Сбогом на великата Мая Плисецкая

Напусна ни Мая Плисецкая – легендата на руския балет, за която нито една сцена не бе достатъчно голяма.

Една от най-големите балерини на ХХ век почина от сърдечен удар, съобщи генералният директор на Болшой театър Владимир Урин, цитиран от ТАСС.

„Позвъни ми съпругът на балерината Родион Шчедрин. Починала е от тежък сърдечен удар. Лекарите са се борили, но нищо не са успели да направят“, каза Урин.

Тя беше на 89 години. Ще бъде погребана в Русия.

Руският президент Владимир Путин изрази съболезнованията си на семейството ѝ и на всички почитатели на таланта на великата балерина.

Мая Плисецкая е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва. Тя е руска и съветска балерина, балетмайстор, хореограф, писател, актриса.

Баща ѝ е инженер, разстрелян през 1938 г. при управлението на Сталин, а майка ѝ е киноактриса, изпратена в трудов лагер в Казахстан като „член на семейството на предател на родината“. Малката Мая е отгледана от чичо си и леля си.

Започва да учи балет на деветгодишна възраст, за пръв път се появява на сцената на „Болшой театър“, когато е на 11 години. Присъединява се към трупата на 18 години и бързо става примабалерина. По това време обаче усеща и политическите репресии, тъй като семейството ѝ е еврейско и на нея не ѝ е разрешено да участва в турнета извън страната. Забраната продължава цели 16 години.

От самото начало Мая е различен вид балерина

За разлика от много балерини тя не преминава през кордебалета. Става солистка веднага след дипломирането си. Нейната ярка червена коса и поразителният ѝ вид я правят бляскава фигура на сцената и навън.

Нейните дълги ръце имат флуидност, която и до днес остава ненадмината; интерпретацията ѝ на умиращия лебед, показният сегмент, придобил известност от Анна Павлова, става емблемата на Мая. Известна е с височината на скока си, изключително гъвкавия си гръбнак, технически прецизното си танцуване и харизмата си.

Въпреки всеобщото признание Мая,

не е третирана много добре от ръководството на Болшой

Тя е еврейка в антисемитски климат, нейното семейство е прочистено по време на сталинската епоха, а личността ѝ е предизвикателна, така че не ѝ е позволено турне извън страната за период от 6 г. след присъединяването ѝ към Болшой.

Чак през 1959 г. Никита Хрушчов ѝ разрешава да пътува в чужбина и светът вижда Мая Плисецкая. Тя променя света на балета завинаги, вдига критерия за балерините по целия свят, както по отношение на брилянтността на техническото изпълнение, така и за драматично присъствие.

Едни от най-адмирираните роли на Мая са Одет-Одил в „Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в „Спящата красавица“ (1961). През 1958 г. е

удостоена със званието „народен артист на СССР“

и сключва брак с младия композитор Родион Шчедрин (на снимката горе), чиято последваща слава споделя.

След като Галина Уланова слиза от сцената през 1960 г., Мая е обявена за примабалерина асолута (prima ballerina assoluta) на Болшой театър. В съветската екранна версия на Анна Каренина тя играе принцеса Тверская. През 1971 г. съпругът ѝ композиторът Родион Шчедрин написва балет по същата тема, където тя танцува главната партия. Ана Каренина е също и първият ѝ опит за хореография. Други хореографи, които са създали балети за нея, са Юрий Григорович, Ролан Пети, Алберто Алонсо и Морис Бежар.

През 1980-те год. Плисецкая и Шчедрин прекарват много време в чужбина, където тя работи като артистичен директор на Римския оперен балет (1984-1985), а след това за испанския Национален балет в Мадрид (1987-1989). Пенсионира се от Болшой като солист на 65-годишна възраст.

На 70-ия си рожден ден дебютира в произведение на Бежар

хореографирано за нея и озаглавено "Аве Мая". От 1994 г. е председател на годишния международен балетен конкурс, наречен "Мая". През 1996 г. е обявена за президент на Руския императорски балет.

На 80-ия ѝ рожден ден "Файненшъл таймс" обобщава обществената оценка за Мая със следните думи: "Тя беше, и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост." Следващата година император Акихито връчва на Мая Плисецкая Premium Imperiale, неофициално считан за Нобелова награда за изкуство.