Френският посланик: Българите са решени да контролират политическата си система

Френският посланик на България Ксавие Лапер дьо Кабан е полиглот, който освен английски, немски и португалски, говори и български. Това не е изненадващо - между 1991 г. и 1995 г. той е отговарял за връзките с медиите в посолството в София, а освен това е и женен е за българка. Дьо Кабан е учил в престижния Институт по политически науки в Париж, след което е бил на дипломатически мисии в Кипър, Джибути и Бразилия. 

Негово превъзходителство е избран от читателите на Novinite.bg за "Личност в Новините за 2014 година" в категория "Дипломация".

Господин посланик, преди 20 години идвате в България, за да работите като аташе по печата в посолството на Франция. Как се е променила България оттогава?

България се промени, най-напред, защото стана демократична страна: институциите се стабилизираха и функционират, изборите се провеждат… Въпреки несъвършенствата (както във всички страни, несъмнено повече, отколкото в други страни, но по-малко, отколкото в много други страни!), няма съмнение относно естеството на политическия режим, в който желаят да живеят българите. Няма воля за „реставрация“, за разлика от това, което можеше да се случи до средата на деветдесетте години: правителството на Жан Виденов бе доказателство за това, че този път е погрешен след правителството на Любен Беров, което не направи нищо, за да възпрепятства бума на организираната престъпност и на корупцията.

Друга сериозна промяна: България е пълноправен член на европейското семейство. Преди 20 години, България се стремеше към членство в НАТО и Европейския съюз. Понастоящем е член на тези две организации и участва пълноценно в изграждането на политическа Европа, представена е в Европейския парламент, в Комисията, в Съвета на министрите и в Европейския съвет, както моята страна, както всички останали страни членки. Впрочем, България ще председателства Съвета на министрите на Европейския съюз през 2018 г.

А как се е променила Европа?

Преди всичко, Европа се промени, защото се разшири: преди двадесет години имаше много колебания относно разширяването на Европейския съюз. Много европейци – в това число и във Франция – се противопоставяха на това разширяване поради две причини: имаше опасения, че Европейският съюз няма да успее да продължи обединението си, а обратно, че ще се разпусне, както и опасения от миграционни вълни от лица, които няма да успеят да се интегрират в „богати“ страни от Западна Европа.

Именно обратното се случи. Най-напред, европейското изграждане се задълбочи: през последните двадесет години създадохме еврото, Шенгенското пространство, по-обединено пространство на правосъдие (именно с европейската заповед за арест), развихме политика на мобилност за студентите, не само с програмата "Еразъм", но най-вече с хармонизирането на дипломите, имаме енергийна политика, която, вярно е, че подлежи на задълбочаване, но която попречи на натиска на Русия да наложи на България условията за изграждането на Южен поток. Имаме обща политика за борба с климатичните промени, политика за съседство, независимо от това дали става дума за бившите страни от Съветския съюз или за страните от южния бряг на Средиземно море … А политиките, които съществуваха преди това – в областта на рибарство, земеделието, митниците … - продължават да съществуват или укрепват. Следователно това първо опасение се оказа неоснователно.

Що се отнася до второто, за всички е очевидно, че присъствието в старите държави - членки на граждани от бившите комунистически страни, е от изключителна полза, а приток от бедни жители към богатите страни но Европейския съюз просто нямаше. Има миграционни потоци, но в много от случаите хората се връщат у дома си с по-добра професионална подготовка или с диплома. Преди всичко тези движения на хора способстват за създаването на европейски дух, който е основополагащ за бъдещето на нашия континент. Следователно, това второ опасение бе също така неоснователно.

Коя е най-голямата опасност за Европа към настоящия момент, в контекста на отминалите атентати в Париж и Копенхаген?

С глобализацията всичко е възможно, светът вече няма граници, всичко се движи по-лесно: идеите, хората, информацията, капиталите, стоките… Но също така и заплахите. Никой от нас не може да мисли, че е защитен. Така е, трябва да го осъзнаем, за да можем по-добре да се предпазим и да се борим срещу извършителите.

Кои са най-големите опасности в международен план за България според Вас и дали има опасност от атентат и у нас?

Тероризмът не е единственият риск, напротив: войните между държавите все още са възможни, въпреки че са рядкост. В близост до нашия Европейски съюз, бяхме свидетели на това през 2008 г., в Украйна от миналата есен. Само обединени европейците могат да възпрепятстват разпространението на този вид заплахи. НАТО ни помага, вярно е, но най-напред трябва да си дадем сметка, че това, което заплашва един от членовете на Европейския съюз, може също така да бъде заплаха и за другите: основният принцип на Европейския съюз е солидарността.

Какви са шансовете за България да влезе в Шенгенското пространство?

България е призвана да се присъедини към Шенгенското пространство. Франция по принцип е съгласна. Но решението трябва да бъде взето с единодушие и всяка една от държавите - членки на това пространство трябва да бъде съгласна. Да не си член на Шенгенското пространство не е обаче чак толкова голям недостатък, тъй като българите могат да се движат свободно в цяла Европа – както англичаните, които също не членуват в Шенгенското пространство.

По отношение на вътрешната обстановка в България, Вие отличихте проблемите с корупцията в съдебната система, но какво би върнало доверието Ви в съдебната власт?

Гледам на нещата като по-голяма част от българите, които според изследванията, нямат доверие в съдебната си система. Проблемът е, че доверие се печели в дългосрочен план, а се губи много бързо. В този смисъл, неотдавна бяха взети подходящи мерки, като отстраняването на явно корумпирани личности от съдебната система и приемането от парламента на стратегията за реформа. Както Комисията го заяви в доклада си относно напредъка по механизма за сътрудничество и проверка - трябва да видим във времето дали системата ще продължи да се освобождава от членовете си, които не са достойни да правораздават в името на българския народ и дали приетата стратегия ще доведе бързо до конкретни мерки, така че да се избегнат случаи като този, с който се наложи да се заема през декември – или като „изчезването“ на Евелин Банев.

Какви са най-тежките проблеми на България към момента?

Основният проблем на България е слабото присъствие на правовата държава: корупцията не е несъмнено повсеместна, но има силно присъствие в институциите, които би трябвало да се борят с това явление. Социологическите проучвания показват, че българите нямат много доверие в съдебната си система, в парламента и в политическата класа по принцип. Но гражданите понастоящем са решени да контролират политическата си система, което е доказателство за жизнена демокрация: така през 2013 г. те се противопоставиха срещу назначаването на един олигарх начело на службата за национална сигурност.

A как бихте препоръчали България в родината си?

България е спокойна и динамична страна. Населението е образовано, открито, гостоприемно, весело и французите веднага започват да се чувстват като у дома си. Планинските пейзажи са прекрасни, манастирите и археологическите забележителности разкриват богатото историческо минало на тази страна, а именно миналото на една стара нация – като Франция. Икономическите предимства са многобройни и добре известни: ниско данъчно облагане, добре подготвена работна ръка, членство в Европейския съюз, близост с турския пазар, връзки с Русия. Френските предприятия заложиха на инвестициите в България и като цяло са повече от доволни.

Какви са приоритетите в работата Ви като посланик у нас?

Както всеки посланик и аз имам за цел да заздравявам връзките между Франция и България във всички области. Именно поради това една от насоките ми на работа е свързана с по-добро запознаване на моите сънародници с предимствата на българския пазар: възможността за износ и инвестиции в България трябва да се възприемат като възможност за френските предприятия и в по-общ план моите сънародници трябва да свикнат да посещават вашата страна, която изобилства от много известни туристически забележителности, в частност културни. Ще съм останал с впечатлението за свършена работа, ако изчезнат недоверието и незнанието на много французи по отношение на България.

Ако трябва да опишете България за Вас в три думи, кои биха били те?

Хм… сънародниците ми биха казали „Емил Костадинов, чадър и кисело мляко “. А що се отнася до мен, ще са ми необходими много повече думи, за да опиша вашата толкова богата страна, която е трудно да бъде представена с три думи. Но ще се опитам: Мария (моята жена), Родопите, Севт!