География на реалните фантасмагории от Бернардо Ачага

Има три вида литературна география. Едната е на Томас Мор, автор на „Утопия”. Там няма никаква връзка с реалността. Няма име, а само няколко рисунки. За тази реалност няма карта, нито обозначение. Вторият вид е като от „Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън. Там се разказва за далечно място, обаче има малки препратки към действителността. Звучи хубаво, защото е далече, а колкото по-далече, толкова повече хора ще ти повярват. Третият вид е на Фокнър. Той разказва за места, които познава, защото е живял там. Неговият разказ е смесица между земя и памет. Така обясни къде се намира село Обаба авторът на книгата „Обабакоак” Бернардо Ачага.

Най-известният баски писател бе в София в четвъртък  по покана на Институт Сервантес, за да представи втората си книга, която излиза на български. В фантасмагоричното баско селище Обаба живее едно твърде шарено общество от разбойници, интелектуалци, пастири, идиоти и същества, създадени на основата на суеверни и митологични истории. Ачага свързва различните разкази по брилянтен начин, обединявайки ги в едно общо звено, наречено „Хора и неща от Обаба”.

 „Обаба е смес от пейзажи, то е кътче от моя роден край, макар напълно измислено. Това е георгафия на моята памет”, разказа Ачага.

 За него литературната георгафия е като сандък. Ако напише за  за реално място и разкаже, че е бил в ресторанта на площада, където е обядвал вкусно, все някой ще се намери да му каже, че на площада няма ресторант. А в измисленото село може да има каквото му хрумне. Може да го запълни с всичко като празен сандък.

Бернардо Ачага обича да да прави списъци. За него списъците са разкази, дори когато са за покупки. Затова пише „Списъкът на лудите”. Той обича подредените истории с ясни начало и край. Тези истории създават собствена орбита на писателя, която е несравнима с тази на друг автор. Нелепо е да се сравняват писатели.

 „Орбитата на писателя е Вселена, затова всеки писател трябва да знае до къде се разпростира неговата орбита. Ако я напусне е предател.”, разказва Ачага.

 Негов приятел, френски писател, мечтаел на напише полицейски роман, но никога не бил писал за това преди. Романът излязал, но бил провал. Според Фернандо Ачага, това е защото е предал обритата си. За него, предателството във всеки един аспект е точно толкова страшно, колкото и смъртта и трябва нечовешка сила да се възстановиш след него.

Макар индиректно и с нежелание, Агача пише за политика. Тя е неизбежният крайъгълен камък в неговите истории. Братята и приятелите му са лежали в затвори заради съпричастие със сепаратисткото движение в испанската провинция Страна на баските. Той разказа, че не иска да пише за политика, но това е светът, който го обгръща. Като погледне снимките си от училище започава да брои – този бе убит на демонстрация, другият е  затвор в Мадрид, третият бе стъпкан по време на шествие и т.н. Въпреки че ЕТА свали оръжие, напрежението в този край остава и писателят не може да е спокоен.

 „Ако бях швейцарски писател, нямаше да за занимавам с такива неща. Щях да пиша за други неща, например за любов. Швейцарска любов”, иронично коментира писателят.

 Бернардо Ачага е сред най-известните представители на баската литература. Роден през 1951 година, бъдещият автор следва първоначално икономика в Билбао, а по-късно и философия в Барселона. Работи като банков служител, книготърговец и учител по баски, официалният език на баското малцинство в Испания. От началото на 1980-те години се посвещава изцяло на писането. Със своите романи, стихове, детски книги и текстове за група „Banda Pott" Ачага спечелва голяма популярност в родината си.

 Написан през 1989 г., „Обабакоак” е един от най-награждаваните му и най-превеждани романи. Освен това е и филмиран през 2005 г. У нас през 2009 г. излезе и написаният през 2004 г. роман „Синът на акордеониста”, също лауреат на много отличия. Ачага е автор и на „Само човекът” (1994), „Тези небеса” (1997), „Седем къщи във Франция” (2009). Освен прозаик, той е и известен поет. Дебютът му в литературата е тъкмо със стихове. Това е поетичната книга „Етиопия” (1978). Творбите му са преведени на 32 езика. През 2006 г. Бернардо Ачага е избран за член на Академията на баския език.

„Обабакоак” и „Синът на акордеониста” са преведени на български от испанистката Мария Пачкова и са издадени от ИК „Панорама”.