИЗА не е толкова голяма. Значителна част от неговия екип е съставен от кадрите на малките организации в партията, които са в чужбина.

Напрежението да управляваш страна в криза, както и вътрешните разделения и борби на партията, ще предоставят Ципрас и неговия екип пред силния стимул да изградят СИРИЗА като истинска политическа партия, независима от различните групи, които сега съставляват Коалиция на радикалната левица.

Едно от основните предизвикателства е да се направи това, без да бъде бъдат въвлечени опортюнистични дезертьори от ПАСОК, които могат да внесат някои от необходимите експертни знания, но и потенциално стигмата на стария режим.

Европа няма да се обърне към (крайното) ляво

Все още не е толкова интересен възходът на крайната левица, колкото бе възходът на крайната десница, който доведе до няколко хиляди медийни статии само през 2014 г., но вече все повече коментатори се занимават с темата.
Те изтъкват основно неотдавнашната преднина в социологическите проучвания на "Ние можем" (Podemos) в Испания, наречена още партията, довела до създаването на Движението на възмутените през май 2011 г. в Испания. Но докато тези две леви популистки партии действително са повишили подкрепата си и до голяма степен са се издигнали от нищото, като следствие от икономическата криза, повечето от братята им на останалата част от континента не са мръднали.

В Кипър, Ирландия и Италия левите популистки партии са се издигнали малко, но най-вече под формата на определени сили. Това е едно от основните неща, което държи левия популизъм в забвение в повечето от страни, където се счита, че се заражда лява политика срещу върхушката. Движещите сили за развитието на това са често стари и закоравели, като холандската Социалистическата партия или немската Левица, включително привърженици и опортюнисти, които не могат да убедят своите потенциални избиратели да преодолеят недоверието към предишните идеологии.

Това може би повече от съревнование в крайното дясно, ще доведе до намаляване на разпространението на крайно левия популизъм из континента.

Европейският съюз няма да се промени

СИРИЗА дойде на власт, тъй като предложи трети вариант на гръцкия народ - без подкрепа към политиката за спасяване и за строги икономии на правителството на НД-ПАСОК,   отхвърляне на спасителния план и подкрепата за гръцкото излизане от ЕС лансирани от екстремистка опозиция (особено ККЕ и XA). Вместо това, те са предложили спасителен заем, без строги икономии, въпреки факт, че европейските лидери многократно са твърдели, че това не е опция.

През последните няколко години Ципрас обикаля Европа и спори, че е възможна промяна и че победата на СИРИЗА на изборите ще бъде началото на тази промяна.

Европейските елити, в лицето на германския канцлер Ангела Меркел потвърди ангажимента си към политиката на строги икономии на ЕС и дори заяви, че гръцкото излизане от Еврозоната не е проблематично.

Тази игра скоро ще достигне своя край, най-вероятно с "компромис", който по същество е поражение за Сириза. В края на краищата, партията има много малко оръжия, за да преговарят. Не само че Гърция няма отношение към икономиката на ЕС и еврозоната, но и  по-голямата част от гърците, включително повечето привърженици на СИРИЗА, искат Гърция да остане в еврозоната. Следователно, най-вероятният сценарий е омекване на строгите икономии, наложени от ЕС, но и в по-малка степен на политиката, така както се случи в първите месеци след избирането на френския президент Франсоа Оланд през 2012 г.

Дори ако Podemos дойде на власт в Испания по-късно тази година, , дори ако по-голямата част от европейските правителства продължат да подкрепят строги икономии политиката, дори и ако политическата им съдба е свързана.
Това не е причината, че победата на СИРИЗА е ирелевантна. Тя е първата (нова) ляво настроена партия в Европейския съюз, която печели парламентарни избори. Това несъмнено ще разбуни духовете и ще доведе до успеха на подобни партии в Европа, най-вече Podemos в Испания и Sinn Fein в Ирландия. Това ще продължи да оказва натиск върху елитите на по-утвърдени радикални леви партии, които не са били в състояние да увеличат значително своето политическо влияние, като Жан-Люк Меленсон от Лявата партия във Франция и Емил Рьомер на холандската SP.

Това също ще доведе до повече леви бунтове в рамките на социалдемократическите партии, които не са усещали подобен натиск, от времето на възхода на зелени партии през 1990-те години. Очевидно е, че тътенът в ляво ще има последици и за център-дясно. Накрая обаче, всичко това вероятно ще доведе най-вече до допълнително фрагментиране, което ще направи фундаментална промяна още по-реална.

Превод: Цанка Донкова