Димитрина Проданова: Децата без респект към авторитети неглижират правилата в училище

Агресивните деца са нещастни деца. Те имат нужда от помощ. Обикновено идват от тотално объркани семейства, в които няма комуникация. Това каза за Novinite.bg детският психолог Димитрина Проданова по повод данните на образователното министерство, според които само за една година агресията в училище се е увеличила тройно. Тя обясни, че има деца, които нямат респект от авторитети и сблъсъкът между тях и учителите е огромен.

Димитрина Проданова е детски психолог. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски”, магистър по клинична и консултативна психология и по социална психология.

Г-жо Проданова, какви са предпоставките за увеличаване на агресивните прояви в училище?

Агресията е вечна тема. Винаги е на мода да се пише за нея, дават се разни класификации, констатации, но тя така и не затихва и сякаш ескалира напоследък. Понякога за агресия се припознава и по-темпераментният изказ или естественият бунт на тийнейджъра в неговото порастване. Но когато се сложи етикет на един буден младеж, който просто иска да бъде чут като „агресор“, ето това вече може да го направи наистина агресор.

Агресивните деца са нещастни деца. Те имат нужда от помощ. Обикновено идват от тотално объркани семейства, в които няма комуникация. Може да има много материални придобивки, но често родителите забравят, че най-голямото наказание за децата им не е лишаване от смартфона, а от тяхното целенасочено внимание. Децата ни имат нужда да общуват с нас, да усещат подкрепата ни, да имат свободата да експериментират с различни модели и да получават обратна връзка за това, пак от нас. Когато едно дете се чувства комфортно в собствената си кожа, когато знае, че има винаги на кого да разчита в труден момент, когато има развити интереси, любопитство към света и е стимулирано да мечтае, а всичко това се култивира още вкъщи, сред най-близките, то ще бъде толерантно и към околните.

От какво се поражда агресията на децата в училище?

В училище децата се агресират от различни неща. Има деца, които нямат респект от авторитети и сблъсъкът между тях и учителите е огромен. Вкъщи никога не е имало правила, никога не е имало значим авторитет, на когото детето да се опре, нито граници и така се е формирал неусетно един малък тиранин, за когото родителите казват: „Всичко му беше позволено и пак нищо не излезе от него“. Така е, защото много родители, силно отдадени на това да бъдат приятели с децата си, правят какви ли не еквалибристики, за да им се харесат, забравяйки да бъдат родители. Децата се нуждаят от родители, които ги обичат и подкрепят, но и способни за някои неща да могат твърдо да заявят: „С това-дотук“. Самите деца, отглеждани без респект към авторитети неглижират правилата в училище, учителите се озовават в състояние на фрустрация и се заформя един затворен омагьосан кръг от взаимно дразнене-неодобрение и стаен или изявяван гняв и от двете страни.

Има деца, които идват от емоционално обременени семейства, в които да получиш подарък за Коледа е толкова нереално, колкото и да полетят в мисия до Марс, семейства, в които емоционалната студенина и отчуждение са ежедневие. Ние сме моделите на децата си. Затова е толкова отговорно да си родител. Не е достатъчно да можеш да сготвиш една супа и да купиш чифт нови обувки. Детето се нуждае от много повече.

Медиите също стимулират агресията. Има толкова голям достъп до истории, образи и идеи за насилие. Някои деца, които са по-нестабилни емоционално, но с изявена потребност да доминират, могат да се припознаят в тях и започват да ги възпроизвеждат. Това ги прави популярни, а преживяването на собствената им безпомощност вече е не така голяма. Добрите практики, които напоследък се показват от медиите са значително по-малко от тези, които за свързани с насилие и разрушение.

Какви трябва да бъдат подходите за справяне с агресията в училище?

Има различни видове агресия, често неразпознаваеми, но прилагани системно, както вкъщи, така и в социума. Агресия е не само боят, крясъкът, обидата. Прикрита агресия е сарказмът, неглижирането, игнорирането, опозиционното поведение, самонараняването. За да се правят интервенции върху даден проблем, той се нуждае да бъде опознат. Децата ни се нуждаят да развиват своята емоционална интелигентност, а именно да могат да се самонаблюдават, да разпознават чувствата си, да ги назовават, за да да имат власт над тях. А това е сложен процес. Той тръгва от вкъщи, но когато детето ни тръгне на детска градина и на училище, то вече е извън нашия обсег. И тук вече партньорството между институцията-училище и самите родители трябва да е много голямо.

Според мен превенцията в тази сфера трябва да е в това децата ни да имат свободен достъп до спорт и изкуства. Днес се оказва много сложно детето ти да се занимава с такива активности.

Децата се нуждаят да бъдат ангажирани. Те имат толкова много енергия, която трябва да се канализира. Когато тя бъде оставена на произвола на детския мозък, може да причини ужасни вреди както на самото дете, така и на околните. Така че, колкото полезна може да бъде скуката понякога, защото тя е способна да стимулира креативността, толкова и опасна, защото може да стимулира и деструктивността.

Смятате ли, че привличането на футболни звезди и актьори от сериали, които децата познават, за да говорят на учениците против насилието, ще намали агресията?

Децата имат нужда да им се говори на техния език от техните герои, за да асимилират посланията на света на Големите. Когато възприемаме един тийнейджър като малък възрастен, а не като голямо дете, правим грешка. Децата имат свой свят, трудно допускат до него, но ако си от щастливците, ще откриеш, че лошо дете няма /не говоря за патология!/ и че този свят е място изпълнено с много страхове, демони, несигурност, тъга, чувство за вина и най-вече-потребност от това то да бъде одобрено от околните. Този свят може да бъде прекрасен, ако сме съпричастни с децата си, обичаме ги и им задаваме модели на щастливи хора, които са изживяли същото и са го преодоляли. Естествено, че чрез звездите на нашите деца, бихме им повлияли най-силно. Това са обикновено моделите, които те припознават като щастливи хора, които са превъзмогнали детската си несигурност и са постигнали мечтите си.

Образователният министър проф. Тодор Танев посочи, че ще настоява пред МВР за ударни акции за дрога, при които се блокират и претърсват цели училища и квартали, за да се респектират дилърите. Няма ли това да стресира учениците, особено по-малките?

Само в тези акции е важно да се прецизира подходът към децата, защото детето не е роден престъпник. Когато децата знаят, че има контрол, закон и най-важното защита, това би провокирало тяхната отговорност и затвърдило усещането им за сигурност.

Смятате ли, че наказанията на ученици могат да имат по-голям ефект отколкото предприемането само на превантивни мерки срещу агресията?

Наказанията имат ефект като крайна мярка, но не просто под формата на лист хартия, прочетен пред 50 учителя на Училищен съвет. Когато едно дете бъде изправено да се оправдава пред всички преподаватели за свое провинение, без преди това да му е бил даден шанс да се промени, би могло да доведе до обратен ефект. А именно това може да агресира, да нагнети гняв у детето. Затова е време училищните психолози да бъдат облекчени от административните си задължения, за сметка на чисто професионалните си такива. Когато има конфликти в един клас, трябва да се работи не само с нарочения за агресор, а с целия клас. Има хиляди ролеви игри за такива случаи, чрез които децата могат да влизат и да експериментират с различни роли. Неслучайно интерактивните методи в наше време са най-ефикасни. Те карат детето да изживее нещата, да влезе в кожата на някой друг, да изпита болката му, да сподели радостта му и...да излезе от етикета „Агресор“ или „Аутсайдер“. Децата ни се нуждаят да имат специални уроци, свързани с усвояване на емоционална интелигентност. За щастие, тя се учи. Това носи надежда. А и има толкова много психолози, които са готови да помогнат. Нека им се даде шанс да влязат по-интензивно в училищата.