Умира ли Европейският съюз?

Коментарът е на Патрик Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".

Когато Европейската общност на въглищата и стоманата на Жан Моне еволюира в ЕС ни беше казано, че вече са налице "Съединени щати на Европа", създадени по модела на САЩ. И че други държави и континенти ще последват примера на Европа.

Ще има Северноамерикански съюз на САЩ, Канада и Мексико и Латиноамерикански съюз на Меркосур за търговско партньорство. В едно есе "Експериментът ЕС се провали" Брус Торнтън от института Хувър оцени случая като произнесена присъда, умряла мечта, че ЕС е разнищен, с единна Европа е приключено.

Помислете първо за икономиките. През 2013 г. растежът в Европа беше 1% сравнен с американските 2,2 %. През декември безработицата в Европа беше 11,4%. В САЩ – 5,6%.

Европейците може и да ридаят за наложените от Германия "ограничения", но държавното участие в европейския БВП тръгна от 45% през 2008 г. и достигна 49% днес. В Гърция е 59%.

Най-критично е положението с демографската криза. За да оцелее една нация, жените в нея трябва да раждат средно по 2,1 деца. Европа не е виждала такава плодовитост от 40 г. Днес числото е 1,6 деца. Европейците са застаряваща, свиваща се, изчезваща и умираща раса.

А местата на неродените в Европа се запълват от растяща концентрация от неасимилирани и недоволни имигранти-мюсюлмани, изолирани в предградия като тези на Париж или в "съдомиялните градове" на Амстердам.

Изключени от трудовите пазари, сдобили се с щедро социално положение и с разрешение да култивират убежденията и културата си, които са враждебни на демокрацията, много от тези имигранти презират новите си домове и намират като привлекателна алтернатива в религиозната си обвързаност и увереността в радикалния ислям.

Някои се обръщат към тероризма, като френските братя от алжирски произход, които извършиха клането в сп. "Шарли Ебдо. "Такова насилие", пише Торнтън, "заедно с културни практики като убийства на честта, насилствени бракове и полигамия подклаждат политическата реакция срещу мюсюлманите."

Популистките партии се разрастват – британската Партия на независимостта във Великобритания, Националният фронт във Франция, а сега и "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Западното полукълбо"/PEGIDA/ в Германия. Тези партии скоро ще бъдат достатъчно силни да влязат в правителствата, да наложат ограничения и да настояват за асимилация. Тогава културните конфликти могат да прераснат в насилствени.

Фундаментален въпрос създава проблеми на европейското уеднаквяване още от Римския договор от 1957 г., пише Торнтън: "Какво е включено в колективните убеждения и ценности, които могат да формират основите на истинско европейско съобщество?"

Що е това, в което вярват всички европейци?

Европа и нейните нации изковаха матрица от идеи, идеали и вяра в християнството, които дават божествена санкция за понятия като права на човека, святост на индивидуалността, политическа свобода и равенство. Днес християнската вяра в Европа е само сянка на предишната.

Все по-малко и по-малко европейци редовно ходят на църква... За много европейски катедрали е общо това, че обслужват повече туристи, отколкото вярващи... Този процес на одържавяване – доста напреднал вече още през 1887 г., когато Ницше заяви: "Бог вече не е нищо повече от изтъркана дума, дори не е концепция" днес е почти завършен, оставяйки европейците без историческия принцип на единство."

Политическите религии – комунизъм, фашизъм, нацизъм – са богове-заместители, които се провалиха. "Нито има светска социална демокрация... осигуряваща на хората трансцедентния принцип, оправдаващ саможертвата за повече добро, или дори даващ основание на хората за репродукция. Споделеното задължение за свободно време, по-къса работна седмица и мрежа на щедра социална сигурност не са нещо, за което си заслужава да убиеш или да умреш."

А кой ще умре за Донецк, Луганск или Крим?

Пацифизмът надделява. Всяка основна европейска нация в НАТО – Великобритания, Германия, Италия, Полша – ще има през 2015 г. разходи за отбрана под 2% от БВП.

Идеята за единна Европа зависи от "охулването на патриотизма и националната гордост", пише Торнтън. "Сега всички хора са продукт на конкретна култура, език, нрави, традиции, истории, пейзажи... Това чувство на принадлежност към общността определено от споделена идентичност не може да бъде създадено от единна валута."

Християнството даде на Европа нейната вяра, идентичност, предназначение и ще преобърне света. Християнството създаде Европа. И смъртта на християнството оставя континента без обединяващ принцип с разводнени ангажименти към демокрацията и La Dolce Vita.

От Франция на Марин льо Пен до Русия на Путин национализмът и патриотизмът се разрастват в Европа, тъй като хората, лишени или невярващи в старата вяра, искат нова вяра да даде смисъл, цел и жизненост на техния живот, нещо, за което да живееш, да се бориш и дори да умреш.

Безбройни милиони мюсюлмани намериха в старата си вяра новата си вяра. И потомците на отишлите си европейски християни през XIX и XX век намират новата си вяра в старата племенна и национална идентичност.

Все по-малко и по-малко мултикултурността изглежда като вълна на бъдещето.