Уей Дзинхуа: Целта на "Един пояс, един път" са повече инвестиции и търговия

На 28 март Китайската национална комисия по развитие и реформи, Министерството на външните работи на страната и Министерството на икономиката от името на Държавния съвет съвместно обявиха «Визия и план за действие относно съвместното изграждане на Икономически пояс „Път на коприната“ и „Морски път на коприната – 21 век“, който предизвиква значителен интерес от страна на международната общност. Понастоящем, вече има над 60 държави и международни организации от териториите, включени в проекта.

Във връзка с изграждането на „Един пояс, един път“ Негово превъзходителство Уей Дзинхуа отговори на няколко актуални въпроса. 

Уей Дзинхуа е посланик на Китайската народна република в България. Той заема този пост от края на 2013 г.

Защо Китай инициира проекта за съвместно изграждане на „Един пояс, един път“?

Съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ е една стратегия на китайското правителство, която изхожда от дълбоките промени, настъпващи в международното положение и ситуацията в региона, както и от новите предизвикателства и задачи, които Китай среща в своето развитие. Стратегията на правителството е насочена към съхраняването на глобалната система на свободна търговия и на отворената икономическа система, тя има за цел да насърчи укрепването на сътрудничеството със страните, включени в инициативата, и да допринесе за съвместното преодоляване на трудностите, пред които ни изправят времената, за да можем заедно да планираме на бъдещото си развитие. Това е една стратегия, имаща дълбок, обусловен от епохата контекст.

Първо, в световната икономика понастоящем настъпват сложни и дълбоки промени. Значителните последици от международната финансова криза продължават да бъдат видни, световната икономика бележи бавно възстановяване с нарастващи различия в темповете на развитие, а глобалния климат на инвестициите и търговията, както и правилата, касаещи многостранните инвестиции и търговия, вървят към съществени изменения. Проблемите на развитието, пред които са изправени всички страни, остават все така сериозни, и е от спешна важност да се придържаме към духа на отвореността, да развиваме регионалното сътрудничество в по-голям обхват, в по-голяма дълбочина и на по-високо равнище, заедно да градим една отворена, толерантна, балансирана, облагодетелстваща всички страни рамка на регионалното икономическо сътрудничество, както и да насърчаваме свободното и подредено движение на икономическите фактори и да оптимизираме тяхното разпределение в рамките на региона.

На второ място, взаимната интеграция и извличането на общи ползи от сътрудничеството се превръщат във водещ мотив в съвременността. В исторически план, континенталният и морският Път на коприната представляват една важна връзка, чрез която Китай е осъществявал търговския си, икономически и културен обмен с Централна, Западна, Южна и Югоизточна Азия, с Източна Африка и Европа. Изграждането на „Един пояс, един път“ е насочено към взаимната интеграция между Азия, Европа и Африка и водите около тях. Проектът за интеграцията ще стимулира взаимната обвързаност и съгласуваността на стратегиите на развитие на страните, включени в инициативата, ще допринесе за реализирането на вътрешнопазарния потенциал на региона, ще подкрепи инвестициите и потреблението, ще генерира търсене и заетост и ще насърчи човешкия обмен и културното взаимодействие между народите на тези страни.

Трето, ще бъде задълбочена китайската политика на реформи и отвореност. За да бъде осъществено всестранното координирано устойчиво икономическо развитие на Китай, задължително трябва да бъде отстоявана базовата държавна политика на отваряне към света като основополагащ принцип, така че страната да стане една интегрална част от световната икономическа система. Съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ отговаря на глобалните тенденции на формиране на многополюсност, на икономическа глобализация и на навлизане на информационните технологии в обществения живот, то ще има благоприятно влияние и върху свободното и подредено движение на икономическите фактори, върху ефективното разпределение на ресурсите и върху дълбоката взаимна интеграция на пазарите. Проектът ще допринесе за координацията на икономическите политики на страните от региона и за съхраняването на глобалната система на свободна търговия и на отворения модел на световната икономика.

Съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ съответства на основните интереси на Китай и глобалната общност, то ще даде едно нагледно проявление на общите идеали и красивите стремежи на човечеството и ще влее нова положителна енергия за мирното развитие на света. Китай ще положи всички усилия, на които е способен, за да поеме върху себе си още повече отговорности и задължения, така че да даде по-голям принос за мирното развитие на човечеството.

Какъв е общият замисъл на Китай зад съвместното изграждане на „Един пояс, един път“?

На първо място е сигурното очертаване на посоките на сътрудничество. Три са приоритетните посоки на сътрудничество по линия на Икономическия пояс „Път на коприната“: от Китай през Централна Азия и Русия с Европа (Балтийско море); от Китай през Централна и Западна Азия до Персийския залив и Средиземноморския регион; и от Китай до Югоизточна и Южна Азия и Индийския океан. Приоритетните посоки на сътрудничество на „Морски път на коприната – 21 век“ са две, съответно от китайските морски пристанища през Южнокитайско море до Индийския океан с продължение към Европа, и от китайските морски пристанища през Южнокитайско море към южната част на Тихия океан.

На второ място, съвместно изграждане на международен коридор на икономическо сътрудничество. По суша проектът се основава върху важното международно трасе с опорни точки централните градове по маршрута и върху приоритетни търговско-икономически индустриални паркове, където ще се разгръща сътрудничеството, като съвместно ще бъдат изграждани един нов мост между Азия и Европа и коридори на международно сътрудничество по направленията Китай – Монголия - Русия, Китай - Централна Азия – Западна Азия и Китай – Индокитайски полуостров. По море центрове ще бъдат големите пристанища, а изграждани ще бъдат свободни, безопасни и високоефективни транспортни връзки. Двата икономически коридора Китай - Пакистан и Бангладеш - Китай - Индия - Мианмар са тясно свързани с изграждането на „Един пояс, един път“, те ще ускорят още повече сътрудничеството и ще получат още по-голям тласък за развитието си.

На трето място, ще се работи за формиране на нова интегрирана структура на регионалната икономика. Тя предполага максимално бързо изграждане на мрежа от сигурни и високоефективни сухопътни, морски и въздушни коридори, реализиране на регионална интеграция и създаване на още по-благоприятни условия за инвестиции и търговия. Същевременно ще се работи и за още по-голямо разширяване на човешкия и културен обмен между страните от региона.

Какви основни принципи ще следва Китай в работата си по съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ със страните, включени в проекта?

Същевременно с отстояването на ръководните принципи, заложени в Хартата на ООН, както и на петте принципа на мирното съвместно съществуване, Китай ще следва и следните четири принципа: Първо, отворено сътрудничество. В него могат да участват всички държави и международни и местни организации, така че плодовете от съвместното изграждане на проекта да облагодетелстват една по-обширна територия. Второ, хармония и толерантност. Уважаване на избрания от всяка страна път и модел на развитие и засилване на диалога между различните култури. Трето, пазарно начало. Предоставяне на свобода на пазара пълноценно да изпълнява решаващата си роля за разпределението на ресурсите, както и на бизнеса в ролята на основен агент на пазара. Същевременно с това се цели да се разгърнат и функциите на „доброто правителство“. Четвърто, обща полза и взаимна изгода. Като бъдат отчитани интересите на всички страни и факторите, предизвикващи загриженост у тях, ще се търсят пресечни точки на интересите и „най-големия общ делител“ между сътрудничещите си страни.

В кои направления Китай ще се стреми най-много да укрепи сътрудничеството си с правителствата на страните от проекта „Един пояс, един път“? Какви конкретни препоръки и предложения имате?

На първо място е комуникацията относно политиките. Страните по маршрута могат да взаимодействат помежду си по въпросите, касаещи стратегиите на икономическото развитие и политиките, свързани с него, като, търсейки общото и съобразявайки се с различията помежду си, те могат заедно да изготвят планове и мерки за насърчаването на регионалното сътрудничество и да предоставят политическа подкрепа за реалното сътрудничество и за осъществяването на проекти от голям мащаб.

На второ място е инфраструктурната свързаност. Взаимната интеграция на инфраструктурата е приоритет на проекта „Един пояс, един път“. По линия на сътрудничеството в сферата на транспорта ще бъдат използвани ключовите транспортни канали, центрове и инфраструктурни обекти, с приоритет ще бъдат свързани несвързаните в момента участъци и ще бъдат „отпушени“ натоварените трасета, за да се създадат по-благоприятни условия за осъществяването на международния транспорт. Ще се работи за съвместното изграждане на пристанищни съоръжения, за подобряване на връзките между сухопътните и морските транспортни коридори, за засилване на сътрудничеството в областта на внедряването на информационните технологии в презморската логистика. Ще бъдат полагани усилия за разширяването и изграждането на платформи и механизми на всестранно сътрудничество в областта на гражданската авиация.

По линия на сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура, ще се насърчава изграждането на трансгранични коридори за снабдяване с и пренос на електроенергия, а освен това активно ще се развива и сътрудничество за подобряване и обновяване на енергопреносната мрежа в района. Що се касае до телекомуникациите, нужно е да се ускори изграждането на двустранни трансгранични оптични връзки, както и да се планира изграждането на такива връзки на междуконтинентално ниво, да се оптимизират космическите (сателитни) информационни трасета, а също и да бъде подобрена значително интеграцията на комуникациите на международно равнище.

На трето място е безпрепятственото осъществяване на търговията. Необходимо е всички страни да работят за изследване и разрешаване на проблемите, свързани с облекчаването на инвестициите и търговията и отстраняването на бариерите, с които те се сблъскват, така че съвместно да бъде изградена една зона на свободна търговия. Трябва да се работи за либерализацията и улесняването на търговията, за усъвършенстването на условията на митническото обслужване в пограничните портове, за понижаването на свързаните с него разходи и за повишаването на капацитета му. Нужно е да се полагат усилия за насърчаване на трансформацията и осъвременяването на модела на осъществяване на търговията, за разкриването на нови територии за развитието ѝ и за нейното балансиране. Трябва да се работи и за улесняването на инвестиционните потоци, за защитата на законните интереси на инвеститорите и за координираното разрешаване на проблемите, свързани с издаването на работни визи, с инвестиционния климат, с търсенето на капитали и с преференциалните политики. Важно е разширяването на сферите на взаимни инвестиции. Ще продължим да насърчаваме задълбоченото сътрудничеството в области като земеделието, животновъдството, горското дело и риболова, както и в производствената и преработвателната дейност, активно да стимулираме партньорските отношения в секторите на чистата възобновима енергия като хидроенергетиката, ядрената енергетика, вятърната и соларната енергетика, а също и в нови индустрии като информационните технологии, биотехнологиите, новата енергетика, новите материали и др.

На четвърто място са капиталовите потоци.  Ние ще разширим обхвата и мащаба на валутните суапове и разплащанията между страните, участващи в проекта; ще положим съвместни усилия за създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Банка за развитие на страните от BRICS, ще започнем и консултации между всички страни относно учредяването на орган по финансирането към Шанхайската организация за сътрудничество; ще ускорим създаването и въвеждането в употреба на фонда „Път на коприната“; ще подкрепяме правителствата, предприятията с висок кредитен рейтинг и финансовите институции от държавите по проекта да емитират дългови ценни книжа, деноминирани в китайски юани, на територията на Китай; отговарящите на условията китайски финансови институции и предприятия ще могат да емитират дългови книжа в юани и в чужда валута зад граница, което ще улесни използването на набраните капиталови средства в страните от проекта.

На пето място е връзката между хората. По линия на културата и образованието, Китай всяка година ще предоставя по 10 хиляди държавни стипендии на останалите страни от проекта, ще улесни издаването на туристически визи за техните граждани, и ще оказва подкрепа при организирането на важни международни спортни състезания, като освен това съвместно с тези страни ще кандидатства за получаването на статут на световно културно наследство; в областта на здравеопазването, ще работим за повишаването на капацитета за съвместно справяне със случаи, застрашаващи общественото здраве, ще предоставяме на засегнатите страни медицинска подкрепа и съдействие при оказването на спешна помощ, като същевременно ще разширяваме сътрудничеството си в областта на традиционната медицина и фармация; що се касае до науката и технологиите, съвместно ще изграждаме общи лаборатории (изследователски центрове), международни центрове за трансфер на технологии и центрове за морско сътрудничество, и заедно ще работим за значими нови пробиви в научно-техническата област.

Какви постижения вече има към момента изграждането на „Един пояс, един път“? Какви реални ползи може да донесе той на страните, включени в проекта?

„Един пояс, един път“ не е едно своеобразно „соло“ на Китай, а е мащабно хорово изпълнение на всички тези страни. С общите усилия на всички участници, визията на „Един пояс, един път“ и планът за действие вече са оформени като документ, по създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции има направени реални стъпки, фондът „Път на коприната“ вече оперира, а първата серия от проекти за инфраструктурна интеграция вече се придвижват напред със стабилни стъпки. Тези начални успехи са показателни за широките перспективи, които проектът „Един пояс, един път“ има пред себе си.

По какъв начин трябва да участва България в изграждането на проекта?

България е важна страна от икономическия пояс Път на коприната. Обменът между нея и Китай в области като политиката, икономиката, търговията и културата постоянно нараства, все по-силно е и желанието за реално сътрудничество от двете страни, партньорството между тях се развива активно, но, като цяло, неговите постижения не са достатъчно многобройни, нито пък размерът му е достатъчно голям. Понастоящем търговско-икономическото партньорство между България и Китай е изправено пред нови възможности за развитие и нови сфери на сътрудничество. Двете страни трябва пълноценно да използват механизма на сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа „16 + 1“ и инициативата Икономически пояс „Път на коприната“, за да подобрят още повече взаимоизгодните си отношения.

България е силно облагодетелствана от своята природа и е изключително богата на селскостопански и туристически ресурси. Същевременно, разширяването и подобряването на инфраструктурата в страната също предоставя големи възможности. Китайското правителство насърчава увеличаването на инвестициите в България от страна на китайските предприятия с по-голяма пазарна сила и очаква двустранното сътрудничеството в областите на земеделието и туризма да задълбочи развитието си, партньорството в сферата на инфраструктурното строителство да осъществи нови пробиви, а цялостните взаимоотношения между Китай и България да носят обща полза и взаимна изгода, с което да допринасят за повишаването на качеството на живот на българите и подобряването на икономическото развитие на страната им.