Акад. Кирил Боянов: Трябва да направим благотворителността за образованието масова

Акад. Кирил Боянов е председател на съвета на фондация „Еврика“, подпомагаща даровити деца и млади хора. Той е инженер, учен, доктор на техническите науки, академик на БАН.

Читателите на Novinite.bg избраха акад. Кирил Боянов за „Личност в Новините“ за 2014 г. в категория "Благотворителност".

Акад. Боянов, Вие сте „Личност в Новините“ за благотворителност. Какво Ви мотивира да се занимавате с благотворителни каузи?

Винаги съм мислил, че трябва да се насърчават даровитите деца. Като правило се обръщаше внимание на по-слабите ученици. С тях се провеждаха допълнителни часове, по-силните ученици се „прикрепяха” за подпомагането им. Обучението бе насочено към някакво измислено средно ниво на учениците, каквато едва ли съществува, може би за да могат преподавателите да получат по-добро представяне на класа, респективно училището. В началото на 90-те направих едно дарение, чрез Фондация „Св. Кирил и Методий” да се дава парична награда на първенец завършил „Информатика” в СУ и на първенец в новооснованото училище по Електроника. Още помня името на първата носителка от специалността ”Информатика” – Рената Бърнева.

Кои са приоритетните групи на благотворителните Ви инициативи?

Спонсорството и благотворителността са свързани с вътрешния мир на човека, някаква потребност. Условно бих определил две групи: спонсори с по-големи възможности поощряващи изграждането на църкви, училища, паметници и т.н. и благотворители, които подпомагат домове за инвалиди, стари и болни хора, ученици, студенти. Аз се включвам към втората група, направих едно дарение за мемориална плоча и дарения за поощрения на студенти и специалисти. Ще отбележа няколко годишната инициатива на академици дарители от БАН за повишаване възнагражденията на младите учени.

Каква е ролята на младите хора за бързото развитие на икономиката и културата в информационното общество?

Информационното общество е ново понятие свързано с интернет и компютърните мрежи. То има специфични особености и своите предизвикателства. Една от характеристиките му, без да влизам в дискусия с философите е, че се развива благодарение на младите хора, на техните изключителни възможности и умения. Възможностите, които им дават комуникациите, тяхната необремененост, стремежът за опознаване на действителността, им отреждат специално място за развитието на икономиката и културата. Виждаме стремително навлизане на таланти в духовната сфера и в математиката, физиката, химията и т.н. Огромните технологични постижения са благодарение на находчивостта и изобретателността на младите. Част от постижения на Нобеловите лауреати са направени в млада възраст. Жалко, че много таланти напускат България, това е както политически проблем, така и на обществото.

Какво е отношението на младите хора към науката в днешно време?

Има много млади хора ученици и студенти с определен вкус към научни изследвания. Те търсят престижни учебни заведения и силни научни ръководители. За съжаление нагласата на голяма част от нашето общество е свързана с възможностите за парично благоденствие в по-късна възраст. Това може би води до ориентирането на младежи и девойки към професии като търговия, финансиране, туризъм, фолк музика и т.н.

Почти всички или по-голямата част от младежите и девойките завършили в чужбина природни и хуманитарни науки, както и изкуства, са намерили добра реализация. Как да ги привлечем обратно? Ще дам пример: талантлив инженер, защитил докторат в престижен ВУЗ в САЩ, поканен и работещ в университет в Германия, ми зададе въпрос за перспективата у нас. При това без претенции за заплата, понеже е от заможна фамилия. Какво да му отговоря? Тези, които търсят знание и могат, обичат науката. Време е да търсим, намерим и предложим подходи за завръщане в родината, което ще е продължителен процес.

Как успявате да стимулирате и насърчите талантливите млади хора за тяхното израстване?

Все по-трудно, да не кажа, че при сегашните обстоятелства се чудя какво да направя? Без носталгия, но имах кръг от сътрудници работещи с ентусиазъм, с виждане с „хъс”. От 32-ма защитили дисертации повечето са професори и ръководители на компании.

Когато завърши талантлив студент, кои научни приоритети да им посоча? С ниските стипендии е трудно и при желание за научно развитие, естествено е да се насочи към бизнеса, особено в съвременните технологии, иначе как ще създаде семейство и ще стане уважаван член на обществото. Не е ли време да посочим каква икономика ще изграждаме и какви науки ще развиваме?

Какви са постижения в сферата на науката на младите български мениджъри и изобретатели?

През годините Фондация „ЕВРИКА” подпомага млади учени и мениджъри, осъществявани са дейности за популяризирането на научни, технически и икономически знания. Могат да се изброят много стопански инициативи реализирани от стипендианти на Фондацията. Равносметката за отминалите 25 години е 8 756 индивидуални и колективни проекти осъществени от организацията или с нейна помощ и подкрепа.

Много скоро Фондация „Еврика” навърши 25 години. Малко или много е това?

Много и малко? Много защото премина през трудности, които трябваше да преодолеем, финансови проблеми и т.н. Малко защото трябва да се използва натрупания опит, да се утвърди в обществото, да получи по-широка държавна подкрепа. Една от задачите е да направим благотворителността за образованието масова и постоянна. Представете си, че 10 000 работещи, което е под 1% от заетите предоставят всяка година по 100 лв. В тази група попадат хора с добри финансови възможности. Това означава всяка година 1 млн. лева, да се разпределят като стипендии и помощи за таланти. След години ще имаме „топ” специалисти, дори и за износ. Опитваме се да привлечем като спонсори юридически субекти: фирми, организации и т.н. Водим преговори и с банки. Ако успеем ще е добър знак. Имаме още много други идеи за семинари, отворени дискусии с млади хора откъдето идват идеи и т.н. Тепърва излизаме на широкия друм.

Как може България да стане водеща страна във високотехнологичния сектор?

По скоро това е въпрос към политиците. Почти всички европейски страни имат и развиват високотехнологичен сектор. Швейцария освен туризъм развива фина механика, Дания освен селско стопанство развива прецизна измервателна техника и т.н. Фактът, че имахме добре развита електроника, фармация и т.н. показва, че можем. Необходими са ясни приоритети, инвестиции и образование, за да има източник на кадри. Какви високи технологии: екологично чисти, енергоикономични, изискващи висок интелектуален капацитет. Показателите почти определят някои от тях: информационни технологии и комуникации, генно инженерство, нанотехнологии, вградени електронни специализирани системи и т.н.