"Медиана": Ако има предсрочни избори, ББЦ отпадат, Реформаторите губят избиратели

За първи път (от последните пет редовни правителства) наблюдаваме такова високо ниво на песимизъм и негативизъм по отношение на управлението в началото на неговата работа. За една четвърт (24%) от запитаните новото правителство „вдъхва доверие“ – докато 52 % считат, че то разочарова. Едва 19 % вярват, че това правителство ще успее да подобри положението в страната – 33 % смятат обратното, че ще го влоши. Това показват резултатите от социологическо проучване на агенция "Медиана".

Изследването е проведено в периода на дебата и гласуването по външния дълг, което несъмнено е дало сериозно отражение върху данните.

Промяната на политическата власт не е променило дълбокия песимизъм по отношение на бъдещето на страната. Слуховете (лансирани в анализи към някои изследвания) за „успокоение“, покълване на оптимизъм и други подобни позитивни промени са силно преувеличени. Оптимистите по отношение на бъдещето на страната са едва 12 %, а песимистите близо четири пъти повече – 44 %.

За първи път (от последните пет редовни правителства) наблюдаваме такова високо ниво на песимизъм и негативизъм по отношение на управлението в началото на неговата работа. За една четвърт (24%) от запитаните новото правителство „вдъхва доверие“ – докато 52 % считат, че то разочарова. Едва 19 % вярват, че това правителство ще успее да подобри положението в страната – 33 % смятат обратното, че ще го влоши.

Причините за тези обществени нагласи следва да се търсят в две групи причини. От една страна това е продължаващата икономическа криза, която е изправила много домакинства пред сериозни трудности – 81 % икономисват от дрехи и обувки като близо една четвърт са престанали въобще да се появяват на този пазар. Всяко десето домакинство се е отказало от кашкавала и мобилността си. Всяко двадесето - от месото.

Върху тези обективни причини се наслагват и политическите фактори – загубата на Южен поток, външния дълг, събитията в Украйна и позицията на България по тях, призивите за въоръжаване. Това създава усещането (особено сред хората тежко ударени от кризата) – „зле сме, губим и още ще затъваме“. Съответно поражда негативизъм по отношение на властта.

Дебатите и гласуването по външния дълг са дали сериозно отражение върху данните за доверието в правителството и общите нагласи по отношение на бъдещето – 11 % одобряват взимането на този заем; 62 % са против. Същото е и съотношението по въпроса дали той ще помогне или навреди на страната – 60 % смятат, че той ще навреди сериозно на страната.

Всичко това е и причината за много ниската оценка дадена от обществото за стоте дни на настоящото управление – „Среден“ – 3.32 (осреднена оценка по шестобалната система).

Общият скептицизъм и негативизъм по отношение на настоящата власт не води след себе си желание за нови предсрочни избори. Причините са две. От една страна това е общото недоверие към политиците и политическото въобще и умората (пет правителства в рамките на две години). От друга страна е липсата на ясна политическа алтернатива.

Съотношението на политическите сили е почти същото както преди предсрочните парламентарни избори. При едни предсрочни избори, картината в парламента би била практически същата с изключение на отпадането на ББЦ. Патриотичния фронт и Атака успяват да укрепят позициите си, при Реформаторите се забелязва известен спад на обществена подкрепа.

Общественото мнение за събитията в Украйна значително се разминава с позицията на САЩ и НАТО, а също и с позицията на представителите на българската власт, прилепващи се плътно до нея. Отговорността (и вината) за събитията в Украйна се открива в много по-голяма степен в САЩ отколкото в Русия – без последната да е оневинена изцяло. Образът на Русия като агресор, а САЩ и НАТО, като радетели на мира, справедливостта и демокрацията не издържа критиката на общественото мнение.

Съответно нагнетяването на напрежение в отношенията с Русия засилва анти-НАТО настроенията и изправя голяма част от обществото пред въпроса за смисъла на присъствието ни в този блок. Една трета (33 %) от пълнолетните смятат, че при евентуален конфликт НАТО-Русия България трябва да напусне блока, а едва 9 % смята, че страната ни трябва да остане в него.

Това дава отражение и по въпроса за потенциалните военни бази и други военни структури на територията на България. За бази на НАТО в страната се обявяват 14 % - против 52%.

Драстичното разминаване между общественото мнение и официалната позиция на страната (артикулирана от президента и външния министър), пораждат сериозни съмнения доколко страната води външна политика, отговаряща на националните интереси и доколко следва диктат отвън, противоречащ на тези интереси. (32 % от пълнолетните смятат, че правителството отстоява националните интереси – 68 %, че управлението подчинява страната на чужди икономически и политически интереси.)

Очертават се оспорвани местни избори. Нито една от двете основни партии (ГЕРБ и БСП) не е в доминираща позиция и няма да може да наложи самостоятелно своя кандидат. Към момента избирателите са разделени приблизително поравно „за запазване на статуквото“ и „за промяна“ по отношение на местната власт.