"Файненшъл таймс": Ирина Бокова е най-силният претендент за шеф на ООН

С решение, което трябва да се вземе следващата година, процесът по избиране на нов генерален секретар на Организацията на Обединените нации вече започна на фона на разтърсващи промени в света, пише във в. "Файненшъл таймс" Дейвид Кларк, председател на Фондация "Русия".

Заемащият в момента поста Бан Ки Мун бе избран през 2006 г., когато светът все още можеше да се възприема като еднополярен. Съединените щати може и да затънаха в Ирак, но способността на администрацията на президента Буш да излъчва мощ в глобален мащаб бе неоспорима. Контекстът, в който наследникът на Бан Ки Мун ще поеме длъжността, ще бъде много различен. Той ще се определя от опитите на света да се справи с последиците от глобалната икономическа криза и от пренареждането на световните сили, довели до ускорения възход на Китай и на други бързо развиващи се държави, до отслабване на еврозоната, и принудили САЩ да ограничат амбициите си, а Русия да оспори със сила договореностите, постигнати след края на Студената война.

Едно от последствията от изместването на центровете на власт е нарастващата увереност на бързо развиващите се държави и заявка им за промяна на процедурите на ООН съобразно сегашните реалности. Предложенията, които се обсъждат сега в Общото събрание на ООН, имат за цел да се "отвори" процесът за определянето на генералния секретар и той да стане "по-прозрачен и приобщаващ". През годините решението за генералния секретар на ООН винаги е било монопол на Съвета за сигурност и най-вече на членовете му с право на вето, които се консултират помежду си, преди да представят в Общото събрание избрания от тях кандидат. Изключените от този процес държави, в това число значими бързо развиващи се сили като Индия и Бразилия, не виждат причина изборът да е запазен за петте държави победителки във война, приключила преди седемдесет години. Те искат да имат право да номинират кандидати, да ги изслужват на открити сесии и да избират от списък с две или повече имена.

На този етап няма вероятност постоянните членове да направят големи, или каквито и да било, отстъпки пред реформаторите. Каквито и други все по-големи различия да се появяват между тях, петте постоянни членки на Съвета за сигурност /П5/ имат общ интерес да защитават прерогативите си срещу идващите отдолу искания на развиващите се сили. Поради тази причина дебатът за реформите в Съвета за сигурност буксува вече повече от две десетилетия. Държавите от П5 не желаят властта им да бъде намалена, независимо дали чрез избирането на нови постоянни членове или чрез даването на по-голяма роля на Общото събрание. Въпреки това тази тяхна линия на поведение, която и така е вече трудно да бъде прокарвана, може да се окаже неудържима, ако П5 не се съобразят с чувствителността на други държави по въпроса за избора на генерален секретар. Затова е необходимо да бъдат направени известни отстъпки.

Общото събрание не се произнасяло за това какъв човек биха желали неговите членове за тази длъжност, с изключение на две конкретни неща. Първото е, че държат да бъде спазен принципът на ротация между петте регионални групи в ООН. Тъй като Източноевропейската група, която общо взето съвпада с държавите от бившия Съветски блок, е единствената регионална група, която никога не е излъчвала генерален секретар, общото мнение е, че сега е неин ред. Като се има предвид правото на вето на Русия и трудните й отношения с някогашните й сателити, възможностите за избор намаляват значително. От тази група има само две или три страни, които биха могли да представят приемлив кандидат.

Второто изискване на Общото събрание е процесът на избор да отчита равнопоставеността на половете. Тъй като до този момент всички генерални секретари са били мъже, нараства натискът този път за длъжността да бъде избрана жена. Искането идва от движения на гражданското общество не само от развитите държави, където те имат силно влияние, но и от развиващите се страни, където женските активистки организации се превръщат в значима политическа сила. Принципът за равнопоставеност на половете може да бъде зачетен, само ако кандидатите, представени на Общото събрание за избор, включват поне една жена. Но ще бъде много трудно за Съвета за сигурност да представи списък само с един кандидат, ако той е мъж.

Вероятно не е съвпадение, че от всички представени до момента кандидати, за най-силен претендент е смятана Ирина Бокова – български дипломат, която в момента за втори мандат е начело на ЮНЕСКО. Тя със сигурност отговаря на много от изискванията: значителен опит в системата на ООН, образование във Вашингтон и Москва, свободно говореща френски език. Смята се, че тя е добре приета в САЩ и е номинирана от собственото си правителство, едно от малкото, които поддържат сърдечни отношения с Русия. Източници твърдят, че тя се ползва с подкрепата и на Полша, която в момента се е наложила като регионален лидер.

От тези, които биха се кандидатирали, сериозни съперници на г-жа Бокова от Източна Европа са мъже, докато жените са все от други региони, включително значителна група представителки на Латинска Америка. Това не означава, че те няма да спечелят, а че ще е необходимо да преодолеят допълнителни препятствия. Най-често споменаваното име е на Хелън Кларк – бивш министър-председател на Нова Зеландия, в момента оглавяваща Програмата за развитие на ООН. Тя също има богат опит в системата на ООН и впечатляваща биография, въпреки че подкрепата й за реформите на Съвета за сигурност, включително ограничаването на ветото, може да настрои срещу нея някои от П5. И тъй като Нова Зеландия влиза в групата на "Западна Европа и други", която включва САЩ и повечето държави от НАТО, нейната кандидатура не би задоволила желанието на бързо развиващите се държави да сложат край на господството на англоезичния свят от миналото.

Процесът на избор на нов лидер на световната организация винаги е бил труден и противоречив. Но за първи път след края на Студената война противоречията между П5 могат да доведат до блокирането му. Нарастващите искания на бързо развиващите се държави от Глобалния юг за една ООН, която да отразява реалностите на 21 век, добавя нов фактор към вече усложненото уравнение. Старият ред загива постепенно, но новият тепърва започва да се формира.

Този, който ще бъде натоварен с отговорността да направлява тази промяна, ще трябва да притежава значителни умения, за да може ООН да продължи да допринася за мирен, основан на правила световен ред.

Източник: БГНЕС