Нов смартфон? Не, благодаря

Смартфонът е нещо чудесно – особено когато е чисто нов, снабден с най-новата версия на съответната мобилна платформа и поддържа последната генерация мобилни стандарти и безжични технологии. Няма спор, че е голямо изкушението да изоставиш стария си телефон и да го замениш с най-новата джаджа с многоядрен процесор, RAM и резолюция, на които би завидял средностатистически PC, плюс NFC, GPS и милион други екстри. Само че нямам намерение да се поддавам на това изкушение и ще се опитам да се обоснова накратко: защо не виждам смисъл в „надпреварата във въоръжението“ с нови и нови смартфони от следващо поколение и защо съветвам познатите си, които се обръщат към мен с въпроса „какъв телефон да си купя“, да избягват смартфоните в обозримото бъдеще, докато не се появи нещо, което наистина да си заслужава.

Мобилните платформи

Наясно съм, че няма как да получа всичко наведнъж и че неизбежно ще има компромиси. Проблемът ми със сегашните платформи е, че в повечето случаи тези компромиси са с неща, които за мен са важни. При iOS – с дизайн и интерфейс, който не ми е особено по вкуса и не може да се променя твърде много извън изначалния замисъл на създателя си, плюс централизирано одобрение на всякакви приложения, за да се появят в App Store. Плюс невъзможността да прехвърлям с лекота файлове, музика, книги и прочие по начин, с който съм свикнал от безкрай време – телефонът да се свързва като външен носител и от компютъра с прост copy/paste да се прехвърля необходимото съдържание. Има хора, които считат iTunes за най-доброто решение на всякакви проблеми – аз просто не съм от тях.

При това положение Android на пръв поглед би трябвало да звучи като сбъднатата ми мечта – пълна свобода за sideloading (зареждане) на външни приложения и копиране на файлове на телефона, най-различни варианти за потребителски интерфейс според вкуса на различните производители и т.н. Там обаче се намесват други важни минуси: ако се използва не „оригиналният“ Android от Google, а някаква фирмена интерфейсна надстройка върху него от съответния производител, чакането на ъпдейти понякога трае с години. И въпросните ъпдейти нерядко са бъгави, дори и за Nexus устройства, които уж са флагманските модели на Google и при тях всичко би трябвало да работи безупречно. Плюс хроничния проблем с, меко казано, мудната реакция на операционната система на докосване на екрана и стартиране на приложения, който се решава само с многоядрени процесори и изобилие от RAM, които на свой ред скъсяват живота на батерията. Софтуерните разработки на външни разработчици като CyanogenMod донякъде преодоляват част от тези недостатъци, но инсталирането им далеч не е по силите на всеки.

Windows Phone като изтърсак сред платформите страда от юношеските болести и на двете доминиращи платформи – централизиран магазин за приложения, който е почти незаобиколим, плюс интерфейс, съставен от блокчета, който предизвиква у мнозина (включително и у мен) крайно противоречиви реакции. Към това се добавя и по-малката селекция от достъпни приложения, и фактът, че обикновено софтуерът се появява първо за iOS и Android и едва след това се предлага за която и да е друга мобилна ОС, ако създателите му имат интерес и бюджет да навлизат и в тази пазарна ниша.

За останалите „алтернативни“ платформи можем да говорим само академично – те или са свръхнишови (Sailfish, Firefox OS), или производителят паралелно предлага опция да се използва Android, или въпросната платформа упорито се опитва да се удържи на пазара, въпреки че все по-малко външни разработчици създават софтуер за нея (Blackberry). Не че липсват перспективи за нова революционна ОС, която да измести всичко до момента, но все още не се очертава сериозен претендент, към когото да гледаме с очакване. Ubuntu например са заявили амбиции за пробив сред платформите, но засега са твърде далеч от пълноценната им реализация, тъй че само времето ще покаже дали те имат шанс да се наложат на пазара.

Главоболията с ъпдейтите на операционната система

Никой ъпдейт не минава напълно безболезнено, макар вътре в себе си всички да се надяваме поредната нова версия на мобилната ОС да направи смартфона ни по-бърз, по-стабилен и по-защитен от пробиви в сигурността. В някои случаи изникват проблеми с дадени функции на телефона, в други той просто е бавен и не реагира на почти нищо, в трети просто са останали незабелязани бъгове, които се оправят с месеци. Оставяме настрана ситуацията, когато дадени производители просто не си правят труда да пускат ъпдейти за старите си устройства, с идеята желаещите новата мобилна ОС да си купят направо нов телефон. Което в повечето случаи се и оказва най-доброто решение...

Всички си приличат като... блокчета шоколад

Помните ли времената, когато формите на телефоните бяха нещо значимо? Когато имаше избор между моноблок, флип, хоризонтален или вертикален слайдер? Да, позабравили сме ги и ние. След превръщането на iPhone в хит постепенно всички големи производители се преориентираха към един и същ стандарт в дизайна – моноблок със сензорен дисплей. Отличията в дизайна на съвременните смартфони са предимно в дебелината и размерите, ръбовете и ъглите (степен на заобленост) и чисто техническите показатели като чипсет, брой ядра, RAM и количество вградена памет.

Революционни промени и нововъведения като цяло няма, ако не броим примерно edge версията на Samsung S6 например, която е оригинална, но без особени ползи за потребителя. Руснаците от Yota обаче пуснаха телефон с екрани върху двете страни и това засега е сред най-полезните иновации при смартфоните, макар и силно нишова. А по отношение на сензорната клавиатура, която сме принудени да използваме в съвременните смартфони? Все още има една голяма категория хора, на които им липсват физическите бутони на QWERTY клавиатурата... и които продължават да се надяват да се намери някой производител, който да се ориентира точно към тази забравена вече ниша.

Батерията

Основното, от което се оплакват почти всички, независимо от платформата. Някога това минаваше само за проблем на Android, но сега вече е типично за всички модерни смартфони – и дори за някои „умни часовници“. И iPhone, и многобройните Android смартфони, и дори Windows Phone са прочути с това, че при редовна употреба се налага всяка вечер да ги оставяте да се зареждат наново, защото иначе я издържат още ден, я не. Компромисите тук се състоят предимно в увеличаването на капацитета на вградените акумулатори (което води и до ръст в размерите на телефоните), но докато не се появи нова революционна технология за батерии, се налага да изключвате всички методи за безжична комуникация, които не са ви нужни в текущия момент, или да носите външна USB батерия, с което спасявате телефона си от превръщане в скъпа високотехнологична „тухла“. Батериите не са еволюирали особено като технология от 90-те години насам, а енергийната ефективност, присъща на някогашните модели на Nokia, така и никога не намери свой аналог в Android или iOS. Което ни води към следващия проблем...

Вградената (или трудно сменяема) батерия

Логично е, че когато е нужен по-дълъг живот на батерията, най-лесният начин е да оптимизираш пространството вътре в корпуса на телефона, за да отделиш още малко пространство за ценния акумулатор и затвориш достъпа до него. Минусът е, че съответно това лишава потребителите от възможността да носят резервна батерия и да я сменят набързо, или че при повреда/дефект на запечатаната в корпуса батерия единственият начин да решите проблема е да носите телефона на сервиз.

За добро или лошо, все повече от съвременните смартфони залагат точно на този принцип – корпусът е практически затворен за всеки, който не е квалифициран техник. Външните USB батерии решават донякъде проблема с изчерпаната батерия, разбира се, но в някои моменти просто ми липсва възможността, когато телефонът „забие“ и не реагира на нищо, да извадя батерията, да я поставя после обратно и да рестартирам.

Вградената памет без microSD слот

Доста от съвременните смартфони идват единствено с вградена памет (16/32GB, в последно време вече и 64GB или 128GB), без разширителен слот за карта, с която тя да бъде увеличена при нужда. В повечето случаи това не е проблем, освен когато носите много медийно съдържание със себе си (особено видео или снимки с много висока резолюция), но когато наличната памет свърши, сте с вързани ръце и обикновено проблемът се решава чрез триене на нещата, от които считате, че може безболезнено да се лишите. Като се има предвид колко малко място заема microSD картата (която сама по себе си може да побере още 128GB), пропускането на слота за нея е или чисто идеологическо решение (Apple никога не са включвали слот за карта с памет в iPhone), или жертва в името на оптимизирането на пространството вътре за повече батерия, или просто за да не се разваля елегантният дизайн на телефона. За добро или лошо, все по-често се върви точно в тази посока и изборът при покупката на модел с определено количество памет предопределя с колко пространство ще разполагате в телефона, докато не го изоставите.

Здравината

Почти всички съвременни смартфони използват заздравено Gorilla Glass стъкло и би трябвало да са подлагани на тестове за удар, падане и т.н., но реалността е, че поне половината от познатите ми, похарчили суми над 1000 лв. за смартфон, след по-малко от година употреба като минимум са го одраскали на няколко места, а в някои случаи телефонът е и огънат или дори дисплеят е напукан или счупен. И това важи в еднаква степен и за „пластмасовите“ модели, и за тези с изцяло метален корпус. И – парадоксално – калъфите и всякакви предпазни панели с нищо не помагат. Вероятно за тази ситуация допринася и фактът, че вадим по-често смартфоните от джоба, за да видим поредната нотификация или съобщение, и е по-лесно да изпуснем лъскавият, често гладък корпус.

В заключение

Не твърдя, че всички смартфони на пазара страдат от посочените дотук проблеми – някои примерно са все още със сменяеми батерии или със слот за карта с памет, или с голяма вградена батерия. Въпросът е основно: на какви компромиси сте готови и колко сте склонни да платите, за да получите джаджа, от която наистина да сте удовлетворени.

Ако ви е наложително да разполагате с мобилно устройство, с което да използвате приложения в движение, много по-смислена комбинация ми изглежда пълноценен таблет (или даже лаптоп?) в комбинация с „неумен“ телефон, който да използвате само за разговори. Плюсовете на такава комбинация: по-голям екран, на който да виждате повече информация наведнъж, по-дълго издържаща батерия. Минусите – почти всички изтъкнати по-горе компромиси са налице и при таблетите, просто в по-малка степен. Ако, разбира се, можете да се лишите постоянните нотификации, WhatsApp, Viber, Tinder и разнообразни други „социални“ приложения, които на таблет изглеждат леко неуместно.

А по отношение на смартфоните се опасявам, че ако не настъпи сериозна промяна и производителите не поемат в някаква нова посока, след година-две ще продължаваме да водим същия разговор защо покупката на съвременен смартфон е свързана с прекалени компромиси. Или просто тогава тези компромиси ще са се превърнали в новата норма и вече няма да ги забелязваме…

Аспарух Калянджиев