Бюлетини и мобилни телефони - къде е пресечната точка

Бюлетини и мобилни телефони - на пръв поглед не откриваме много общи неща. Едното е технология, другото хартия, едното има много предназначения, другото се използва само за отчитане на глас при дадени избори, едното свързва хората, а другото доста често ги разделя заради политическите виждания.

Като се замислим обаче всъщност прилика има... Но нека се върнем още в началото.

Моят първи досег с бюлетините бе по времето, когато те бяха цветни хартийки, върху които с главни букви се изписваше само партията, избирателният район и името на кандидата. На пръв поглед нищо интересно и сложно, изключайше цвета.

Горе-долу подобно бе впечатлението ми и при срещата ми с първите мобилни телефони – големи почти колкото половин тогавашна бюлетина апарати с тъмни цветове. Това си спомням...

Мина време обаче и двете неща (бюлетините и телефоните) претърпяха еволюция. Едните се сдобиха с повече имена и предназначение (видовете избори и броя кандидати в бюлетините), а другите вече имаха екрани, на които също се изписваха вече не само цифри, но и имена.

После изборните книжа станаха бели, а и формата им се промени. Трансформация сполетя и мобилните телефони. Те ту сменяха размерите си, ту им добавяха или отнемаха екстри.

Така през времето и двете претърпяха своята метаморфоза, за да достигнем до днес. А какво имаме сега налице?! Почти всеки човек притежава смартфон, който е буквално способен почти на всичко – от провеждане на разговори, до упътване по карта, от резервация на места в скъп ресторант, до будилник, който да ви буди всяка сутрин, от... до...

Почти по същия начин стои въпросът и с бюлетините. Те са интегрални и приличат по-скоро на туристическа карта. Квадратчета, кръгчета, имена... човек лесно може да се обърка и загуби. И така бюлетините и телефоните днес – на пръв поглед много различни, но всъщност при повторно вглеждане и доста близки...

Тук обаче стои въпросът за бъдещето им. Да започнем с бюлетините. Наесен ни чака поредната доза избори. Ще избираме местна управа и пак ни трябват ценните изборни хартийки. Няколко месеца преди вота обаче изникна проблем. БНБ не може да отпечата 18 млн. бюлетини. Управляващи и опозиция почнаха да спорят какво да бъде решението. Реформаторският блок предложи част от бюлетините да се печатат в Румъния. Прокрадна се идеята да се купи и още техника за БНБ, за да може тя да се справи със задачата.

"Не се обсъждат промени в Изборния кодекс заради проблема с печатането на бюлетини", заяви по-рано тази седмица министърът на финансите Владислав Горанов. Той посочи, че процедурата по печатане на бюлетини, ползвана през 2011 г., няма как да се възпроизведе в рамките на действащия Изборен кодекс. Горанов допълни, че ще работят по действащото законодателство. Така по закон бюлетините се печатат само в БНБ. Министърът коментира още, че проблемът не е в лиценза, защото лицензирането е относително лесна процедура.

"Въпросът е в техническата обезпеченост на печатниците в България, било то частни, или държавни, да разполагат с техника, която едновременно да изпълнява условията, поставени в Изборния кодекс към изборните книжа и към бюлетините", каза Горанов.

Така на практика сложните бюлетини, които използваме в последно време всъщност водят след себе си още проблеми. На мен ми напомня това на нещо друго, а на Вас?

Колко често сте се опитвали да откриете някое приложение в телефона ви, с което просто да отворите дадена електронна книга и да четете. Започва едно безкрайно лутане във видовете, типовете, екстрите и на предлаганите приложения и на самия ви телефон. Сложно и отнема време. Подобно на ситуацията с бюлетините.

В последно време обаче все по-често чувам от хората, че им липсва старият им и опростен телефон. Този, които се използва само за говорене и писане на съобщения – та нали това по презумпция му е функцията. Питам се обаче дали ни липсват и старите и опростени бюлетини?

Вярно е, че живеем в забързано и високотехнологично време, където ако не си в крак с новостите, просто не се вписваш. Но все пак ми светва една лампичка в главата, като си спомня латинската сентенция "O sancta simplicitas!" - О, свещена простота! или просто думите „Красотата е в простотата“.

Мисля си, че ако по-честичко се сещаме за тях нямаше да стои пред нас въпросът кой от всички излезли тази година модели телефон да си вземем, или къде и как да си отпечатаме бюлетините за предстоящия вот.