Гергьовден е в традициите на различните етноси, живели по нашите земи

Корените на Гергьовден можем да открием не само в родния фолклор, но и в традициите на различни етнически общности, живели по нашите земи, обясни доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика при Българската академия на науките пред БГНЕС.

В астрономическите представи на народа ни годишното време се разделя на две – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден, като двамата светци предопределят и цикличността, и стопанската дейност. Точно поради тази причина Гергьовден отбелязва края на периода, в който преобладават празниците и започва онази част от годината, когато българинът трябва да направи всичко възможно, независимо с какво се занимава, така че да може да бере плодовете на своя труд на Димитровден. През това време той трябва да обърне внимание на земята и плодовете, които тя ще му даде, разказа доц. Банкова.

Според етнолога в това отношение Свети Георги може само да помогне. От една страна, ако погледнем житийната литература, той е великомъченик за Христовата вяра, а от друга страна, в представите на народа – храбър войн, който ще отърве хубавите девойки от змея или селото от ламята, затворила извора и прекъснала живота. Именно заради тези негови качества, в народните представи, Свети Георги е този, който ще внесе порядък в хаоса, за да можем да вършим нормалната си дейност.

На този ден от ранни зори природата и човекът са в унисон. В този контекст се намесва и светецът, убивайки злото, което може да попречи на хармонията. Още рано сутринта, на Гергьовден, започват и всички живителни ритуали като въргалянето в росата. Народните повери гласят, че тя е изключително полезна и затова дори се използва при замесването на обредните хлябове в чест на светеца. Вярва се е също така, че ако двойки се срещнат под топола, ще имат много дълги коси.

Някога са удряли ходилата на възрастните жени и малките деца с коприва, за да са пъргави и работни през годината. Жените са си връзвали стрък коприва против главоболие, а мъжете – върбови клонки, за да не ги боли кръстът. Смятало се е, че водата, която се завърта на ляво, е лечебна и затова болните са се къпели в нея. Това показва, че хората са обръщали голямо внимание на трудовата си дейност и са търсили начини, за да я облекчат. Осъзнавали са, че земята има лечебна сила и затова трябва да я пазят", разказа още доц. Банкова.