Парламентът прие промени при разследвания със СРС срещу магистрати
Парламентът прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани с ползването на специални разузнавателни средства (СРС) при разследвания срещу магистрати и с мерките за неотклонение на осъдени с ефективни присъди.
Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание "Лишаване от свобода", изпълнението на което не е отложено и е налице реална опасност да се укрие,
съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка
или да вземе такава, решиха народните представители, цитирани от сайта на БТА.
Те приеха, че е налице реална опасност подсъдимият да се укрие, когато е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години "Лишаване от свобода" или друго по-тежко наказание.
Решено беше разрешението за използване на СРС по отношение на съдии, прокурори и следователи да се дава предварително от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд, по искане на административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник.
В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд
или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен техен заместник, по искане на административния ръководител на Военно-апелативната прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или на оправомощен техен заместник.
Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник, се дава от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия, по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура, беше гласувано още в пленарна зала.
Искането за използване на СРС спрямо съдия, прокурор или следовател се внася от главния прокурор или оправомощен негов заместник. В досъдебното производство искането се прави по предложение на наблюдаващия прокурор.
Направени бяха изменения и в Закона за специалните разузнавателни средства, свързани с
прилагането на СРС спрямо магистрати
Прието бе още при наличие на данни за неправомерно разрешаване на прилагането на СРС, Националното бюро да сезира прокуратурата и да уведомява Висшия съдебен съвет, ръководителя на съответния висшестоящ съд и министъра на правосъдието.
В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата при разследване на престъпления, свързани с наркотични вещества, органите на досъдебното производство могат да извършат задържане на недоставена кореспонденция без разрешение от съдия. Разпоредбите за изземването ще се прилагат и за електронната поща, решиха още депутатите.
Още по темата:
- » Диона се появи в Софийския районен съд, но запази мълчание
- » Служебните правителства в историята на България
- » Наталия Киселова: Парламентът не може да иска вот на недоверие на служебен кабинет