Телеграма от Париж

Българската изложба в Лувъра предизвика очаквани страсти, особено на фона на дребнавите политически заяждания през последните година-две в България. Едно, без съмнение огромно постижение, бе оплюто толкова вандалски и нелепо, и то през призмата на  булевардната полемика, че отново се появи повод стотици форумни “коментатори” да заклеймят цялата нация и то завинаги и безвъзвратно.

Започна се с това кой колко получил като командировъчни на ден, после кой на кого и какво платил, пък дали рекламата била достатъчна, даже дали книгата на този или онзи (в случая на тази или онази) заслужавали да бъдат представени в Париж и кой е платил за това…

Звучи толкова нелепо и цинично, че чак не е за вярване. Все пак сме в София, която е в Европа и годината е 2015. Простащина на едро и заяждания на дребно. По-добра амалгама от това - здраве му кажи.

Добра за едни или лоша за други, българската изложба в Париж е малка крачка към един много голям и дълъг път и дори и поради този факт е огромно постижение. Никой не очаква, че френските телевизионни канали ще предават денонощно само за България, а целият Париж ще е опасан с рекламни плакати с българските природни красоти… Нито пък, че точно за тези три месеца Лувърът ще затвори врати и ще показва единствено и само българските експонати.

И затова нека всички тези, които извадиха безумните си “аргументи”, за да опорочат този малък и красив български повей във френската столица да знаят, че всички ние получихме тези дни една голяма и важна телеграма от Париж. И тя гласи: "Елате пак. Точка. Усмихвайте се повече. Точка. Да си знаете, че в Европа правилата на етиката и почтеността са други. Многоточие”.