Инвазията в Украйна се изплъзва от контрола на Путин

Коментарът е на Джон Лав, списание "Нюзуик".

Руският президент Владимир Путин е изправен пред сложен проблем в сферата на комуникациите, поради необходимостта да поддържа вътрешната подкрепа за действията си в Украйна – едновременно и сред елита, и сред обществото като цяло – докато се опитва да предотврати по-единодушни действия от страна на Запада на неговата политика.

Тези цели са усложнени поради необходимостта Путин да събере различни елементи в своята вътрешна база на властта, които не са съгласни с политиката към Украйна. За вътрешната аудитория, която е приоритет за Путин, посланията остават предсказуемо националистични и триумфални. На 15 март държавната телевизия излъчи два и половина часов документален филм "Крим: Пътуване в Родината", определен да бъде отбелязана една година от руското анексиране на Крим.

Гледан от една от най-многобройните телевизионни аудитории в Русия през последните години, филмът предостави агиографско изображение на руския президент като архитект и на практика управляващ операцията за спасяване на руското мнозинство от населението на Крим. Неговият разказ почива на графични послания за слуховете за насилнически намерения на подкрепяните от Запада украински националисти. Той продължава безмилостното очерняне от страна на руските държавни медии на украинците и техните западни поддръжници през изминалата година.

Но филмът изненадва по редица начина Структуриран около откъси от дълго интервю с Путин веднага след анексирането на Крим, той съдържа забележителен детайл как е проведена операцията, след като Путин и шефовете на сигурността около него виждат, че могат да използват революционната бъркотия в Украйна за възстановяване контрола върху територия, която според тях никога не е преставала да бъде руска.

След внимателно редактиране, което е било необходимо да се включи, решението на Кремъл да включи путиновото изявление, че военният план за възстановяване властта над Крим е бил подкрепен от ядрени възпиращи мерки, беше особено поразяващо. То показа друга аудитория на филма – САЩ и техните съюзници в НАТО.

Тази международна аудитория ще си направи собствени изводи от филма. Страните от НАТО ще отбележат, че оправданието от страна на Путин за интервенцията в Крим е било привидно за спасяването живота на руснаци. Тревожен за западните правителства е фактът, че това би могло да се приложи за всички основни градове в източна Украйна, а не само за териториите, които сега са под контрола на сепаратистките сили.

Нещо повече, откровеното допускане на Путин, в противоречие с предишни отричания, че е изпратил редовни войскови части в Крим като част от план за вземане под контрол на полуострова още повече подкопава линията на Кремъл, че Русия няма военна намеса в региона на Донбас.

Западните столици, също така, ще обърнат внимание на очевидните доказателства за проблеми в командно-контролната верига по време на кримската операция. Путин каза, че една военна част не е дислоцирана в определеното й местоположение, защото има убеждението, че главнокомандващият е променил мнението си. Путин не се е намесил лично за да разреши въпроса.

Когато беше попитан за "бръмченето" на самолет Су-24 около намиращия се в Черно море миночистач "Доналд Кук", Путин каза, че той не е издавал заповед за това и че военните командири са се "държали като хулигани".

В по-широк план западните аудиториите ще отбележат, че въпреки обществената подкрепа към Путин за мирно решение в Донбас, руската пропаганда продължава да поддържа своята висока антизападна и антиукраинска реторика. Това продължава да повтаря обвинението, че западните страни са дирижирали революцията в Украйна през 2014 г. с изричното намерение да нанесат щети на Русия.

Заедно с изявленията на Путин във филма сегашните военни учения, в които участват елементи от руските Северен, Балтийски и Черноморски флоти подава ясен сигнал към руската аудитория, както и към страните от НАТО и Украйна, че Москва не се готви да отстъпи за Украйна.

Естествено, това работи срещу руските усилия за провеждане на офанзива на очароване към някои южноевропейски страни, използвайки икономически ласкателства. Тези усилия целят разцепление в ЕС и подкопаване на колективната воля на Запада за поддържане на санкциите срещу Русия и оказване политическа и финансова подкрепа на Украйна.

Посланията на Путин у дома и в чужбина отразяват обезпокоителната липса от варианти на политиката отвъд поддържането на натиск и на Украйна, и на Запада за предотвратяване развитието на Украйна по западен модел като съпротива срещу руския. Неговите непрекъснати препратки към руския и украинския народ като за едно цяло също така показват, че той отрича, че неговата политика е създала отчуждаване между двете държави.

В рамките на своята база на властта Путин изглежда се опитва да доведе до помирение възгледите на две различни групи в руската стратегия по отношение на Украйна. Едната група фаворизира предприемането сега на всички необходими мерки, за да направи неосъществим пътя на Украйна за интегриране със Запада, включително открито проверявайки гаранциите на НАТО за сигурността на прибалтийските държави. По-малка и с по-малко мощ група би предпочела да играе продължителна игра с търсенето на мирно решение в Донбас и привличане на Украйна обратно в руската сфера на влияние за дълъг срок, но без да разрушава всички връзки със Запада.

В опит да балансира между двете групи Путин е поставил самия себе си в положение да подкрепя дипломацията, основаваща се на споразуменията от Минск, без в същото време да дава индикации как Русия може да постигне по-широко мирно споразумение с Украйна.

Мълчанието на Путин по този въпрос е мощно, макар и неволно, послание към аудиториите в Русия, Украйна и Запада, че той е създал криза, която се е измъкнала от неговия контрол.