Selfie-s(t)ick

Патерицата на нашето поколение

В един от малкото слънчеви мартенски дни напоследък с жена ми решихме да се поразходим из града. Разбира се, не бяхме единствени – стотици други хора правеха същото, една немалка част от тях се оказаха туристи, посещаващи София може би за първи път. Странно нещо са туристите – някои си личат от километри, а други дотолкова добре се вписват в местната тълпа като външен вид и поведение, че едва ли бихте ги разпознали, че не са оттук, преди да те попитат за посоката на (често развален) английски. Това, което ги издава, са малките детайли – като например щедрата употреба на селфи стикове на открито. Макар че едва ли бихме могли да наречем този детайл малък.

Селфи стикът е сред най-безумните творения за изминалите няколко години, заемайки челни позиции наравно с държачите за чипс и дистанционното във форма на вълшебна пръчица.

Макар и сгъваем, селфи стикът далеч не е най-компактното нещо за носене в багажа, особено ако сте туристи и се налага да оптимизирате броя на вещите, които носите с вас. Но дори и да сте склонни да отделите място в чантата си за този аксесоар, това няма да ви спаси от факта, че изглеждате адски нелепо, докато се снимате с помощта на селфи стик на открито.

Сериозно, къде остана добрият стар обичай да помолиш непознат да те снима? Или някой наистина вярва, че селфито е по-добър начин да запомните, че сте били в Париж, вместо една снимка в цял ръст пред Айфеловата кула? Разбира се, всеки има право сам да избира по какъв начин да отбелязва паметните за него моменти, въпреки че надали ще успеете да ме убедите – и доста трудно ще е да убедите дори самите себе си, че един селфи стик (дори и с размерите на прът за овчарски скок) може да бъде успешен заместител на помощта на друг човек при правене на снимката.

Наясно съм с аргумента, че да дадеш телефона си на случаен човек, за да те фотографира, си е риск – особено с всичката лична информация вътре в него. Само че някога хората са давали охотно достатъчно скъпите си компактни и професионални камери на непознати, за да ги фотографират, без да се опасяват, че няма да ги получат обратно. И понякога са си плащали за доверието към околните, оставайки без камера, няма спор.

Или въпросът всъщност е, че просто в този случай изпускаме „контрола“ върху снимката, и тя може да не е точно каквато ни се иска?

Всъщност по абсурдност селфи стикът със съвсем малко изпреварва свръхмощните фронтални камери на телефоните, промотиращи се като „оптимизирани за селфи". Може би съм луд и не оценявам подобаващо плюсовете на XXI век, но не разбирам смисъла от 8MP фронтална камера с размера на лещено зърно, която като оптика и функционалност е твърде далеч от съвършенството. Не че всъщност има накакъв стремеж към особено добро качество на селфитата – те обикновено се качват в поредната Lo-Fi услуга като Instagram, където така или иначе техническото качество на фотографията отива по дяволите.

Безумността на селфи манията, съпроводена от пазарния възход на селфи стиковете, ме кара да се замислям за тенденцията към тотален индивидуализъм и отказ от ползване на чужда помощ, а оттам – и от общуване с другите. В центъра на селфито стои егото, качено на пиедестал, който става все по-висок с всеки like под снимката, която сами сме заснели на себе си. Селфи стикът е нашата патерица в това собственоръчно издигане в култ на собственото ни „Аз".

Така де, ние сме велики и нямаме нужда от чужда помощ, за да докажем това на света!

Ролята на другия човек е изнесена извън правенето на снимката и е ограничена само до нейната (ако е  възможно – положителна!) оценка, която за предпочитане се изразява в натрупани лайкове из Instagram и Facebook. Изглежда това е единствената интеракция с други хора, която има значение. В крайна сметка излиза, че селфито не се прави, за да запомниш даден момент и да го отпразнуваш, а за да получиш одобрението на група полунепознати в интернет.

Селфи стикът е аксесоар, който е едновременно улеснение на този процес и пазарна капитализация на популярността му. Това именно е причината той да е сред най-безполезните неща, сътворени в последните години – най-малкото защото въпреки всичките му потенциални допълнителни технологични екстри той си остава преди всичко една (телескопична) пръчка, която просто служи като продължение на ръката. Дори и с Bluetooth или дистанционно управление селфи стикът има една-единствена реална функция и макар да я изпълнява доста добре, инвестирането в подобно приспособление звучи като тотално хвърляне на пари на вятъра.

Дори да приемем, че има някакъв резон в употребата им, селфи стиковете вече са забранени на доста места.

Все повече музеи, паметници и концертни зали водят война срещу стиковете, считайки ги за потенциално опасни за изкуството и другите присъстващи. Ако вече не можете да носите селфи стика си във Версай, Колизеума в Рим, Смитсъновия институт във Вашингтон, Националната галерия в Лондон, Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк и прочие, ще се откажете ли да ходите там? Или просто ще изпъвате ръката си по-надалеч, за да си щракнете задължителното селфи, от което хората да се убедят, че „наистина“ сте посетили някоя забележителност?

Така де, визитата в музея има смисъл само ако има доказателства, че сте били там (много сме културни!). Една нощ в бара с приятели няма как да е успешна, ако не си направите убийствено инстаграм селфи с тайфата, нали? При това по възможност от десетина различни ракурса, за да се покажете в най-добрата си светлина. Ако нещо става очевидно от тази мания (по селфитата и селфи стиковете), то е най-вече, че хората не изживяват събитията в живота си, а ги превръщат в постоянни фотосесии.

И все пак, ако разполагате с телефон с размерите на лопата и спешно ви се налага да прекопаете градината, селфи стикът всъщност остава нелоша алтернатива.

Само дано някой ден не ни се налага да обясняваме на внуците си, че това, с което на майтап ги заплашваме, че ще ги набием, не е бастунът ни, а някоя следваща генерация усъвършенстван селфи стик. Защото искрено се надявам по това време никой вече да не си спомня за това ненужно и безсмислено изобретение. Макар че с лек ужас през главата ми минава мисълта, че нищо чудно това време вече да има специални, оптимизирани за селфита, дронове...