С поглед към образованието София почете паметта на жертвите на Холокоста

С поглед към образованието София почете паметта на жертвите на Холокоста
A A+ A++ A

"Не съм изоставила още своите идеали. Те изглеждат толкова непрактични и абсурдни в това време. Въпреки това аз се придържам към тях, защото вярвам, че дълбоко в себе си хората са добри." Да бъдем такива, каквито Ане Франк вярваше, че сме. Да помним зловещата топлина на въглена Холокост и да не допускаме да ни очерни."

С тези думи на Ане Франк, младата писателка, която намира смъртта си Аушвиц през 1944 г., заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева даде начало на събитието, с което София стана част от възпоменателните церемонии в памет на жертвите на Холокоста. Международният ден се отбелязва всяка година на 27 януари - датата, на която преди 70 години съюзниците освобождават концентрационния лагер Аушвиц от нацистите.

Посланикът на Израел в България Н. Пр. Шаул Камиса Раз подчерта значението на този юбилей, отмерващ времето, изминало след "една от най-ужасяващите трагедии, които са се случвали на човечеството". Той приветства решението той да се отбелязва в Министерството на образованието: "не само с тези, които правят политиката на образованието, а и с тези, които я изпълняват, защото източникът на отговор на такива страшни явления е образованието."

"Представете си, ако тези шест милиона бяха останали живи... Колко можеше тези хора да дадат на науката, медицината, откъм качество и разнообразие. Колко щяха да дадат на държавите, в които живеят, като граждани, които обичат държавите си. Да не говорим, че еврейският народ обича мира, толерантен е и иска да дава на всяко място, на което се намира."

"Искам да Ви кажа: това не се случи в България, това не се случи в Дания," - продължи посланикът, имайки предвид решението на България и Дания единствени да спасят евреите си през Втората световна война, вместо да позволят те да бъдат депортирани и затворени в лагерите на смъртта.

"Въпреки заплахите отвън и отвътре българският народ не се е съгласил с това и го е прекратил... После България дава на евреите възможност да заминат за Израел и това е двойна привилегия: спасяването и възможността да вземат активно участие в изграждането на държавата Израел.

Посланикът същевременно предупреди и за опасността от възкресяване на призраците от миналото, макар и с друго лице.

"Враждебността продължава да съществува, като е възможно врагът да се променя само като етнос. Виждаме как се променят нещата в света, как на други места има опити да се направи геноцид... Стотици хиляди граждани загиват. Все още има тоталитарни режими. Има и хора, които твърдят, че Холокостът не е съществувал. Има и крайно религиозни организации, които се опитват да убедят света, че съществува само една религия. В тези явления се съдържа потенциалът за случване на един нов Холокост. От всички нас се изисква да направим възможното, за да го предотвратим."

След него говорителят на организация "Шалом" Йосиф Меламед припомни на присъстващите политици, журналисти, ученици и учители историята на зверствата на нацисткия режим срещу народите на Европа.

Примерен урок за съдбата на евреите през Втората световна война представи г-н Ангел Янчев, директор на СОУ "Вела Благоева" във Велико Търново и участник в първия обучителен семинар за преподаване на темите на Холокоста в Яд Вашем. Урокът, разработен от него, включва работа с документи и архиви, свързани с историята на Холокоста и даващ възможност учениците интерактивно да пресъздадат историята.

Ученици от Италианския лицей и 134 СОУ "Димчо Дебелянов" споделиха преживяването си при посещение в Аушвиц. И трите ученички повториха едно изречение: само онзи, които не е виждал лагера с очите си, не може да си го представи.

Зам.-министър Кастрева отправи и заключителните думи на събитието, като обяви инициатива на Министерството на образованието за изработване на постер за седемдесетгодишнината от освобождаването на "Аушвиц" - "с лице към миналото, за да имаме бъдеще."

А ние с поглед към бъдещето ще предадем накрая думите, които секретарят на "Шалом" припомни в началото - думи на Ели Визел, оцелелия от "Аушвиц" нобелов лауреат, чието многолюдно семейство умира в лагера. Получавайки наградата си през 1986 г., той заявява пред Нобеловия комитет:

"Опитвам се да запазя жива паметта. Боря се срещу онези, които забравят. Защото ако забравим, значи сме виновни, значи сме съучастници. Заклех се да не мълча, когато човешки същества са подложени на страдания и унижение. Трябва да вземем страна. Ако останем неутрални, помагаме на потисника, а не на жертвата. Когато е застрашен човешки живот, когато се потъпква човешко достойнство, националните граници и националните чувства губят смисъл. Когато в някоя страна мъже и жени биват преследвани заради своята раса, религия или политически убеждения, тази страна трябва веднага да се превърне в център на Вселената."

Именно върху думите, образованието и паметта беше акцентът на днешното събитие. Защото "лагерите на смъртта първо бяха построени чрез думи и едва след това се превърнаха в бараки и пещи," както припомни една мъдра мисъл, също цитирана от участниците.

#Аушвиц #Ваня Кастрева #Израел #България #Холокост #Ане Франк #Шалом #Шаул Камиса Раз

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »