Българинът обърна гръб на банките

Българинът става все по-предпазлив в управлението на личните си финанси и големият потърпевш от това са банките. Едва с 33 млн. лв. са нараснали спестяванията през април, сочи статистиката на БНБ.

Увеличението е изключително слабо в сравнение с предходните месеци - през март депозитите на гражданите нараснаха със 194 млн. лв., а през февруари с 226 млн. лв., пише "Труд". В началото на 2014 г. спестяванията нарастваха с между 92 млн. и 371 млн. лв. месечно.

На влог домакинствата държат общо 40,440 млрд. лв.

Депозитите на фирмите дори са намалели с 303 млн. лв. до 15,43 млрд. лв. през април, докато през март е имало увеличение от 270 млн. лв.

В банковата общност виждат причината за намалените депозити в спадащите лихви. Много трезори вече предлагат спестовни продукти с лихва под 1%, което силно намалява стимулите за откриване на депозити. Според банкери в момента месечното увеличение от лихви на сметките на домакинствата е 30-40 млн. лв., докато през миналата година е било средно 80 млн. лв.

От бранша смятат, че проблемите в Гърция също може да са оказали известно влияние, т.е. собственици на депозити в банки, свързани с гръцки акционери, да са извадили част от средствата си извън системата.

Според банкерите резултатите само за един месец не са достатъчни, за да се направи извод, че българите почти са спрели да спестяват. Те напомнят, че тенденцията не е нова и започна още в средата на 2013 г. Прогнозите им са, че като цяло темповете на спестяване ще продължат да бъдат сравнително високи. Основание им дава констатацията, че икономическата обстановка не се е променила съществено – няма значително увеличение на потреблението и инвестициите, инфлацията продължава да е близка до нулата, нивото на безработица също остава високо.