Липсва връзка с двама българи и три наши деца в Непал

26-годишният Александър Димитров от Варна, с когото към момента няма връзка, е на стаж в Непал. Това разказа пред Нова телевизия в понеделник баща му Христо Димитров. Родителят е потърсил съдействието на телевизията заради невъзможността да се свърже с детето си. "Синът ми, Александър Димитров изчезна след земетресението в Катманду, Непал. Той е на стаж в туроператорска фирма там от Бреда Университет - Холандия.

Нямаме никаква връзка с него от петък! От ситуационния център в МВнР ми дадоха телефона на посолството ни в Делхи - но там никой не вдигна - в събота и неделя - бездушни чиновници. Моля за вашето съдействие да излъчите снимката му и дано най-после от МВнР се размърдат и окажат помощ на бедстващите българи в чужбина", пише бащата на българина, който е в неизвестност в Непал.

Информацията за изчезването на Александър е публикувана в Google Person Finder късно в неделя вечер.

Междувременно "Монитор" публикува информация за друг българин - Стоян Маринов, който пътешества в Непал с трите си деца на 12,13 и на 19 години. Репортерите се опитали да се свържат с него, но към момента не успели.

„Планината се отърси! В регион, където сеизмичната активност е необичайна и където животът на хората и без това е достатъчно крехък, днес (25 април - бел.ред.) преди обяд се случи силно земетресение". Това е написал във Фейсбук профила си Стоян Маринов. Според постовете му в социалната мрежа пътуването им е започнало на 30 март.

„Епицентърът е близо до Покхара, старата столица на Непал. Магнитуд над 7,5... Хижари, водачи и носачи са потресени и изненадани - за пръв път стават свидетели на такава стихия. Земята се разтресе с приглушен грохот, първо леко, даже помислих, че е ефект от падаща наблизо лавина. След което всичко така започна да подскача, че трудно можех да стоя на краката си, приклекнах. Имахме късмет, че над нас нямаше стръмни канари, които да ни помелят във въртележката.

След като се люляхме няколко десетки секунди, всичко свърши, за да отстъпи на грохота от падащ лед и сняг по склоновете на Лхотце. Моля се за всички катерачи, които точно в този момент подготвяха изкачването си или са били вече в Зоната на смъртта. Сред тях и мой уважаван познат - Тим Моседал.

Вторият късмет бе, че преди половин час бяхме напуснали Базовия лагер на Еверест. Според непотвърдена информация лавина е засипала малка част от палатките.

Трети късмет бе, че не се оказахме близко до падащата снежна маса, само я наблюдавахме от няколко десетки метра.

Ако някой си мисли, че като си се отървал от лавината, всичко е наред, дълбоко се лъже! Заедно със свличането, летливият сняг се разхвърчава на всички посоки с невероятна сила и скорост. Усещаш се като във филм, в който те преследва огромна ударна вълна, но за разлика от холивудския сценарий, нямаш как да се скриеш насред глетчера. Мушнах камерата, с която снимах снежната стихия в джоба, придърпах децата пред мен, доколкото можах с гръб към ударната вълна, клекнах и замижах.

Когато разяреният сняг връхлетя, изгубих повечето от сетивата си - пълни очи и нос със ситен, леден, режещ сняг, който се впиваше навсякъде. В този момент освен Господнята молитва през ума ми мина мисълта, че съм довел децата си на гибел", пише Стоян Маринов.

Последният пост на Стоян Маринов е от събота, 16,59 часа, на 25 април и гласи: „Положението в базовия лагер е напечено. Току-що доведоха носач със счупени ребра оттам. Хората, които го доведоха, твърдят, че още десетки ще слизат до довечера. Помолиха ни да се омитаме, за да има места за тях. Проблемът е, че вторични трусове продължават и едно такова слизане също крие рискове. Чакаме водача ни да се върне от мястото на трагедията, за да решим как и дали ще правим преход на фенерчета.”

Все още няма официално потвърждение от българското външно министерство, че след земетресенията в Катманду има изчезнал българин от Варна. От там към момента отказват да огласят и информация за това колко българи са се намирали в Непал по време на бедствието.